Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Март 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Разследване

Фокус-мокус с енергийната бедност

Според Евростат България има най-голям процент енергийно бедни, нашенски неолиберали съветват европейските статистици да си сменят методиката

Светла Василева

13. Декември 2016 , брой: 284   488   0
Снимка


Енергийната бедност в България нe е с чак такива застрашителни размери, каквито констатират Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР. Проблемът не е толкова страшен и общо взето проблем почти няма. Всичко е въпрос на гледна точка, тълкуване и най-вече на методика на измерване. Защото, ако вместо критериите за "енергийна бедност" на Брюксел се приложат онези, измислени във Вашингтон и прилагани от Световната банка в Африка например, то ще излезе, че енергийно бедните в България са под 10%. Това се опита да убеди участниците в дискусионния форум "Енергийната бедност - основна бариера пред либерализацията на енергийния пазар в България", състоял се миналата седмица в София, Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Той отиде и по-далеч, заявявайки, че "относителната бедност" и "рискът от бедност" са политически понятия, използвани на Стария континент. Ако се сменят методиките и се приложат единствено

критериите за "абсолютната бедност"

на Световната банка, ще стане ясно, че в Европа бедни няма, а в България дори и да има, те ще са пренебрежимо малко.
Енергийната бедност стана обект на внимание на европейските институции през 2009 г. Тогава в директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент за общите правила на вътрешния пазар на електроенергия се признава, че "енергийната бедност представлява все по-голям проблем в общността. Държавите членки, които са засегнати от него и които още не са направили това, следва да разработят национални планове за действие". Третият енергиен пакет прави либерализацията на пазара на енергия задължителна, дава повече свобода и права на потребителите и едновременно с това въвежда ограничително условие - мерките по либерализирането на пазарите да бъдат съпроводени с мероприятия за защита на енергийно бедните граждани. През 2011 г. и 2012 г. директиви на Европейския парламент отчитат, че заложените цели по отношение на енергийните спестявания в програмата "Европа 20/20/20" няма да бъдат достигнати и прогнозират, че към 2020 г. ще бъдат реализирани едва 10% от планираните спестявания. Така се стига до идеята за преодоляване на "енергийната бедност" чрез реализиране на мерки за енергийна ефективност.
Резолюцията на ЕП от март 2013 г., посветена на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., подкрепи необходимостта от социален диалог, призова за защита на потребителите чрез прозрачност на цените и поиска от страните членки редовно да докладват за предприетите действия в защита на домакинствата от нарастващите сметки за енергия и от енергийна бедност.
 
Какво се случва в България

в същия период от 2009 г. до днес? В целите на Енергийната стратегия, приета от 41-то народно събрание през юни 2011 г., е записано: "борба с енергийната бедност - част от българските граждани имат затруднения с разходите за потребена енергия, които представляват значителен дял от приходите им. Подпомагането на тези граждани да намалят енергийната си консумация по разходоефективен начин е най-подходящият начин за решаване на този проблем". Първият кабинет на ГЕРБ обяви на 1 юли 2012 г. начало на програмата "Енергийно обновяване на българските домове", частично финансирана по проекта "Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради" от Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Очакваните резултати бяха до края на 2015 г. да има 180 обновени сгради с 6100 жилища и 13 500 облагодетелствани жители. Само че това не беше игра по правилата, защото нямаше изискване домакинствата, притежаващи имоти в сградите, да са енергийно бедни. Тъкмо обратното. Първоначално "ощастливените" с европейско саниране трябваше да заплатят половината от стойността на всичко, в т.ч. техническия проект, оценката на съответствието, строително-монтажните работи, авторския и строителния надзор, разходите по въвеждането на обекта в експлоатация и по набавянето на разрешителни документи. Желаещи нямаше, което принуди управляващите да свалят процента на самоучастие на 25. Резултатът от "грандиозните" усилия на властта се изрази в цели

 два санирани блока за три години

което си е 1% успеваемост все пак. Не е като без хич. 
Стресираща за властта и за родните тинк-танкове стана 2013 г. Масовите февруарски протести срещу сметките за електричество станаха повод за оставка на първия кабинет на ГЕРБ. Неолибералните експерти от Центъра за изследване на демокрацията и от "Риск Монитор" изненадващо откриха, че бедността и особено енергийната бедност е най-голямата заплаха за националната сигурност. Доклад на Еврокомисията посочи 61% от населението на България като енергийно бедно, а Световната банка призова към агресивно изпълнение на програма за енергийна ефективност. Първият доклад на Еврокомисията за състоянието на Европейския енергиен съюз от 2015 г. потвърди уязвимостта на българските домакинства. Въпреки че е с едни от най-ниските цени на електроенергията в Европа, България остава най-уязвимата членка в ЕС по отношение на енергийната бедност.
През 2014 г. в рамките на обсъждана инициатива на КНСБ за възраждане на индустрията в Българя се направи препоръка за въвеждане на законова дефиниция на понятието "енергийна бедност".

