Антитерористичният закон крие рискове за правата на гражданите

Атанас Зафиров е роден в Бургас. Завършил е български език и история във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", а след това финанси в същия университет. Има специализации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет, Българското училище за политика и Московската школа за политически изследвания. Бил е старши експерт в община Бургас. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от Бургаски избирателен район. Зафиров е председател на Съвета за външна политика сигурност и отбрана на към НС на БСП.


 "ГЕРБ искат да превърнат ДАНС в политическа бухалка"

- Г-н Зафиров, парламентът гласува почти без дебати Закона за противодействие на тероризма. Каква е вашата оценка за него?
- Законът не мина съвсем без дебати, но може би сте права, че се очакваше доста по-оживена дискусия, особено по нееднозначните моменти в него. А те никак не са малко. Смело можем да кажем, че се прие един спорен закон. Иначе от такъв нормативен акт безспорно има нужда. Целта му е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи. Регламентира се и участието на въоръжените сили в противодействието на тероризма и в преодоляването на последиците от терористични актове. Определят се функциите на местните органи и структури в този процес. Въвеждат се три нива на заплаха от терористичен акт и четири нива на готовност на компетентните органи за противодействие. Предвижда се Министерският съвет да осъществява общо ръководство на дейността по противодействие на тероризма, да приема стратегия и национален план за противодействие на тероризма. Националният контратерористичен център се разполага в ДАНС и предоставя информация на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм.
 - Какви са вашите критики към документа?
 - Нашите критики към закона са насочени най-вече към онази част от него, която визира действия при опасност от терористична атака, а не онова, което трябва да се предприеме при започване или при вече осъществен терористичен акт. В тези случаи наистина е необходимо да се предприемат остри мерки за неутрализиране.
За съжаление нищо от предложените между двете четения от нас промени не беше прието, с изключение на една немного значителна поправка, касаеща начина за прекратяване на извънредно положение. В крайна сметка, на базата на лошия институционален опит и правозащитна памет, смятам, че е изключително опасно да се дава такова мощно оръжие, каквото е антитерористичния закон, в ръцете на хора, които явно не са готови да го използват разумно и балансирано. Нещо повече, те са доказали склонността си да злоупотребяват с власт.
- Споменахте ДАНС. С промените в Закона за агенцията ГЕРБ върнаха правомощията на агентите, които отнеха след кабинета "Орешарски". Как ще коментирате подобна трансформация?
- Да, тогава бяха отменени с аргумента, че са неефективни и създават предпоставки за злоупотреби. За мен по-скоро се търсеше начин за ограничаване влиянието на агенцията и вкарването й в някакви удобни за властта коридори. Днес явно са преценили, че са овладели достатъчно  службата и с новите, широки правомощия, които й се дават, могат да опитат да я превърнат в политическа бухалка на властта.
- Разширяват се правомощията на главния прокурор. Не се ли превръща по този начин държавното обвинение в спецслужба?
- И не само главният прокурор, много органи разширяват своите правомощия, без това да е получило обществена подкрепа. Включването на ръководството на прокуратурата в националния оперативен щаб със заповед на премиера и възможността главния прокурор да изисква прилагането на СРС, с които ще е запознат само той, подлагат на съмнение принципа на разделение на властите и в някаква степен влизат в противоречие с Конституцията на страната.
- Смятате ли, че в закона има и други противоконституционни моменти? Вие остро реагирахте в социалните мрежи на въвеждането на термина "обосновано предположение".
 - Законът за противодействие на тероризма може да доведе до силно ограничаване на правата и свободите на гражданите. Занапред няма да е нужно осъждането на дадено лице, за да му се ограничават правата. Въвежда се институт на "заподозрян за тероризъм", на който също ще може да се ограничават правата и свободите. Предвижда се само при "обосновано предположение" за терористична дейност хора да бъдат арестувани, въдворявани в определени населени места, да бъде ограничено тяхното свободно предвижване, срещите им с определени лица, както и да имат повече от един телефонен номер на свое име. Право да искат обявяването на дадено лице за потенциален терорист ще имат двама души в държавата - вътрешният министър и председателят на ДАНС. Това, за което става въпрос, е "обосновано предположение" в тероризъм, а тероризмът е престъпление съгласно Наказателния кодекс. За да бъде третиран правилно, трябва да бъде образувано наказателно производство, дело. Това става от прокурора, а в случая се прави от вътрешния министър и председателя на ДАНС. Това е в разрез с Конституцията.
