Живеем в разбойнически капитализъм

ВАЛЕНТИН КАРАМАНЧЕВ е роден на 6 февруари 1932 г. в град Неврокоп (Гоце Делчев). Завършва СУ "Св. Климент Охридски", специалност българска филология. От 1956 до 1990 г. работи като журналист във в. "Народна младеж", окръжен кореспондент, зам. главен редактор, главен редактор. И във в. "Работническо дело" като първи зам. главен редактор. В книгоиздаването: директор на изд. "Народна младеж", генерален директор на ДСО "Книгоиздаване" и председател на Държавното творческо и стопанско обединение "Българска книга и печат". Автор е на много книги и е носител на престижни литературни награди.
Караманчев ще представи най-новата си книга "Патила и страдалчества на книги и люде" (ИК "Синева") днес от 17 ч. в Националния клуб на БСП. Встъпителни думи ще произнесе Христо Георгиев, редактор и издател на книгата. Слово на Тодор Коруев.


- Има ли специален повод за вашата книга "Патила и страдалчества на книги и люде", която скоро излезе от печат?
- Никога не съм имал намерение да пиша мемоари, но две неща ме накараха да се захвана с тази последна моя книга. Първо, излязоха много мемоари на мои съвременници - другари и колеги, и като няма какво да правя, събрах около 30 тома. Има неща, които ме изненадаха и разтревожиха. С някои от тези автори сякаш сме живели в различни държави, в различно време, в различни общества. Защото всеки описва живота, както го е видял. Втората причина бе, че в контактите ми с млади хора разбрах, че им липсва представа за нашето време. Често и в срещите си с журналисти, бил съм много години журналист във вестниците "Народна младеж" и "Работническо дело", виждам, че и те  нямат пълна представа за времето, което изтече, особено за тоталитарните години. Задават ми абсурдния въпрос - вие сте били такъв и такъв, от вас ли е зависело дадена книга да излезе или да не излезе. Няма такова нещо! Бях чиновник, макар и на висок пост, на машината за книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение - на трите обединения.
Тогава излизаха около 5-6 хиляди заглавия годишно, в най-различна тематика. Възможно ли е един човек да каже - това може, а онова не?  Пример - изд. "Народна култура" за преводна литература, за десетина години издаде към 350-400 заглавия от поредицата "Световна класика", което скоро няма да може да бъде достигнато. Това са неколкостотин заглавия, издадени по европейски стандарт на подбор, на оформление, но със замах социалистически, в огромни тиражи. Редколегия отговаряше за подбора и подготовката на тази изискана поредица. В нея бяха проф. Тончо Жечев, Блага Димитрова, Леда Милева, Вера Ганчева и други, включително преводачи от най-висока класа. 
За онова време младите хора, в това число и журналисти, разсъждават като за стерилно общество. Няма в историята на човечеството стерилни държави. В книгата споменавам стотина имена. Стоят един до друг Алек Попов и Александър Геров, Стоян Михайлов, низвергнатият секретар, и Тодор Живков... У нас, когато стане дума за онова време, се говори в черно-бели краски. Много се коментира цензурата, след 1956 г. институт за цензурата нямаше, но имаше автоцензура на редактори на автори, отговорни за подбора.
- Как стоеше въпросът с издаването на чуждоезична литература? Имаше ли някакви определени изисквания?
- Издадохме много чуждоезична литература. България с нейния мащаб и брой читатели, икономически възможности, не може да издаде годишно повече от 5-6 хиляди заглавия, включително и учебници. Най-много заглавия съобразно населението издаваше Холандия - 11 хиляди, по-голямата част бяха на английски. Днес се издава може би и повече, не съм видял статистика, но в минимални тиражи, а ние навремето "Отнесени от вихъра", написал съм цяла сага за нея, я издадохме в 100-хиляден тираж. Кажете ми сега една западна книга, издадена в такъв тираж? Друго предимство на България беше средната прослойка интелигенти, които владееха или ползваха руски език. Съветският съюз издаваше 75 хиляди заглавия годишно, Америка - 80 хиляди. Имахме правото и възможността да доставяме на руски всичко от тяхната продукция. Това бе огромно предимство на нашия пазар. Имахме вериги от книжарници само за книги на руски език, но от цял свят.
Исак Паси беше се посветил на подбора, преводите, обработката на цялата основна философска класика на Запада - издаде за 10-15 години литература, част от която бе проблем тогава, като Ницше. Този човек извърши подвиг. Не е работа да издаваш само нашумели модерни заглавия на автори като Паулу Коелю, в българската литература има поне 15 писатели като него и по-добри.   
Тогава не казвам, че е било по-добре, просто времената са различни, били са други условията и възможностите на държавата. Както казва Оскар Уайлд, "Цялата прелест на миналото е, че е минало."
