Те остават с нас

Десетки творци, останали значими за България и особено за българската левица, вече не са  между живите. Забравата започва да пречи на новите поколения да си спомнят за тях...
Затова мислех в последните месеци на годината да предизвикам подготвянето на една или няколко паметни вечери, защото те остават с нас. Само  като припомня имената на някои от тях, ще ви спечеля за каузата и ще подкрепите подобна инициатива, колкото и по-трудно да е в днешно време да направим подобен жест към тях, към близките им, към нас. Защото бяхме заедно, когато се променяха нещата. Бяхме заедно и в онова по-далечно и незабравимо минало, което някои днес искат да забранят с безсмислени закони. Нещо повече - те посегнаха на човешката памет, защото поискаха на гробовете им да сложим табелки, че са живели в престъпно време. А ако не спазим изискванията, ще ни санкционират.
Затова се осмелих да попитам между първо и второ четене на проектозакона им ще ни разрешат ли да споменем с добро писатели и артисти, музиканти и композитори, певци, чиито песни все още пеем. Преди да са ни забранили и това. Дали ще имат смелостта и наглостта да посегнат и на творбите, които ни вълнуваха тогава и сега? Дали ще бъдем глобявани, защото ги помним, защото искаме да поменем с добро времето, когато бяхме заедно? И искаме да останем заедно с творчеството и спомена за таланта им!
Става дума за Павел Матев и Валери Петров, за Дамян Дамянов и Георги Свежин, за Никола Радев и Васил Цонев. За Емил Димитров, Найден Андреев, Владимир Смирнов, Георги Джубрилов, Стоян Стоев, Коста Карагеоргиев, Димитър Вачев, Рашко Стойков, Бисер Киров, Евтим Евтимов, Уляна Матева. За още светли личности, които оставиха чисти имената си и през годините на социализма, и по време на демокрацията. Не изневериха на приятели и идеи, запазиха свято името си в съкровищницата на българската култура.
Сигурен съм, че те ще останат и от оня свят с нас. И няма сила, която да попречи да бъдем заедно. Независимо от брътвежите и болните помисли на шепа хора, предложили и гласували подобни закони и санкции.

Вихри враждебни

Слушах интервю на сина на добър мой приятел комунист, вече покойник. Прегледах старите песни, чиито текстове без ноти издавах няколко пъти, и си припомних "Вихри враждебни над нас са завили..." и поне десетина от този период, за които сигурно ще ме глобяват, ако ги запея.
Политологът Иван Кръстев сега напомня, че 2017 г. ще е като 1917-а. След сто години отново се разпадат империи, държави влизат и излизат от политически и икономически съюзи, референдумите решават съдбата на милиони. И на нас няма да ни се размине.
Бащата на Иван Кръстев беше главен редактор на младежкия вестник, беше и заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП - нещо, от което трябва да се срамуваме и да наричаме за престъпно може би... Стана така обаче, че днес много повече трябва да се срамуваме от нечии синове, отколкото от бащите им. Работил съм и с бащата на Иво Инджев, и с бащата на Румяна Бъчварова. В една партия, влезли със сърцата си, бяхме и с Бойко Методиев, и с Цецка Цачева, и с десетки други. В една телевизия работехме с Евгений Михайлов и Асен Агов. В едни младежки творчески структури бяхме с Александър Йорданов, с Михаил Неделчев. Не знам къде са били ген. Атанас Атанасов, Методи Андреев, проф. Вили Лилков...
Но щом идва 2017 г., а тя ще е почти като 1917 г., трябва да си припомним любими песни от ВОСР, колкото и това да ни струва престъпление. А дали ще пеем заедно със споменатите по-горе, не знам... Не искам сега и тук да припомням песните от Втората световна война, която е определяща не само за съдбата на Европа, но и за нашето място там.
Някъде из таблоидите прочетох отричане на словото на Иван Кулеков по повод опитите да ни откажат от миналото ни, от паметта на нашите бащи и деди. Някакъв сравнил нагло словесната присъда над депутатите законотворци с присъдата над Трайчо Костов. Какъв цинизъм, каква безпощадна ирония! Не може да има такова заблуждение, не може да има подобна омраза - само защото не ти допада мнението на Кулеков, да си позволиш да го дамгосваш с "дребно, грозно, злобно, остаряло и умствено вдървено човече", "морално джудже".
Е, това ако не е "дебелашко-аграрен стил", ако не е "мракобесна хунвейбинщина" в печата, колкото и малотиражен да е, здраве му кажи!
Казах тези неща като подготовка за 2017 г., която според Иван Кръстев ще е също като 1917 година. Гответе се! Ако не с друго, поне с "Вихри  враждебни над нас са завили..."
Враждата у нас явно е приоритет на прехода...