Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Октомври 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Наука

Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!

Хуманитаристите от БАН питат защо държавата не иска да знаем кои сме и другите да знаят за нас

Велиана Христова

23. Декември 2016 , брой: 193   684   0
Снимка
От ляво на дясно: доц. д-р Петко Христов, проф. дфн Албена Георгиева, доц. д-р Валентина Райчева, доц. д-р Ива Станоева

Продължават протестните изяви на учените от институтите на БАН не само заради проваленото с интриги от ГЕРБ увеличение на бюджета на академията, но и заради обидното отношение към учените й на министри и депутати. При мизерните им заплати властта има наглостта да ги обвинява, че искали пари, а обществото не виждало какво работят те. На 6 декември ДУМА публикува позицията на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Днес огласяваме становище на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН, изразено на брифинг преди няколко дни. Защото политиците си отиват, но създадените от тях проблеми - не.  
В позицията на института - "Наука или колония?", се казва:
"Според Фредерик Жолио-Кюри страна, която не развива своя наука, неизбежно се превръща в колония. Историческото развитие на народите дава много примери за правотата на френския учен. С оглед на днешния ден убедено твърдим, че държава, която не развива своя наука, се превръща в територия.
Изказванията на политици, които обвиняват българските учени в просене на пари, в пасивност, в липса на приложимост на научните резултати в бизнеса и в ежедневието и др. подобни, ни провокираха да представим част от нашите дейности през последните години и да зададем въпросите:
Нужно ли е познание за традициите на народа ни? Нужна ли е експертиза за опазването на културното ни наследство? Нужно ли е на българското общество и държава познание за етническите и социокултурните процеси в страната и обкръжаващия свят?
Резултати от своята изследователска работа ИЕФЕМ е предлагал на държавни институции, свързани с миграциите, с образователни, културни и социални политики на България, които винаги са предизвиквали интерес и обещание за прилагане, но са забравяни в нечии чекмеджета.
Това ни кара да зададем въпроса защо държавата не ползва своя научен потенциал? Има ли нужда според управляващите от български граждани, за които понятия като национална идентичност, културна памет и културни традиции са опора в мисленето за себе си, или ги интересува само  територията, която могат да търгуват?"

Проф. Албена Георгиева, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН:
Всичко, което знаем за нашите традиции от миналото, дължим на учените, които от Възраждането насам документират и съхраняват знанието за песни, приказки, обичаи, музика и танци. Това е нашата роля и до днес - да обогатяваме и допълваме това знание, което се съхранява в архивите на ИЕФЕМ. Знанието за културата, която е съществувала и продължава да се развива по нашите земи, ни дава лице, прави ни различни и специфични, дава ни идентичност. Ако държавата не отделя необходимите за наука средства и продължи да отрежда унизително положение на учените, страната ни е обречена на обезличаване и на лишаване от най-способните млади умове, които търсят по-добри условия за реализация навън.

Доц. Валентина Райчева, зам.-председател на Научния съвет при ИЕФЕМ:
Учените в нашия институт не се занимават само с изследване на културните традиции и културното наследство. Институтът има много лица и това е само едно от тях. Всичко, което се отнася до човека и човешкото, във всекидневието и в празника, важни проблеми на обществото, са във фокуса на нашия интерес - разрушаване на семейната структура и други ефекти от масовата емиграция от България, демографският срив, природните бедствия, многопосочните връзки и отношения човек - природа и мн. др. Нашият институт има традиции в изследването на етнокултурните общности в България, на българската диаспора, на субкултурните общности и стилове. По заглавията на книгите ни се виждат различните проблеми, по които правят изследвания учените. А докторските дисертации на нашите млади колеги, издадени по проект "Стимулиране на научния потенциал и изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности", финансиран по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", са друго голямо наше успешно изследователско поле. Важна изследователска област представя човешката мобилност, в това число и вълната от мигранти и бежанци към България и другите страни на Европа. Чувстваме като свой дълг да подготвяме и издаваме енциклопедични речници и енциклопедии, които са много трудоемко дело, отнемащо години, но много полезно (речник на словесните термини във фолклора, на човешкото тяло, енциклопедия на народната медицина и др.). 
Обърнахме се към вас, медиите, защото сте ни необходими. Искаме да бъдете посредник между нас и управляващите, за да започнем най-накрая разговора за науката и обществото. Досега бяхме свидетели само на монолози. В публичното пространство управляващият елит отправя най-вече обвинения към учените на БАН или демонстрира снизхождение и безразличие. Ние опровергаваме неверни твърдения, принудени сме да доказваме необходимостта от развитието на наука в държавата и да обясняваме с какво се занимаваме. Но така и не успяваме да влезем в диалог.
Искаме обикновени неща, които са право на всички работещи. Искаме да работим при нормални условия на труд. Например в по-голямата част от сградата на института и музея няма отопление през зимата, както и в момента тук в залата! Искаме да имаме достойно заплащане за ценза и труда си, да не се налага да самофинансираме с мизерните си заплати теренни изследвания, участие в научни форуми, консумативи, необходими за дейността ни. Ако учените от моето поколение все още приемат работата си като мисия или скъпо хоби, на което са се посветили, младите хора не се задоволяват с мизерните условия на труд и заплащане и не е далече денят, в който ще се прекъсне нишката на приемственост в нашата наука. Нашите проблеми са проблеми и на хуманитаристиката във висшите училища.

