Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Юли 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Свят

Страховете на Турция - кюрдите и доларът

Ще успее ли Анкара да преодолее проблемите, които я разкъсват и обричат обществото й на трайно разделение

Зорница Илиева

14. Декември 2016 , брой: 285   400   0
Снимка
Турция настръхна за пореден път от страх и тревога след последния атентат в Истанбул
Снимка БГНЕС

За година и половина, т.е. след изборите от 7 юни, при атентати в Турция са загинали 408 души, а ранените са стотици. При последния терористичен акт преди дни на "Бешикташ", Истанбул, убитите са 44 души, от тях 33-ма са полицаи. Мястото на атаката се казва "Белештепе", но местните власти са взели решение да го преименуват на "Шехитлер тепеси" - т.е. "Тепето на загиналите".
В такава ситуация обществото настръхва за пореден път от страх и тревога, а наблюдателите от всички медии гадаят дали този път ПКК или "Ислямска държава", ИД, ще бъдат посочени от управляващите за организатори и извършители на терористичния акт. Има обаче и анализи, които определят атаката в "Бешикташ" като прикрита операция, т.е. атака, зад която стоят неназовани западни разузнавателни организации. Обикновено подобни твърдения се правят от бивши служители на специални служби или пенсионирани военни, за да звучат достоверно и имат за цел да насочат вниманието в определена посока.
В зависимост от политическите ветрове и геополитическите тежнения внушенията в една или друга посока могат да допринесат или за още повече мъгла, или за изясняване на истинските причини за терористичните атаки. В случая се казва, че не е важно дали терорът е дело на ПКК, ИД или друга лява организация, а че "конците се дърпат от западни организации". На една плоскост се поставят и кюрдските организации, и ИД, и леви групировки, а всички те се обявяват за врагове на управляващите в Турция. След прекъсването на т. нар. мирен процес с кюрдите, което беше политика на Ердоган в първите години на неговото управление, турските въоръжени сили започнаха офанзива срещу ПКК и тя "бе вкарана в канавката". Казва се, че това положение "обезпокоило САЩ и ЕС". С вземането "на прицел на ПКК"  започват и терористичните нападения. Целта на САЩ и ЕС, твърдят турски коментатори, е "да накарат Турция да седне на масата на преговорите с ПКК". Следвали и съответни заплахи, ако Анкара не се съобрази с поставени условия. Превръщането на Югоизточния регион в "локва от кръв", избухването на гражданска война на територията на страната, появата на несигурност в западните вилаети и срутване на обществения строй там, както и възникването на икономически хаос са само част от предупрежденията, отправяни от Запада. Но тези "предупреждения" звучат като заплахи, което не е нищо друго освен начин за постигане на кюрдска автономия в Югоизточна Турция.
Както се казва, да си дойдем на думата. Десетилетия за Турция и нейните управляващи кюрдският въпрос е най-голямата опасност. Той си остава приоритет и за Ердоган, който се опасява от развитието на процесите в региона на Близкия изток, където кюрдите и в Сирия, и в Ирак са едни от главните действащи военни формации. При стечение на обстоятелства опитен политик като турския президент е наясно, че вероятността от "разлом в Турция" не е лош сън, а напълно възможен сценарий. В този геополитически сценарий Анкара едва ли би получила право на глас. Независимо от големина и амбиции за влияние. Едва ли и последователното й ислямизиране по законите на шериата, както и "връщане към корените" би попречило на разделителни процеси, когато от другата страна на барикадата са милиони кюрди, светски ориентирани, жизнени и надъхани от идеи за права и независимост.
Сигурно и затова някои турски експерти смятат, че решението на Американския конгрес да се предоставя оръжие на опозицията в Сирия всъщност цели снабдяване с оръжие на ПКК/РYD, които са "тъмната сила на САЩ в региона". Те дори посочват, че с тези оръжия се свалят турски хеликоптери, които се намират на територията на съседните държави. Не се спестяват информации, че ПКК и сирийските й посестрими са претърпели поражения и това е принудило САЩ да ги снабдяват с нови противовъздушни оръжия. Поставената цел от страна на Вашингтон била да се изгради коридор от Сирия до Средиземно море, на което турската операция "Ефратски щит" пречи и именно това е причината за натиска върху Турция. Според турски медии, а те са повсеместно контролирани от управляващите, нарастващата икономическа криза в страната и терористичните атаки са част от този натиск. Предложението към Анкара било тя да контролира само част от този коридор по границата със Сирия, а основният участък да бъде в ръцете на ПКК/PYD т.е. на кюрдските военни формирования.
Изреждането на поставени условия всъщност показва от какво се притеснява Турция и накъде насочва стрелите си в новата геополитическа обстановка. А те са: възстановяване на мирния процес - т.е. нови преговори с ПКК, спиране на операцията "Ефратски щит" и отваряне на коридор САЩ/Израел, освобождаване на задържаните по операция ФЕТО и възпрепятстването й, замразяване на отношенията с Русия, Китай и Иран, отказ от гаранциите, които дава Анкара по въпроса за Кипър и извеждане на турските войски от острова, изпълнение на условията, които поставя ЕС за бежанците, разрешаване постоянно присъствие на НАТО в Черно море, отказ от страна на Турция за участие в операцията при Мосул, изоставяне на идеята за членство в Шанхайската петорка, "освобождаване на долара" и т.н.
Допълнението, че зад подобни условия и заплахи обикновено по света стоят ЦРУ и Мосад, даже и да не се споменават имена, показва, че конспиративните теории са на мода не само у нас. Въпросът е кой и как чете "между редовете" и дали си дава сметка за последствията от мъглата в Близкия изток. А той е на ръка разстояние от нашите граници.
Реални ли са опасенията за "изпускане на Югоизточна Турция в посока Кюрдистан" или вътрешната политика на големия ни съсед насажда напрежения, удобни за предстоящите структурни промени в управлението. Проектът за нова конституция и превръщането на Турция в президентска република вече е внесен в Меджлиса. А президентът ще има право да не се отказва от партията си и да ръководи страната и като премиер. В същото време тунелът под Босфора, който ще се открие на 20 декември, ще се казва "Евразия" и то без да се чуе мнението на гражданите. Анкетите с питане дали да е "Ататюрк" или Абдул Хамит (последният султан, останал в историята като страхлив, но изпратил на заточение хиляди) са отменени. Остава въпросът това ли са страховете на Турция? И ще успее ли Анкара да преодолее проблемите, които я разкъсват и обричат обществото й на трайно разделение. Защото няма как случващото се при този съсед да не ни засяга. Още повече, че ние си знаем хала.
 

 

 

Свят

  • Конгресът подкрепи нови ограничения срещу Русия, Иран и КНДР
    27. Юли 2017 145
    75
    0

    Камарата на представителите на Конгреса на САЩ прие с голямо мнозинство законопроекта за затягане на санкциите срещу Русия, Иран и Северна Корея, предадоха агенциите и отбелязаха, че това е станало въпреки възраженията на президента Доналд Тръмп. В хода на гласуването конгресмените подкрепиха приемането на мярката с 419 гласа "за" срещу 3 "против". Законопроектът срещна...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"