Фаталните 10 секунди

Само 70 секунди продължи полетът на руския военен самолет Ту-154, пътуващ от Сочи за сирийския град Хмеймим. Последните 10 от тях в ранното утро на 25 декември се оказаха фатални. Те погубиха 92-ма души, сред които осмина опитни пилоти; известни журналисти; спасителката на стотици страдащи деца в света Елизавета Глинка - д-р Лиза; цветът на армейския Академичен ансамбъл за песни и танци "Александров" - световно признат за най-добрия мъжки хор на ХХ век. Една от емблемите на Русия. Сравняват славата му с тази на Ермитажа, на Болшой театър, на Третяковската галерия.
Докато милиони хора по света коленичиха пред загиналите и обсипаха с цветя руските посолства, намериха се у нас неколцина изверги с отекли мозъци, извратени в манящината си същества, които се изгавриха с огромната трагедия, потриха ръце със злорадство към Русия, плюха върху жертвите, върху историята и паметта на Русия. Защото ансамбълът "Александров" е не просто гениален художествен колектив, той е част от изстраданото битие на тази велика държава. 64 от изпълнителите на ансамбъла загинаха в самолета. Стотици хиляди хора по света проследиха сайта на руското военно министерство със списъка на загиналите. Защото стотици хиляди ги знаят. Няма да звучат повече великолепният баритон на Гришата Осипов и тенорът на Иван Столяр, които познавах лично. Столяр се оказа последен в публикувания списък на загиналите музиканти... Мнозина загубиха приятели, Русия загуби свое национално достояние, светът загуби уникални, както ги наричаха, посланици на мира и доброто.

