Локуми

Военният министър в оставка Николай Ненчев, дни преди да си тръгне от сградата на МО, се разбърза и задвижи чрез Министерския съвет трите проекта за модернизация на армията за 3,5 млрд. лв. Те предвиждат да се купят два патрулни кораба за ВМС, близо 240 бронирани машини за армията и "няколко" изтребителя за ВВС. Нито една от тези покупки няма да реши проблемите на съответния вид войски. Нито изтребителите, говори се за 8-9 машини, са достатъчни, за да прикриват сухопътните части и да защитят небето при война, нито 240-те бронетранспортьора сами по себе си ще направят сухопътните сили по-силни. За флота да не говорим. Вместо да съсредоточат усилията си в една област и да имаме поне един вид войски, който да е модернизиран, в сегашната ситуация приоритетни са все пак наземните войски, българските политици и политикани размазаха парите и поръчките, така че да имат повече доходи от комисиони и да задоволят исканията на военните. Но не става хем вълкът, хем агнето...
Най-потресаващо е положението с изтребителите. Този конкурс се точи от 2004 г. Става дума за една ескадрила от 16-18 машини, което е абсолютно смешно на фона на стотиците изтребители в съседните Гърция и Турция, но дотам се докарахме. От 2004 г. насам все се пишат концепции, пращат се и се получават оферти, все премятаме условията на едни конкурси и т.н. По времето на министър Николай Свинаров се говореше за втора ръка изтребители. При Аню Ангелов от ГЕРБ станаха трета ръка. Сега, ако става дума за същите американски Ф-16, дето ги дъвчем вече 10 години, те сигурно вече са обрасли с папрат и мъх. Историята с изтребителите може да служи като лакмусова хартия за сегашното ниво на държавността в България. Вместо реално решаване на проблемите, имаме разтягане на локуми и колкото по-дълго, толкова по-добре за локумджиите.