Защо все не ни се получава на Балканите?

За пореден път заливащите ни разнопосочни новини от съседите ни на Балканите може да предизвикат такова главозамайване, че само работещите на високите нива във външното ни министерство могат да останат в ситуация на имагинерно политиканстване. Събитията обаче са толкова натоварени с напрежения, че няма как не лъсне т.нар. импотентна политика, която имаме по отношение на процесите, които протичат в региона. Ако от НАТО заявяват, че "са готови да се намесят със сила на Балканите, за да се предотврати евентуален етнически конфликт ("Вечерни новости", Белград), а в щабквартирата на Алианса в Брюксел са убедени, че "намесата на Русия на полуострова има за цел да дестабилизира няколко държави в региона" и се визират "обърналите се към Москва" сърби в Република Сръбска, Сърбия и Хърватия, то посещението преди дни на руския външен министър Лавров в Белград и коментарите му относно изявления на хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович са сигнал, че Москва няма намерение да загърбва свои интереси на Балканите.  Отново "атовете се ритат", а "магаретата страдат".
Разпространените изказвания на г-жа Колинда (както я наричат в Загреб), че е "възможен конфликт на Балканите, тъй като Русия играе активна роля в събитията в региона", са определени от Лавров като "странни", тъй като "ние искаме да бъдем приятели с Хърватия, както и с всички останали държави на Балканите и на европейския континент". Посещението му в Белград обаче става в период, когато Сърбия и Хърватия не са преодолели престрелките по т.нар. "шоколадена война", разпалена също от хърватската президентка. Но не защото съзнателно я е търсила, а защото някои от изказванията й в тази връзка наливат допълнително масло в огъня на нестихналите още от 90-те години на миналия век отношения на омраза и нетърпимост между сърби и хървати. Поне сред онези кръгове, които стоят в основата на избирането на Колинда Грабар-Китарович за президент. А именно военните ветерани и националистично настроените хървати, които в Деня на дубровнишките военноветерани на 6 декември честваха 25 години от битката за независимост със сръбските сили при Дубровник и посрещнаха посетилата ги за празника им президентка. От своя страна тя раздала на деца пакети със сладкиши, сред които имало и шоколадчета, произведени в Сърбия. Впоследствие се оказало, че шоколадите всъщност са били опаковани от хърватска фирма в град Вуковар, където живеят и множество сърби. Президентката не само се извинила за гафа, но се и възмутила, че шоколадите са произведени във Вуковар. Още повече, че тя активно агитирала за "купувайте хърватското", сякаш Вуковар не е в Хърватия и произвелата шоколадите хърватска фирма сигурно плаща данъци и дава работа на жители на града, който е известен с това, че е сред най-изоставащите в страната. Дори и да се внасят суровини от Сърбия.
Нещо куца по линията европейски общ пазар и се демонстрира открито политика на протекционизъм.
Една снимка на Колинда Грабар-Китарович със знаме на усташите също предизвика негативни реакции не само в Сърбия, но даже в Израел, защото именно усташите бяха на страната на Райха по време на Втората световна война, независимо, че целта им е била независима Хърватия.
Тревожно е, че тези случки отново доказват, че на Балканите никой не успява да надскочи дребнавия, патриотарски национализъм и в името на опасения да не се загубят гласове на дадени избиратели се рушат не само съседски отношения, но и се поставя на карта бъдещето в дългосрочен план. Защото Белград от своя страна реагира подобаващо, т.е. в същия стил. Говори се за неонацизъм и краен национализъм, за съзнателно търсено влошаване на отношения и тласък към излишна конфронтация. Разбира се, че се има предвид поставянето на вето от страна на Загреб по отношение отварянето на глава 26 от присъединителния процес на Белград към Европейския съюз, което принуди сръбския премиер Вучич да напусне преждевременно Брюксел. Както казва и сръбският външен министър Ивица Дачич, "тежко и горко на Европа, в която основна дума има Хърватия", но той упрекна и България "за създаване на антисръбска атмосфера" поради поставянето от наша страна на условия за спазване правата на българското малцинство в Сърбия. Но ние имаме малцинство в т.нар. Западни покрайнини, което катастрофално е намаляло и вече няма надежда, че ще излезе от ситуация на крайна бедност. Чувства се изолирано и изоставено не от вчера.
Да се призовава ЕС за арбитър в създадена атмосфера на "невъобразима ксенофобия" е своего рода реакция на комплексирани страни, които са в състояние от "едно парче шоколад да предизвикат етническа нетолерантност", но всъщност подобни случки не позволяват да се реализират на практика идеи за взаимодействие и създаване на балканска общност, съюз, за справяне с общи опасности, със заплахи като миграционни вълни, клетки на "Ислямска държава", ислямизация или  т.нар. "ислямски дъги".
Друг въпрос, но не по-малко важен, е необходимостта от общи усилия за изход от икономическата изостаналост на Балканите, което няма как да се получи със самостоятелни усилия в днешния глобализиран свят. Разбираемо е, че това няма как да се харесва на определени геополитически кръгове и лобита. Сърбия от своя страна гледа към Брюксел, но не загърбва Москва, където предстои посещение на премиера Вучич, а след него и на президента Николич. Дилемата между тях е кой ще бъде кандидатиран за президент в предстоящите президентски избори в началото на 2017 година. От своя страна Русия не само не изпуска от поглед ситуацията в региона, но поддържа Белград и финансово с изгодни кредити, с доставка на преференциални цени на 6 броя МИГ-29, участва в приватизационни процеси и заявява, че няма да позволи закриването на сръбско-руския център в Ниш, за което настоява ЕС. Китай пък обещава поне 1 млрд. нови инвестиции в страната, което ще се отрази положително на икономиката, която не е в по-различно състояние от нашата.
Като се има предвид случващото се в Скопие след извънредните парламентарни избори, протестите "за" и "против" обявените на този етап неокончателни данни, опасенията от продължаване на политическата криза и неизвестните при съставяне на коалиционно правителство, забележителното представяне на 4-те албански партии в страната (постигнато на принципа "двама се карат, третия печели") и нарастващите опасения от предстояща "кантонизация" на Македония, спокойно може да се каже, че на нашата външна политика й предстоят трудни моменти. Да не говорим за ситуацията в Турция, където терористични актове и подлото убийство на руски посланик създават допълнителни опасения от дестабилизация и несигурност. Без значение дали ще има президентска република или как ще бъде постигната. Веднага възниква въпросът за компетентността, принадлежността към национални интереси, политическа воля за отстояване на цели и загърбване на клишета в чужда полза.
Обявяването на Балканите като приоритетна задача на външната ни политика, което направи преди дни ген. Радев, дава надежда, че този път регионът наистина може да бъде наша първа грижа, когато се чудим кое е в наш интерес и кое може да оставим на грижите на "големите". Дано се получи най-после.


Докато политиците кроят свои планове, бедността на Балканите превзема все повече територии

Спорна снимка на хърватския президент Колинда Грабар-Китарович с усташко знаме, направена в Канада, предизвика скандал в Сърбия и Македония. Фотографията е била публикувана в социалните мрежи от университетския преподавател в Торонто Тихомир Яничек, който твърди, че знамето е било поставено със съгласието на хърватския президент