Операция "Олимпиец"

В рамките на десетина дни спортният свят и не само той бяха захранени с нови порции "скандални разкрития" от втората част на доклада на канадския юрист Ричард Макларън, който оглавява "независима" комисия към Световната антидопингова агенция (ВАДА) заета с разкриването на уж държавното участие в допингирането на руски състезатели в различни дисциплини. Формално Макларън e независим експерт, реално той получава заплата от доминираната от англосаксонци ВАДА. Втората и вероятно последна част на доклада на Макларън се оказа също толкова неконкретна, колкото и първата, която излезе непосредствено преди началото на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Тогава резултатът беше пълно спиране на руските параолимпийци от състезанията и съществено намаляване на броя на другите руски олимпийци. Сега докладът излезе в навечерието на важни зимни първенства и първите резултати от неговата публикация са отнемането на световното първенство по сноуборд в Сочи през 2017 г. и възможното отстраняване на руските биатлонисти от следващото световно първенство.
В новия доклад Ричард Макларън повтори вече известни свои твърдения, че в Русия е съществувала система за фалшификация на допинг пробите, която е съществувала в периода 2011-2015 г. В продължилата близо един час пресконференция Макларън един път каза, че бившият вече министър на спорта на Русия Виталий Мутков вероятно е знаел за случващото се, а после в края на брифинга заяви, че няма доказателства той да е бил в течение на случвалото се в Московската антидопингова лаборатория. Речта му, както и през юли т.г., изобилстваше от фрази като "вероятно", "може би" и други "обосновани предположения". Бе назовано само едно име на спортист, но бе казано, че поне 1000 състезатели са вземали допинг под покровителството на държавата. Както обяснява руският спортен адвокат Алексей Карпенко пред Газета.ру: "Представете си, че Макларън публично обвини конкретен спортист, че той е виновен. След това спортистът отива в съда с иск за защита на репутацията и Макларън трябва да докаже в съда, че атлетът е виновен. Затова нищо не публикуват."
Ричард Макларън пак повтори, че в руския антидопингов център са намерили начин да отварят "неотваряемите" бутилчици с проби урина и кръв от спортистите, произведени от швейцарската фирма "Берлингер". Но отново нито той, нито който и да е друг експерт даде доказателства как се прави това. Нещо повече, бе казано, че свидетелят в лицето на бившия ръководител на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков също не знаел как се прави това, но бил чувал, че агенти на руските специални служби ги отваряли с помощта на инструмент, "приличащ на стоматологичен". В същото време фирмата производителка отрича бутилките с проби да могат да се отворят по нелегален начин.
Цялата "доказателствена" база на Ричард Макларън и поръчителите на атаката срещу Русия се крепи на трима души. Хората, които топят руснаците, са - както повелява класиката в жанра - руснаци. Основният свидетел, на когото е основана тезата на обвинението, е бившият ръководител на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков. Другите са бившият сътрудник на Руската антидопингова агенция (РУСАДА) Василий Степанов и неговата съпруга и бивша лекоатлетка Юлия Степанова.
Животът и приключенията с допинга на тази "троица" в Русия е нискобюджетна сапунка. Например Юлия Степанова, бегачка на средни разстояния, през февруари 2013 г. (тогава още носи бащината си фамилия Русанова) е била дисквалифицирана от антидопинговия комитет на Руската федерация по лека атлетика за срок от две години. Русанова става Степанова, като се задомява с тогавашния главен специалист на РУСАДА Василий Степанов. През декември 2014 г. Степанова, която междувременно се е преместила в Германия, дава интервю за държавната телевизия АРД, в което разказва, че в Русия се подменят положителните допинг проби на спортистите и за това се заплаща от уличените. Да напомним, че двучасовото интервю бе излъчено във време, когато Русия бе подлагана на масирана политическа и икономическа атака по всички направления във връзка със сецесията и последвалото присъединяване на Крим, гражданската война в Украйна и драмата с малайзийския пътнически самолет, свален над Донбас. Медиите рисуваха, и сега го правят, разбира се, зловещ образ на Русия, която извършва нарушения едва ли не навсякъде и във всичко. Спортът е удобен за атака както поради действителното наличие на проблемни спортисти, което не се отрича, така и поради големия имиджов характер на тази дейност, която засяга и чувството за национално достойнство.
Интервюто на Степанова предизвика огромна реакция, която е спорно дали щеше да има такъв мащаб, ако интересите на Запада не бяха силно уязвени в резултат на украинската криза. ВАДА започна разследване на антидопинговата лаборатория в Москва и през ноември 2015 г. обвини Родченков, че е унищожил 1400 допингови проби на руски спортисти, а освен това е бил част от схема за рекетиране на състезатели с цел получаване на пари срещу скриване на положителните им проби. Руските власти също започнаха разследване срещу ръководителя на лабораторията към РУСАДА, но Родченков не го дочака и през януари 2016 г. се озовава в САЩ, където заема позата на разобличител на руските власти. В САЩ той се присъединява към семейство Степанови, които междувременно получиха политическо убежище в Канада. В САЩ Родченков даде голямо интервю за "Ню Йорк таймс", в което "разкри", че редица медали от лятната олимпиада в Лондон през 2012 г. и от зимната в Сочи през 2014 г. са били завоювани от руските спортисти с помощта на забранени вещества, като той, заедно с агенти на ФСБ, е участвал активно в подмяната на пробите.
