Който е роден беден, ще си умре глупав

МОН обяви преди две седмици резултатите от поредното международно изследване PISA (2015) за функционалната грамотност на 15-годишните ученици по природни науки, четене и математика. В обществото прошумоля поредното тюхкане, че децата ни са на последно място сред връстниците си в Европа и че имаме най-голям процент буквално неграмотни ученици. И толкоз - до следващото "Ах и Ох". PISA обаче се прави не просто за сравнително подреждане на учениците от различните страни, а за да може всяка държава да открои съществените проблеми, които съществуват в нейната национална образователна система. За да се вземат мерки, разбира се. Само че това у нас не се прави, проблемите не се разнищват, а само се констатират.
Централна тема във философията на РISA е например

влиянието на социално-икономическия статус

на семействата върху резултатите на учениците. Една образователна система е ефективна и качествена, ако успява да ограничи и да преодолее социалните различия така, че децата от богатите и образовани семейства и тези с бедни и нискообразовани родители да постигат еднакви резултати в обучението. В PISA България е посочена като страна, в която социалните и икономическите фактори оказват много силно пряко влияние върху постиженията на учениците. С две думи - на дъното сме по ефективност и качество на образователната ни система. Народът го е казал простичко: Който е роден беден, ще си умре глупав.   
У нас тенденцията се задълбочава. Тя се видя още при предишното издание на PISA - през 2011 г., когато за управленците ни в образованието трябваше да светне червената лапичка, че нещо никак не е наред. Тогава изследването показа, че в държавите от ОИСР средно 14% от разликите в резултатите по математика се обясняват с влиянието на семейния произход, икономическия статус и местоживеенето. У нас - 22,4%. А разликата в резултатите, постигнати от децата от бедни и богати семейства, е цели 117 точки, което се равнява на почти две години и половина училищно обучение! Тези процеси се обясняват, разбира се, с общото социално и икономическо състояние на всяка държава и бяха очаквани за България, която се срина до най-бедната държава в Европа, с най-нископлатените работещи. Има обаче държави, в които децата в риск от бедност са висок процент, но въпреки това резултатите им са не просто високи, а са сред водещите в скалата на PISA - Виетнам, Макао-Китай, Хонконг-Китай, Сингапур. Това показва, че образователните системи

в тези държави успяват да стопят

социалните различия между децата и да създадат за всички равни възможности за усвояване на знания и умения. Това се нарича равен достъп до образование. Разбиран по този начин, равен достъп в България няма. Ако в държавите от ОИСР средно 6,5% от децата с нисък социален статус преодоляват произхода си и постигат най-високото 5 и 6 равнище на скалата за оценяване, от същата група деца у нас едва 2,1% имат най-високи резултати, останалите са главно под критичното второ равнище, което ще рече функционално неграмотни.     
Много силно влияние върху постиженията на учениците в България оказва мястото, където живеят - огромни различия има между училищата в големите градове и в малките селища, между профилираните и професионалните училища. Това си го знаем още от 2011 г., то фигурира и в Мониторинговия доклад за 2016 г. на образователната служба на ЕС - Eurydice, пък и Световната банка вече ни го натяква няколко пъти, като че не тя преди 17 години ни принуди да закриваме по 600 училища в малки селища годишно, щото имали малко деца и било неефективно държавата да ги издържа. Вярно е, че обезлюдяването в страната ни е страшно, само че понякога запазването на едно училище запазва в перспектива цялото селце. Въпрос на държавна политика, а не на бакалски сметки.
 PISA 2015 показа, че

за 5 години ситуацията не се е променила

особено. Социално-икономическият произход на децата има решаващо влияние върху тяхната образователна подготовка. Учениците от богати семейства, с образовани родители и много книги вкъщи постигат много по-високи резултати от бедните деца, чиито родители са с основно образование или са безработни. Задълбочаването на този процес означава, че все по-устойчиво у нас се утвърждава модел на привилегированост на едни ученици спрямо други в достъпа им до качествено обучение.
Един от критериите за оценка на равенството в образованието е делът на учениците с ниски резултати в PISA (т.е. с резултати под второ равнище по природни науки, четене и математика). В това отношение България устойчиво заема първо място в ЕС - с най-висок процент неграмотни ученици, особено в четенето (вж. таблицата). В държавите от ОИСР разликата между средните резултати по природни науки на учениците с висок и нисък индекс на социалния, културния и икономическия статус е 88 точки. В България тази разлика е 107 точки. А от българчетата с нисък социален статус 59,1% (!) не постигат критичния минимум в скалата (второ равнище) и остават на първо ниво и под него. Средно в държавите от ОИСР 28,8% от учениците успяват да преодолеят негативното въздействие на социално-икономическата среда и постигат високи образователни резултати. Делът на българските ученици с нисък социално-икономически статут и високи постижения е над два пъти по-малък - 13,2%.
Един от основните показатели за измерване на качеството на образованието е процентът на т.нар.

