Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Падане и...падение

Николай Коев

6. Януари 2017 , брой: 4   1424   0



Няма да занимавам уважаемите читатели с разтърсващата история на ансамбъла "Александров". Това вече стори по най-добрия  начин на страниците на ДУМА от Велиана Христова. В истинската ми тъга по изпепелените животи в онзи черен ден в Черно море обаче изплуваха чувства, които не мога да не споделя. Може би като дълг и поклон пред паметта на големите творци, пренесли с песен в десетилетията духа на една жестока битка с фашисткото мракобесие в изминалия век, но и възторга от голямата победа, радостта и оптимизма от свободния живот без война и насилие.
Независимо от несправедливите към победителите превратности в новото време, и въпреки наложеното им и от някогашните противници, и от някогашните съюзници по-скромно битие, в цялата многострадална руска земя е пропит невиждан другаде разкош от духовност. Важна част от това истинско богатство бе и  големият "Александров". Ансамбълът, който спонтанно събуждаше възхищение от красивото и таланта сред хора от цял свят. Но той вероятно дразнеше едно малцинство, опитващо се да крачи с кални цървули в историята и съвремието и затъващо срамотно в тресавището на своята необективност.
Не една и две бяха моите срещи с "Александров". Ще ви разкажа обаче за тези извън концертите, за преживяването на великите песенни творения в годините на късния Брежнев, на бързо преминалите през властта Черненко и Андропов, та до ранния и подозрително напорист Горбачов. Обикалях тогава, млад и амбициозен, в Деня на победата 9 май с един античен по днешните разбирания кореспондентски касетофон на БТА по "точките" в Москва, където се събират ветерани от войната. На Белоруската гара се присламчвам към една група и подхващам разговор с Василий, преминал цялата война до Берлин като пехотинец. Ето част от неговия записан разказ: "Ти знаеш ли момче, какво означаваше за нас песента "Священная война"? Като че ли ни изпратиха от тази гара с послание от Бога да ги размажем. После преди атаките я слушахме от говорители на един камион и наистина забравяхме за смъртта, направо излитахме от окопите и помитахме всичко пред нас. А честно, понякога си и мислехме дали новият ден няма да е последен в младия ни живот, дали красивото зазоряване не го виждаме за последен път. Е, после видяхме и зората, и много красиви залези. Наслушахме се и никога няма да ни омръзне невероятната песен "Денят на победата". Ето и сега я пускат, милата. Не си представяте какво усещаме. За нас тя е живот след борбата със смъртта, връщане към живота, целият живот. А всичко започна с изпращането ни със "Священная война" на Александров на тази гара. С нея ни поникваха истински крила. Дано ме разбирате".
Отдалечавайки се от групата на ветераните, се обърнах да се сбогувам с поглед с тях. Бяха се скупчили на гаровия площад и танцуваха под звуците на "Деня на победата". Мъж с мъж, жена с жена, жена с мъж, а някои просто сами се поклащаха в тържествения маршов ритъм с избелелите си куртки от ветровете и пушеците на войната. С благодарност за щастието, за избавлението, дори за огромното страдание по пътя към голямата победа. Те не се мислеха за герои. Просто си имаха Отечество, на което се отдаваха докрай. И с пословичната руска душевна щедрост се пренасяха в спомените към песните на "Александров", а затаяваха в сърцата си героизма в похода за заличаването на хитлерофашизма от Европа. Просто възприемаха саможертвата си като нормалност.
Някои вероятно ще ме обвинят в излишен патос. Тяхно право е, но аз така преживявам потъналите безвъзвратно изключителни творци и изпълнители на велики песенни произведения. "Александров" ще продължи да съществува, защото има мисия, която не всички разбират. И песните му ще се пеят, може би за неудоволствие на Александър Йорданов и окончателно изхвърлените от политическата хранилка нему подобни. Ще кънтят и вдигат на крака възторжени зрители по цял свят. Любопитно ми е как ще се чувстват тогава някои колеги от медиите и техните собственици либералдемократи, ще сведат ли със закъснение глава поне пред гибелта на една цяла епоха в световното мъжко хорово изкуство, поне толкова, колкото отделиха на също без време пренеслия се във вечността стойностен творец и при това етнически грък Джордж Майкъл.
На фона на всичко това комшиите на запад от нас едва ли имат основание да се срамуват. Часове след трагедията в Черно море, по време на баскетболен мач между сръбския Цървена звезда и ЦСКА - Москва, 20 хиляди зрители запяха прави в белградската зала "Пионер" в памет на загиналите сръбската песен "Тамо далеко", която беше част от репертоара на "Александров". А на централната трибуна изникна надпис на руски: "Нека песента на този 20-хиляден хор бъде чута на небето".
Какво да кажа повече. Трагедията с "Александров" някои извиси, а други принизи. Всъщност в съзнанието ми изниква думата падение, което не е падане, а дори не и пропадане.

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    20. Октомври 2017 206
    422
    0

        В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"