Наред със заподозрените в тероризъм, проектът за закона предвижда редица други ограничения и за напълно обикновени граждани. В случай, че се провежда антитерористична операция, то службите на МВР и на армията, която в такива ситуации ще има право да действа, ще могат да ограничат абсолютно всички права на гражданите, които се намират в района на предприеманите действия. При обявяване на извънредно положение предприятията, които извършват съобщителни услуги, ще трябва да изпълняват исканията на службите и армията. На практика това означава, че може да се стигне до незабавно прекъсване на телевизионни, радио и интернет програми, спиране на социални мрежи и др. Според нас това нарушава конституционни права.
- БСП поиска отпадане на продължителните срокове за прилагане на СРС. Какви бяха аргументите на социалистите за това?
- Социалистите направиха аргументирана защита на предложението за отпадане продължителността на тези срокове. С приетите промени се дава възможност заподозрени лица да бъдат подслушвани до три години. И то при подозрение за тероризъм - нещо, което изисква бърза реакция. Кому е нужно подобно нещо? Не са ли още прекалено пресни спомените от времето, когато подслушването се беше превърнало в емблема на едно управление. Героите днес са същите, последиците обаче могат да бъдат още по-страшни! Ние категорично не подкрепяме подобни срокове и сме разтревожени от опасността да не остава следа какво точно е събирано, как, с каква цел. Няма сигурна гаранция, че онази информация, която не е ползвана, ще бъде унищожена и няма да бъде използвана във вреда на лицето.
- Армията вече е с изключителни права при съмнение за тероризъм. Не се ли нарушават с някои от тях правата и свободите на гражданите?
- Законът предвижда доста правомощия на военните, на които се вменяват за изпълнение полицейски функции. Достатъчно е да се изброят съвсем накратко, за да се види, че нещата са много сериозни. Те ще могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, да задържат лице, да извършват обиск на лице, да проверяват личните вещи на лица, да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, да използват физическа сила, помощни средства и оръжие. Разбира се, всичко това ще се осъществява при определени условия, които няма да бъдат изписани в Закона за отбраната и Въоръжените сили, а Въоръжените сили ще изпълняват Закона за МВР и Закона за противодействие на тероризма.
- Основателен е въпросът, дали се създава четвърта мисия на Въоръжените сили?
- По този повод, когато обсъждахме на първо четене този законопроект в комисията по отбрана, дадох на колегите един много подходящ пример, ще си позволя да го направя и днес. Преди двадесеттина години по кината излезе един доста пророчески американски филм, наречен "Блокада". В него героят на Брус Уилис, генерал Уилям Деверо, изрече една много силна фраза: "Армията е меч, господа. Не скалпел!" Запомнил съм тези думи, защото те чудесно илюстрират днешната ситуация с обсъждания закон и нашите основателни притеснения от безразборното смесване на функции и задължения на различни структури и органи. С приемането на този закон, очевидно се отговори на един действително политически повик на управляващите отколкото сериозно да бъде разработена темата, която действително да се впише в цялостната система от нормативни актове и закони, които гарантират статуса и функционирането на специалните  служби и силовите звена на изпълнителната власт.
Привикването на гражданите към ограничения, привикването към това, че се отнемат права, гарантирани им от Конституцията, постепенно в годините променя нагласите на хората, води до изчезване на основите на демокрацията.
Законът крие повече рискове за правата на гражданите, отколкото гарантиране на тяхната защита. Тук има известно преиграване и презастраховане, тъй като и досега антитерористичните мерки са предвидени в много други закони, които обаче не се спазват. Макар и необходим, по начина, по който беше приет, той застрашава основни гражданските свободи и права.