ГЕРБ върнаха правомощия на ДАНС от времето на Орешарски
Главният прокурор ще има извънредното право да подслушва в рамките на три години, записаха депутатите в антитерористичния закон
/ брой: 287
ГЕРБ върнаха правомощията на ДАНС, които отнеха по времето на кабинета "Орешарски". Това стана с промени в закона за агенцията, които бяха прокарани в преходните и заключителни разпоредби на закона за противодействие на тероризма, приет вчера на второ четене. ДАНС вече ще разполага с полицейски правомощия, решиха без съществени дебати депутатите. Измененията предвиждат агентите имат правото да осъществяват арести на заподозрени в тероризъм лица. На практика те разполагаха с това при предишното правителство, когато ГДБОП беше извадена от МВР и инкорпорирана в ДАНС.
Атанас Атанасов от ДСБ предложи промените да отпаднат. Той припомни, че връщането на ГДБОП в МВР е направено пак по искане на ГЕРБ с аргументите, че ДАНС е аналитична контраразузнавателна служба и че полицейски правомощия може да имат само полицейските органи. Защо сега ние се връщаме назад и защо трябва ДАНС да получи полицейски правомощия?, попита депутатът. Той обясни, че в предходните текстове от промените е предвидена съвместна инструкция за работа на ДАНС и МВР, където се регламентира общата им дейност и където може да се регламентира задържането от полицейските органи. Според Атанасов тези правомощия ще натоварят и финансово ДАНС, защото трябва да има помещения за задържане и структура, която да извършва задържанията. Предложението му беше отхвърлено без дебати.
Промени в закона за СРС пък предвиждат при подозрения в тероризъм подслушването да се прилага спрямо едно лице в продължение на 3 години. Досега се позволяваше за дейности, свързани с националната сигурност и за предотвратяване на тежки умишлени престъпления срещу републиката, подслушването да бъде до 6 месеца. Главният прокурор ще може да изисква прилагането на СРС и само той ще може да се запознава с придобитата от тях информация. По този начин, ако държавното обвинение придобие определена оперативна информация, спецслужбите няма да имат достъп до нея.
Иван Иванов от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ настоя да отпаднат сроковете за прилагане на СРС. "Какъв е мотивът службите да правят подслушване 2 или 3 години? Това е безкрайност. Връщаме се към едни времена, когато това нещо се беше превърнало в емблема. Какво ще подслушват? В ситуация на терористична заплаха трябва да се реагира бързо. За 3 години какво ще правим? Какво чете този човек, кога ходи до тоалетната ли?", попита социалистът и уточни, че с удължаване на срока на прилагане на СРС службите ще се демотивират. Въпреки възраженията по текстовете, те бяха приети с мнозинството от ГЕРБ и ПФ.
На едно име вече не могат да се регистрират повече от 10 предплатени карти за телефонни услуги. Военните ще могат да обискират и задържат съмнителни лица, както и да използват сила при абсолютна необходимост. Те ще имат право да правят проверки за самоличност, да ровят в личните вещи и да претърсват автомобили. Ще могат да влизат в домовете без съгласието на собственика и дори в негово отсъствие.
Красимир Янков:
Антитерористичният закон подлага под съмнение спазването на правата и свободите
Антитерористичният закон подлага на съмнение спазването на правата и свободите на гражданите, заяви депутатът от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Красимир Янков. По думите му срещу терористична дейност трябва да се изисква от органите прилагане на системни, едновременни, координирани и синхронизирани действия за превенция и противодействие. Според Янков, когато става въпрос за криминални случаи, съпроводени с насилие и застрашаващи сигурността и живота на гражданите, трябва да се спазват принципите на откритост и прозрачност, гарантиране на правата и свободите на гражданите и съобразяване с международни норми.
БСП подкрепя законодателство, което регламентира работата на службите по противодействие на тероризма, но много от предложенията на левицата за изчистване на текстовете не бяха приети, поясни Янков. Той подчерта, че е притеснително желанието на управляващите да разширят правомощията на органите, без това да е получило обществена подкрепа. "Включването на ръководството на прокуратурата в национален оперативен щаб със заповед на премиера, възможността главният прокурор да е заявител на СРС в случаите, свързани с тероризъм, подлагат на съмнение принципа за разделение на властите и влизат в противоречие с Конституцията. Там е записано, че МС осигурява обществения ред и националната сигурност...", категоричен бе социалистът. Той обясни, че ефективното разследване и наказателно преследване срещу извършителите на действия, свързани с радикализация и тероризъм, не бива да сваля доверието на гражданите в органите. Увеличаването на срока на прилагането на СРС също е дискусионно, най-вече при възможност за злоупотреба от страна за заявителите, подчерта той.