Защо е важно това?

Най-напред, за да няма фокус-мокуси и спекулации от страна на властта колко много прави за енергийно бедните. Трите серии от този филм ги изгледахме през 2015/2016 г. В първата (лятото на 2015 г.) кандидатът за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов даде множество интервюта, в които надълго и нашироко обясняваше как 61% от българите са енергийно бедни и как те ще са основният му приоритет, стига да бъде избран за шеф на регулатора. Главно действащо лице във втората серия (януари 2016 г.) беше енергийният министър Теменужка Петкова, която от Брюксел ни обяви, че енергийно бедни са около 2,2 млн. души, или 30% от населението. Финално в третата серия (май 2016 г.) имащите право на подпомагане според модела, подготвян от работна група, в чийто състав влизат представители на енергийното и социалното министерства, КЕВР, Главна дирекция "Енергетика" на ЕК, останаха едва 14% от населението, или 1,1 млн.българи. Само не си мислете, че това е числото на подпомаганите. Не. Тези 1,1 млн. енергийно бедни българи

ще видят помощ някога, евентуално

Още не е ясно нито кога, нито откъде, понеже, за да се случи подобно подпомагане, има нужда от политически консенсус около дефинирането на "енергийната бедност". Легално определение все още няма. Дефинирани са само "уязвимите потребители" вероятно защото властта се срамува да говори за бедността и енергийно бедните. Те някак не се вписват в бодряшките приказки за стабилност, усвояемост на еврофондове и просперитет. През юли омбудсманът също поде инициатива за дефиниране на "енергийната бедност" и обеща през септември да огласи своя вариант. До момента това не е направено.
Дискусионният форум "Енергийната бедност - основна бариера пред либерализацията на енергийния пазар в България", проведен миналата седмица, призова институциите да си свършат работата и да дефинират що е то "енергийна бедност" и "енергийно беден" в България. Отсега е ясно, че в бюджета за 2017 г. няма предвидени средства за подпомагане, различни от помощите, давани за отопление през зимния сезон. Значи на енергийно бедните ще се наложи да почакат още. До 2018. Дано годината стигне на чиновници, експерти и политици да измислят дефиницията, критериите и откъде ще дойдат парите. Не го ли сторят, фокус-мокусите ще продължат и току-виж някоя сутрин осъмнем с отчет, в който пише, че в България енергийно бедни няма.


Факти за енергийната бедност

Над 54 млн. души в Европа могат да се определят като енергийно бедни - почти 11% от населението на ЕС е в ситуация, при която домакинствата не са в състояние да отопляват адекватно домовете си на достъпна цена.
България е абсолютен "първенец" в ЕС по броя на хората, които не могат да поддържат дома си топъл - 70%, с просрочени задължения за битови сметки са 50,7% (пред нас са само Гърция и Унгария), жилища с течове и влажни стени имат 29,5% от населението.
Дървата продължават да са най-разпространеният начин за отопление на българските домове. В селата с дърва и с въглища се топлят почти 100% от къщите. 31,1% от жилищата у нас се топлят с дърва, 28,6% - с ток, а 0,7% - с газ. Дори и в градовете дървата са популярен метод за отопление, като делът на жилищата на дърва и на парно е почти равен - съответно 22,8% и 22,7%. На ток в градовете се топлят най-много - 38,3%. В селата дърва използват 62,8% от жилищата, а въглища - 32,4%. Едва 4% от селските къщи се топлят на ток.
Данни от изследването на Евростат за доходите и условията на живот (SILC) сочат, че 40,1% от населението у нас са изложени на "риск от бедност и социално изключване" при средно ниво от 24,4% за ЕС-28. В България 33,1% от населението живее в условия на остри материални лишения и страната е водеща по този показател в сравнение с Румъния (26,3%), Унгария (23,9%) и Гърция (21,5%). Средното ниво за ЕС по този показател е 8,9%.    
През 2014 г. под линията на бедност (323,75 лв.) живеят 1 578 300 българи. Помощи за отопление през този период са получили 254 998 домакинства, което означава, че едва около 38,8% от бедните лица са били подпомогнати (при 2,4 члена на домакинство).
 

 

 

Свят

  • 24. Март 2017 59
    652
    0

    "България изпада в противоречие, но тази работа няма да стане така – от една страна, вика за демокрация, а от друга, оказва много сериозен натиск на турците в страната." Така турският президент Реджеп Ердоган разкритикува София предизборно на среща с членовете на дружествата в Балканската федерация на изселниците в Анкара, цитиран от...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"