отпадащи ученици,

които престават да ходят на училище още в началните класове, в прогимназията или в гимназията. Докладът на Eurydice за 2016 г. направо посочва, че голям проблем в това отношение са ромските деца в България. Страната ни е поела ангажимента в ЕС до 2020 г.  отпадащите ученици да бъдат сведени до 11%. И уж всеки от министрите, които в МОН се сменят като ръкавици, се бие в гърдите какви мерки взема. А всъщност нищо не се прави в тази посока - дори едно райониране на училищата за стриктно отчитане на всяко дете в ученическа възраст само проблясна като идея и пак замря.


 Eurydice попарва всякакъв ентусиазъм - отпадащите ученици у нас за три години са се увеличили осезаемо - ако през 2012 г. те са били 12,5%, през 2015 г. вече са 13,4%. За същото време напусналите училище в ЕС средно са спаднали от 12,7% на 11%.  
Още един фактор за постиженията на децата отчита Eurydice в нарочен доклад преди дни - мотивацията на учителите в различните страни, измерена чрез заплащането. Едва ли някой ще се учуди, че българските учители получават най-малко сред колегите си в Евросъюза - средно 3681 евро годишно. Подобна е ситуацията и при румънците, само че там

ниските заплати

са в началния курс, а в по-горните класове заплащането се увеличава и стига до 10 124 евро на година. Малко по-добре са училищните директори - у нас трудът им се заплаща средно със 7547 евро за годината, но Румъния и тук ни изпреварва - там директорите получават 13 667 евро за 12 месеца. Вярно, от 1 януари 2017 г. минималните заплати в българското училище ще бъдат увеличени с 10 на сто (с фанфари, каквито не се помнят от времето, когато кабинетът "Станишев" ги увеличи с 25%). Но и с 10-те процента те пак ще останат далеч под възнагражденията на педагозите в другите страни. 
И какво правят на този фон днешните наши управляващи? Ами, направиха си нов училищен закон, който ще задълбочи още повече неравенствата, който даде на училищата автономия да си съставят свой учебен план, да предлагат сами избираемите предмети и извънкласните занимания. Пусна и сергията с неограничен брой учебници по всеки предмет и клас. Естествено, това означава, че в големите градове училищата ще могат да предложат атрактивни предмети и занимания, докато в малките училища и селища "автономията" ще е непостижима - каквито са ограничените възможности на делегираните бюджети, каквито учители има, такива ще са и предметите, и автономният избор на обучение "в зависимост от индивидуалните потребности и интереси на всеки ученик". С две думи - вместо да преодолява социалните и териториалните различия, новият закон ги задълбочава. Явно, депутатите на ГЕРБ изобщо не са се и сетили за PISA, когато са го писали и налагали силово в НС.    
И още нещо. Законът намали прогимназията с една година и тя вече е до VІІ клас. Така ще бъде по-лесно отпадащите ученици да отпадат още по-рано и ромски деца в гимназията дори Диоген няма да може да открие. Самата гимназия пък бе разделена на два етапа и може да бъде напусната след Х клас, понеже образованието у нас е задължително до 16-годишна възраст. Пак тичаме наопаки, защото хората в Европа правят обратното - вече 7 страни въведоха задължително образование до 18-годишна възраст, в Румъния пък то е до 17 г.
Да, училището във всяка държава е институцията, която има решаваща роля за преодоляване на дискриминиращото влияние на семейната среда - социална и икономическа, върху образователните постижения на учениците. Преодоляването на неравенствата изисква комплекс от мерки, дори такива като въвеждането на ученически униформи, за да не се перчат суитчъри за 150 лв. пред преоценените ризки за 5 лв. Обаче, България явно вече не е държава, защото темата бедни-богати изобщо не вълнува седналите във високите кресла на властта.


Източник: Европейска комисия, "Education and Training Monitor 2015. Bulgaria"
Процент на учениците, които не покриват критичното ниво по четене и са функционално неграмотни (PISA 2011).


Източник: Европейска комисия, "Education and Training Monitor 2016. Bulgaria"
Процент на отпадащите ученици