Гл. ас. д-р Ива Станоева, научен секретар на ИЕФЕМ:
Една от важните дейности на ИЕФЕМ е експертната. Ние подпомагаме държавата в реализирането на различни културни политики в опазването на културно наследство. Особено съществена е ролята ни в сферата на опазването на нематериалното културно наследство (НКН) и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. Благодарение на нашата активна роля България има свой Национален регистър на НКН; през две години провежда Националната система "Живи човешки съкровища", чрез която се попълва Националната представителна листа на елементи на НКН. От ИЕФЕМ са екипите, изготвили досиетата на всички кандидатури на България, които до този момент са вписани в Световния списък на ЮНЕСКО за НКН на човечеството - Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, Пернишката Сурова, както и Събора в Копривщица в списъка на добрите световни практики. Ние подпомагаме експертно не само Министерството на културата, но и читалищата в страната, самите носители на НКН. А тази помощ допринася за икономическото развитие на дребен и среден бизнес в общините в сферата на алтернативния туризъм.
Днес, когато все повече ставаме свидетели на бутафорни крепости и на измислени ритуали, които да привличат туристи със своята атрактивност, има реалната опасност да загубим стойностното наследство, това, което е характерно и типично за съответната локална общност и което сме длъжни да съхраним за поколенията след нас. И тук е нашата роля на експерти. Ние правим семинари в института, на които се обсъждат реалните проблеми на опазването на културното ни наследство и каним колеги от други институти и университети, от музеи и читалища. Винаги каним и представители на Министерството на културата, но явно поради голяма ангажираност те не успяват да намерят време и да вземат участие. ИЕФЕМ е изключително ценен за обществото като цяло и с огромното културно богатство, което съхранява в своите архиви и в музея - документи, теренни материали, снимки, аудио- и видеозаписи, облекло, накити, предмети и др.
И днес, когато политиците и управляващите казват, че бизнесът е този, който трябва да финансира науката в България, не се замислят, че при хуманитарните науки нещата стоят по-различно. Държавата е тази, която трябва да осигурява средствата, необходими за изследване на културата на различните общности, живеещи на територията на България, както и на тези, емигрирали и установили се в чужбина. Не бизнесът, не чуждите фондации, не европейските програми. За да знаем кои сме, за да пазим и съхраняваме паметта на предците си, за да я предадем на поколенията след нас, ние правим своите изследвания и предлагаме експертните си становища, а българската държава трябва да поеме своята финансова отговорност.

Доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ:

Целта на този брифинг е да представим ИЕФЕМ като изключително важен изследователски, експертен, духовен и образователен център. Да, моите колеги от ИЕФЕМ са автори на множество книги и статии на разнообразни теми, които са публикувани в различни издателства и са на европейско равнище, част от Европейското научно пространство. ИЕФЕМ е важен духовен център. В ИЕФЕМ се обучават много докторанти, едновременно с това по повод на редица големи традиционни празници като Коледа, Великден и Баба Марта, в залите на Националния етнографски музей се правят ателиета за деца, които изработват своите мартенички, писани яйца, сурвачки и коледни хлябове. Нашата амбиция е да направим в Музея един модерен Образователен център, който да предложи на училището целогодишно обучение по определени теми от програмите по география, човек и общество и история. Затова и стартирахме DMS-кампания за набиране на средства - достатъчно е да се изпрати SMS на номер 17 777 с текст "DMS MUZEY" и така с 1 лев ще бъде подпомогната нашата инициатива.
    Нашият отговор на призивите на политиците към учените да излязат на улицата и да предложат продукта на изследванията си на пазара е, че българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар! И ако българските граждани, включително българските политици, искат да обяснят на децата и внуците си какво ги прави българи, нека ги доведат при нас, ние ще им разкажем и покажем!
 

 

 

Наука

  • Учените, окичени с титли, може да станат мнозинство, но качеството и резултатите ще продължат да вървят надолу
    7. Февруари 2017 26
    552
    0

    Акад. Кирил Боянов
     
    В последните години научните изследвания във всички области нарастват с бързи темпове. Все повече млади хора, завършващи образованието си, се насочват към научни изследвания. Появяват се и нови области, откриващи поле за разгърната и плодотворна дейност. Традиционните направления математика,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"