 * * *
 Ансамбълът "Александров" се ражда на 12 октомври 1928 г. Тогава са били само 12 души, първият им концерт е в Централния дом на Червената армия "Фрунзе", в чийто щат те са зачислени след по-малко от два месеца. Създател на хора е знаменитият Александър Александров, чието име днес носи целият ансамбъл. Роден е в селско семейство в Рязанска губерния и от ранно детство е смайвал съседите си с уникален глас и с точен музикален слух.    
Случайността, както често става в живота, определя съдбата на момчето от Рязан. Солист от църковния хор на Петербург чува как пее момчето и убеждава родителите му да го пуснат да учи музика в града на Нева. Александров става певец и ученик в хора на една от перлите на Петербург - Казанския събор, учи в консерваториите в града на Петър т, след това в Москва. Преди революцията през 1917 г. композира духовна музика, след това преподава в Московската консерватория и става регент в Храма на Христа Спасителя. Работи като хормайстор-консултант в театрите на Таиров и в Музикалния театър "Станиславски и Немирович-Данченко". Пак странност на съдбата го насочва към армейските състави. Александров никога не е бил военен и по сърце са му повече църковните хорове. "Кръстник" във военната музика му става не друг, а известният съветски военачалник, първият съветски маршал Климент Ворошилов. Той именно успява да придума Александров да се заеме с военна музика.
Малцина знаят, че Александър Александров като композитор е автор на мелодията на Съветския химн, която написва през 1944 г. Тогава е бил обявен специален конкурс и той представа химна в два свои варианта. В конкурса участват мнозина известни съветски композитори, печели един от вариантите на Александров. Музиката му към химна е утвърдена официално като химн на Руската федерация през 2000 г. Александров е автор и на много от знаменитите песни, които се пеят и са любими и в България - "Священная война", "Несокрушимая и легендарная", "В поход! В поход!".
През 1937 г. колективът на Александров - вече 274 души, носител на няколко висши награди, е преместен от структурата на Централния дом на Червената армия. Знаменателно е неговото участие с концерт пред "тримата големи" на Ялтенската конференция през 1945 г. Широко известни са думите на Чърчил, който след концерта заявява, че този ансамбъл е "пеещо оръжие", което спокойно можеше да бъде използвано вместо втория фронт срещу нацистите. На два пъти са подготвяни концерти в САЩ, но и двата пъти те не са се състояли. Най-напред плановете се провалят заради началото на Втората световна война, а след края на войната тогавашният президент Хари Трумън поставя условието певците на Александров да изнесат концерта си в цивилно облекло. Още тогава се чувства първият полъх на "студената война" и на американската завист към руската армия. Естествено, ръководството на ансамбъла отказва да изпълни условието на Трумън.
В първите дни на Великата отечествена война ансамбълът е разделен на 4 части, за да участва с изпълнения пред съветските войници на няколко фронта и да поддържа духа им. Един от най-известните епизоди в историята на ансамбъла "Александров" е неговото знаменито изпълнение на Белоруската гара при изпращането на съветските воини на фронта срещу Хитлер. Общо около 1500 концерта изнася ансамбълът по време на войната. През 1945 г. под открито небе в разрушения Берлин ансамбълът прави победен концерт и изпълнява знаменитата "Калинка", която оттогава става негова визитна картичка. Пак случайността помогна настоящият солист на "Калинка" - Вадим Ананиев, да избегне трагичната участ на своите колеги от хора, които загинаха в ТУ-154. 57-годишният водещ солист малко преди трагедията се сдоби с трети син и ръководството на ансамбъла се съгласи той да остане при съпругата си и да не пътува за Сирия. Още през 1940 г. е написана и знаменитата песен "Смуглянка", която от войната и до днес е неизменна част от репертоара на ансамбъла, особено любима в чужбина.  
Народният артист на СССР, ген.-майор Александър Александров е начело на ансамбъла цели 18 години. От 1946 г. до 1987 г. ръководител на състава става синът му - ген.-майор Борис Александров, Герой на социалистическия труд, народен артист на СССР, лауреат на най-висшите държавни награди на СССР.
От 1978 г. в чест на своята 50-та годишнина ансамбълът "Александров" става академически. Преди трагедията на 25 декември общата численост на състава е 186 човека, вкл. 9 солиста, 64 певци в мъжкия хор, 38 изпълнители в оркестъра, 35 танцьори в смесената танцова група. До момента 120 александровци са носители на почетни творчески звания. Хорът е световно признат за най-добрия мъжки хор на ХХ век. Днес той гастролира под неизменни овации на зрителите във всички краища на земното кълбо, има над 2000 произведения в репертоара си - изпълнява народни и военни песни, творби на руски и чуждестранни композитори, класическа музика и дори - шедьоври на световната естрада. Имал e две турнета и в България. От много години и до днес често в концерти на ансамбъла участват знаменитости на световната естрада като Мирей Матийо и Тото Кутуньо. Кутуньо дори е трябвало да лети с хора в последния полет към Сирия, но ангажименти около празниците са му попречили.  
В катастрофата с ТУ-154 легендарният ансамбъл загуби една трета от състава си - талантливи солисти, хористи, оркестранти. Вече е обявен конкурс за набиране на нови изпълнители, който ще е през януари. Конкурсът ще е за майстори, за таланти. Легендарният ансамбъл "Александров" ще бъде възстановен в най-кратки срокове, категорични са представителите на висшите държавни кръгове на Русия.  
 

Хорът на ансамбъла "Александров"

Диригентът и композиторът ген.-лейтенант Валерий Халилов, народен артист на Руската федерация, музикант от най-висша класа, бе художествен ръководител на ансамбъла само 9 месеца - от април до декември 2016 г. Но в цял свят е познат като началник и главен диригент на военно-оркестровата служба на Въоръжените сили на Русия. Той дирижираше неизменно от 2002 г. представителния военен оркестър по време на парадите на Червения площад на 9 май. Халилов бе организатор на няколко международни военно-музикални фестивала, гостувал е с руски военни оркестри в Европа и по света до САЩ и Китай.


Водещият солист на ансамбъла Вадим Ананиев - любимец на публиката, наречен от нея "мистър Калинка" (заради солото си в знаменитата едноименна песен), не полетя с колегите си към Сирия и избегна участта им поради това, че току-що му се бе родило трето дете


Солистът на ансамбъла Михаил Васин и артистката от балета Ралина Гилманова трябваше да сключат брак след Нова година. 10-те секунди над Сочи отнеха живота и на двамата.