- Ако все пак трябва да сравните двете системи, коя е за предпочитане или кои предимства и недостатъци бихте откроили?
- Трудно може да се сравнят две системи, които са съвършено различни. Нещата са несъпоставими. Тогава държавата даваше парите и внасяхме хартия за печат, сега не е така. Всяко издателство имаше лимит за хартия. 70 хиляди тона хартия беше за всичко, което се печаташе у нас и я разпределяхме по издателства, съгласно техния профил и потребността. Тогава не можеше всичко да се направи в материално отношение, както сега, стига да имаш пари и да си сигурен, че ще намериш читатели. Преди голяма грижа на издателствата беше да пробият и да влязат в библиотеките, които имат много обществени и държавни средства. Мисля, че е по-добре да има повече автори и книги, без да преценява някой дали са нужни или не. За всичко си има читатели, многообразието на жанрове и писатели е голямо предимство на сегашния пазар. Винаги е по-хубаво да има още по-много, стига да е изгодно на издателя. Докато ние имахме около 30 издателства - държавни и обществени.
- Какво мислите за ДДС върху книгите, който в България остана 20% за книгите и учебниците, а в други страни от ЕС е значително по-нисък?
- Нямам категорично мнение, защото ние навремето плащахме. Какво се правеше, когато излезеше една книга? Плащаше се данък на държавата от всяко издателство, 1-2 процента имаше за творчески фонд, който отиваше в Съюза на преводачите и на писателите, за да подпомага творците. Например в САЩ, Франция, Германия, Англия каква е тяхната схема при инвестициите на книга? Разнообразни. Но има една обща, която се свежда до 30 процента от стойността на една книга, които отиват за издателството и на авторите, 30% за материалите и печатарите, 30% - за дистрибуция и книжари, 10% - за маркетинг и реклама. Никъде не видях такова нещо, каквото има у нас. А именно, има големи книжарници, които удържат от цената на книгата 50% за себе си. Какво ще вземат авторите, които почти не получават хонорар? Сега има книги, които може сам да издадеш, тогава нямаше такава възможност.
Знаете ли какво видях в най-голямата книжарница в света - в Ню Йорк, която се казва "14 мили"? 14 мили са лавиците, на които са подредени книгите - може да изкараш дни там. На  отделни сепарета в насипно състояние, в кошове или на тезгяха са струпани книги на всякаква тематика. Това са т.нар. остатъци от тиражите или залежали заглавия. Не е изгодно повече да се държат в книжарниците и са измислили начин да ги разпродават. Та ровиш в тази купчина и избираш какво ти е интересно, до нея има кантар - даваш долар за килограм! Излиза по-скъпо, ако ги изхвърлиш на боклука или ги изгориш, заради екологичните норми. Никъде на друго място не съм видял подобно нещо! Това там е практика. Целта е да се реализира книгата. Всичко изисква инициатива и труд. Светът е измислил такива форми за книгоразпространение, каквито не можем да си въобразим!
- Интернет пречи или помага на книгата?
- Мисля, че вече съжителстват хартиеният и електронният вариант. Дойде ли време, когато интернет да каже на автора: ще ти пусна книгата само срещу заплащане и да сключим договор, ето ти хонорара - по-хубаво от това няма! Иначе трябва да измрат авторите, които няма от какво друго да се издържат. Сега е хаос! Живеем в разбойнически капитализъм в идеалния му вид. Как ще оцелее един автор, ако интернет му грабне книгата, напр. писателката Джоан Роулинг, ако нейните романи течаха само по интернет тя щеше да е най-бедната и нямаше да напише следващи томове. Бъдещето може да подскаже много форми, ако се намери балансът на интересите на творците и сътворците на книгата - редактор, коректор, илюстратор, преводач.
Няма страна, която сама да засити необхватния интерес и любознателност на читателите. Книжнината е световен океан, страните са острови и континенти, които плуват в този океан. И черпят от неговото богатство. За глобалните езици като английски, испански, руски, френски, немски книгата е достъпна без превод, за това учете чужди езици!    
- Липсата на държавна политика за разпространение на наши автори в чужбина ли е  причина, че все още нямаме български Нобелов лауреат?           
- Не. Това е заради "българските управии". Още в началото на XX в. е правено предложение за  Вазов, но корифеите от кръга "Мисъл" били против. По-късно Йордан Йовков е бил предлаган от един турски професор... Няколко пъти и Багряна е  предлагана... Не става, заради българските работи, те пречат! За Нобелов лауреат има твърдо изискване той да е жив. Сега имаме най-малко двама достойни автори - Антон Дончев и Анжел Вагенщайн, чиито книги са издадени на всички европейски езици в милиони тиражи. България е разсечена на две, както се сече одрано агне. Нещата ще се променят, едва когато се сменят поколенията.