Равноправие, ама друг път!

Неотдавна българският премиер, понастоящем в оставка, Бойко Борисов ни продаде за СЕТА (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада). Разбира се, той не представи нещата така. Борисов отново се обрисува целия в бяло - суперменът, който като тропне по масата и европейските лидери притаяват дъх... Позволи си да постави и отстоява твърдо условия - България ще подкрепи СЕТА, при условие че паднат канадските визи за българските граждани. Отава обеща и Борисов гласува "за" споразумението между ЕС и Канада. Жалко, че масовите родни медии също представиха така ситуацията, пък може и да са го направили с цел да повдигнат националното самочувствие - ето и ние имаме изисквания! А не от папагалско повтаряне на всяка, излязла от устите Борисови дума, пък колкото и нелепа да е тя, без минимални усилия да се поразровят, пък може и да установят, че нещата не стоят съвсем така. Уви, не.
Канадските визи за български граждани трябваше

да паднат през април тази година

- със или без СЕТА. Така както трябваше да паднат и американските. Апропо нищо чудно след време да дадем подкрепата си за ТТИП (сходното споразумение между ЕС и САЩ, което по-скоро се е отправило към небитието, особено след като се смени американската администрация) пак със същите мотиви - да паднат визите за Америка!
От 13 април тази година Еврокомисията е в нарушение на собственото си законодателство, както алармират българските евродепутати, като най-активни по въпроса са Илияна Йотова и Момчил Неков. По силата на европейското законодателство, действащо от 2013 г., реципрочността в отмяната на визовия режим е принцип на общата визова политика на Евросъюза. Съгласно правилата на ЕС, ако в срок от 24 месеца трети страни като САЩ, Канада и Бруней не отменят визите за наши граждани, както ние сме направили това за тях, Европейската комисия е длъжна да отмени безвизовия режим. Е, онзиден еврокомисарят по вътрешни работи Димитрис Аврамопулос си го каза в прав текст - икономически неизгодно ще е за ЕС да въведе визи за американците, цитира и конкретните годишни загуби. Щом става въпрос за икономически интереси, какво значат някакви си общи принципи, някакво си законодателство?
Освен за България американските визи са в сила и за още четири страни - Румъния, Кипър, Хърватия и Полша. Еврокомисията увърта и отлага от април месец решаването на този проблем, касаещ пет от неговите страни членки, пет РАВНОПРАВНИ на останалите 23!
В същото време Еврокомисията е изключително дейна, що се отнася до това да ни назидава, особено чрез прословутия, изчерпан и

доказано неефективен

Механизъм за сътрудничество и проверка, въведен специално за България и Румъния. Да изпълни обаче собственото си законодателство, що се касае до визовата реципрочност, не може, по-скоро не желае, дори и след решение на Съда на ЕС! Но пък размахва пръст срещу източноевропейските страни, които не искат да приемат мигранти, и ги плаши със спиране на еврофондовете. Заела се е да променя Дъблинския регламент от сумати време, а едва в средата на следващата година предложенията й ще влязат в Европарламента. А те, предложенията, са изключително неизгодни за страни по външните граници на ЕС, каквато е България. Само че за това управниците ни не говорят. Както не ни обясниха и за какво ще се харчат "извоюваните" от Борисов пари за овладяване на мигрантската криза. Добре че беше новоизбраният вицепрезидент Илияна Йотова, която да даде гласност на отговора на Еврокомисията на нейно запитване. И какво последва? Поредните жалки опити от страна на правителството да замаже положението.
В Европейския съюз най-добре умеят да говорят за споделени ценности. Но

само да говорят

не и да ги споделят на практика! Брюкселските стандарти отдавна са се превърнали в синоним на двойни стандарти - да не се чудят т.нар. евролидери откъде се пръкват все по-крайните настроения сред обикновените европейци. А докато в България управляват хора, готови тъй лесно и без да се замислят да продадат националния интерес, отношението на Европа към нас ще продължава да бъде като към страна и хора втора ръка. Другите, т.е. големите играчи в ЕС, ще се държат към теб така, както ти им позволяваш, а премиерът (в оставка засега!) в Брюксел е послушникът, а у нас - суперменът.