На базата на интервюто в "Ню Йорк таймс" пък бе образуваната "независима" комисия на ВАДА, начело с Макларън, като целта бе очевидно чрез нейния доклад руските олимпийци да бъдат отстранени от Игрите в Рио де Жанейро. Тъй като тази цел не успя напълно, като боксова круша бяха използвани руските параолимпийци. Те бяха отстранени, защото 6 от пробите им за периода от 2011 до 2015 г. били съмнителни. Тоест в тях не е намерен допинг, но имало съмнения, че те може би са фалшифицирани. С това "може би" целият параолимпийски отбор бе отстранен. Безспорно, това е подло деяния с очевиден политически подтекст. Както с горчива ирония цитира по този повод доклада на Макларън политическият наблюдател Максим Кононенко: "Кратките срокове за провеждане на разследването не дадоха възможност да се съберат данни, за да се установят факти за нарушаване на антидопинговите правила"...
Досегашното развитие на т.нар. разследване на ВАДА и наетата от нея комисия на Ричард Макларън показва, че последният разполага единствено и само с Родченков. Хората, които вземат като чиста монета всичко, което той разказва, би трябвало първо да си зададат въпроса защо обезпечен и влиятелен в своята сфера на дейност човек като Родченков, който при това работи под чадъра на спецслужбите, ще вземе да бяга към САЩ. Някой може и да повярва, че изведнъж съвестта му се е пробудила и той е избрал "цитаделата на демокрацията", за да разкаже на целия свят за престъпленията на "режима в Кремъл". Точно такава втръснала вече приказка се опитват да ни пробутат западните медии. Много по-вероятно е Родченков действително да е участвал в незаконна дейност, да е давал допинг, да е рекетирал спортисти, може дори да е давал допинг на спортисти без тяхно знание, а после да ги е изнудвал. Както е вероятно и да е имал високопоставени съучастници и да е духнал за САЩ, след като е бил изправен пред опасността да бъде клиент на руската прокуратура. Все пак, от негова гледна точка, е по-добре да си по първите страници на американските вестници, па макар и да те наричат предател, отколкото да търкаш наровете в някой руски следствен изолатор. Впрочем и в двата случая той нанася удар по репутацията на Русия, но заради зелените пари се извършват и по-страшни престъпления.
Целта на ВАДА и Макларън не е да стигнат до истината. Целта е да бъде оцапан руският спорт, да бъде продължена от друг ъгъл кампанията по демонизиране на руската държава. За това са достатъчни дори съмнителните разкази на Родченков как през дупка в стената подавал на агентите на ФСБ пробите с урина, за да бъдат подменени. Оттам нататък могъщите западни медии подемат темата, усилват я, въз основа на публикациите се създават комисии, които нямат доказателства, но на базата на техните съмнения и подозрения отделните федерации вземаха и вземат решения за отстраняване на руски спортисти от различни съревнования.
Доказателства за вината на руската държава така и не видяхме, ако не броим твърденията на Макларън, които ни призовават да приемем всичко на вяра. Вместо това хакерската група Fancy Bears ("Готините мечета") извади документи от архивите на ВАДА, които показват, че на определени западни спортисти им е било разрешено да употребяват допинг уж за терапевтични нужди. Преди дни "Готините мечета" показаха още документи, от които става ясно, че Американската антидопингова агенция и Канадският център по етика в спорта са опитвали да компрометират Международния олимпийски комитет. Операцията с кодовото име "Олимпиец" е предвиждала да бъде подаден колективен иск от тези две организации и редица национални олимпийски комитети срещу МОК, в случай че на руснаците им бъде разрешено да участват в Игрите в Рио. Планът се проваля. Националните комитети отказват. Американците и канадците са били принудени сами да съберат и платят 70 000 долара на наетата за целта юридическа фирма, която е трябвало да оформи иска.
Ясно се вижда, че основните центрове, от които се води атака срещу Русия в спортната област, са САЩ и Канада. В това, което се случва, спорт няма. Не става дума за никаква чистота на спорта, за никакви идеали. Иде реч за постигането на чисто политически цели - изолацията на Русия, нанасянето на максимално възможни удари по тази държава, в най-различни области, с цел да бъде отслабена. Последните събития в света показват, че подобна политика спрямо Русия е обречена на провал, но опитите ще продължат. Какво друго им остава на низшите духом.


Снимка на фактурата, която юристите изпращат до офиса на Канадския център по етика в спорта

Ричард Макларън (в центъра) представя своя доклад

Григорий Родченков, единственият свидетел на западните обвинители на Русия