Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

10 години членство на България в ЕС

Как угасва надеждата

През 2006 г. 72% от българите одобряват еврочленството, а 15% са против. Днес одобряващите са 57%, а противниците вече са 23,5%

Светла Василева

9. Януари 2017 , брой: 5   711   0
Снимка

Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

Честита европейска година! Така популярен регионален сайт в Добрич е поздравил посетителите си в първия ден на 2007 г. Десет години по-късно няма да откриете подобни новогодишни честитки. Десет години по-късно една от най-коментираните български новини е за първото бебе, проплакало в началото на 2017 г. Не защото това е нещо извънредно, а заради възрастта на майката, която е скандална - 13 години. Дете роди дете в първите часове на 2017 г. Държавата с всичките й институции, програми, стратегии, превенции и прочие вдигна безпомощно рамене, помрънка и извърна глава.
Днес България е коренно различна спрямо годината, в която започна своя европейски път, рече президентът в новогодишното си приветствие. Прав е. Различна е. Ако преди десет години 72% от българите одобряваха членството в Евросъюза, днес те са 57%. Ако тогава 15% от сънародниците ни са били против присъединяването към организацията, днес те са вече 23,5%. (вж. каре). Никой не се е сетил да измери колко от българите сменят канала на телевизора или радиостанцията, щом чуят от устата на политици и анализатори

изтърканите клишета

за "европейските ценности", "свободата", "пазара" и "демокрацията". Както и никой не е мерил колко българи "благославят" ЕС при поредната новина за изравняване на акцизни ставки, което означава вдигане на цени; за въвеждане на екзотични за нашенските традиции регулации, свързани с варенето на домашна ракия например или с безумствата, дефиниращи изисквания колко криви да са краставиците, червени доматите, какви играчки, пилички за нокти и други глезотии да има във фермите за угояване на прасета, кокошки и прочие птици и добитък, така че те да се чувстват щастливи и да не изпитват дискомфорт.
За десет години една от най-омразните фрази на българина стана обяснението "така иска Брюксел". Иска ли в действителност или нашите политици проявяваха и проявяват самоинициатива заради едното потупване по рамото, избиване на провинциални комплекси или някой и друг добре платен административен пост? Заради Брюксел затворихме малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", два от които бяха модернизирани и отговаряха на съвременните изисквания за безопасност, разпродадохме електроенергийната си инфраструктура, ударно разрешихме строителството на скъпи ВЕИ-централи, отказахме се примерно от лова на моруни и от производства, в които бяхме добри, понеже не отговаряли на еврокритериите. Сетне се оказа, че нашите пазарни ниши чевръсто са заети от европейски и транснационални корпорации.

Заради Брюксел

затворихме и затваряме училища под благовидния предлог за "оптимизиране на училищната мрежа", а здравеопазването превърнахме от социална услуга в търговска дейност. Все заради Брюксел държим заплати и социални плащания на нива около африканските, да не би да нарушим фискалната стабилност и да разбутаме учебникарските баланси на еврочиновниците. Стотици населени места опустяха, десетки заличихме от картата.
След десет години членство в клуба на богатите българите, които работят извън пределите на държавата, са повече от работещите в нея. И което е парадоксално - пращат пари от чужбина на роднините си, за да могат те някак да съществуват тук. Тези средства са съизмерими с преките чуждестранни инвестиции и са директно обвинение към властта, която не успява и не успява да създаде привлекателна среда, задържаща хората тук.
За десет години България изнесе за Западна Европа трудоспособно население, млади, амбициозни и образовани хора. Страната напуснаха и

 продължават да напускат

компютърни специалисти, инженери, физици, лекари, медицински сестри. Вижте ги от телевизионните репортажи как изглеждат - спокойни и ведри. Казват, че им е мъчно и че може би един ден, някога ще се върнат. Но едва ли. Знаем го. И те го знаят.
Десет години някои неща така и си останаха непроменени, дори се задълбочиха. Въпреки Брюксел. Корупцията. Престъпността. Неравнопоставеността пред закона. Липсата на осъдени по висшите етажи на властта. Бедността. Трайната позиция на България на аутсайдер във всякакви рейтинги и сравнителни изследвания.
Десет години членство в ЕС са основателен повод за равносметка. Как да я направим обаче когато и до днес няма достоверни публични данни за това колко точно пари сме платили в бюджета на съюза и колко сме получили? Преди година Томислав Дончев обяви, че България е спечелила 17 млрд. лв. от членството си в ЕС. Дали? За десет години сме внесли почти 8 млрд. лв. в бюджета на съюза. Колко сме получили обаче?
Според записаното на страницата на информационната система за наблюдение и управление на средствата от ЕС за периода 2007-2013 г. те са 13 050 440 034 лв. Към тях се добавят още 1 142 816 997 лв. от новия програмен период. Това не е всичко тъй като от публичните данни липсват парите на програмата за развитие на селските райони, а те са най-много. За първия програмен период размерът им е над 5 млрд. лв. Пари са получавани и по програми за трансгранично сътрудничество и нищо чудно наистина България да е спечелила 17 млрд. лв. както твърди вицепремиерът. Големият въпрос е какво направи с тях? Капитализира ли печалбата? Има ли в нея добавена стойност? Къде са инвестирани парите?

Какъв е ефектът от вложенията

по обхват и устойчивост?
Отговори на тези въпроси от официалната власт няма. Скоро няма и да има, защото правителството все още не е направило оценка на първия програмен период. Ако го направи, ще трябва да признае, че той е провал, каквото е заключението на Третия мониторингов доклад на Коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС. Анализирайки заложеното като цел и постигнатото в Националната референтна рамка, в неправителствената организация констатират, че от 18 критерия са изпълнени едва три - за преките чуждестранни инвестиции, делът на населението със средно образование и нивото на икономическа активност. България е сочена като страна, постигнала най-малък напредък за престоя си в Евросъюза. Факт, срещу който всички приказки за магистрали, зали и стадиони олекват. Да не говорим за паметниците на евробезумствата, за българския тарикатлък и алчност - балетни зали в населени места с хора над 70 години, мостове в полето, площи, залесени с фиданки без фиданки, или ферми за угояване на патици без патици.
2017 г. е десетата година от членството ни в ЕС и четвъртата от втория програмен период, в който разплатените евросредства към момента са едва 7%, а вече сме в средата на времевата отсечка. Готови сме да повторим "успехите" от 2007-2013 г. Ако се случи, резултата можем да предвидим отсега - задълбочаване на неравенствата, увеличаване на дисбалансите, разрастване на гетовизацията, все неща, които ще убият и последната надежда, че нещо хубаво може да се случи за всички ни, не само за избрани. Тук в Европа, днес. 

Снимка Мариета ТОМОВА

    Паралели

На прага на членството ни в ЕС
72 на сто от българите заявяват, че одобряват членството на България в ЕС, 11 на сто по-скоро не го одобряват, а 4 на сто са категорично против. Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 6 до 12 декември 2006 г. сред 1000 души.
Според изследването страховете на българите, свързани с еврочленството, са повече и по-конкретни от надеждите. На базата на данните НЦИОМ групират страховете по следния начин
* страх от нарастване на цените и данъците, а оттам и обедняване;
* страх от санкции, защото България трудно ще се справи с изискванията;
* страх от новите изисквания във всички обществени сфери.
Българите се опасяват още от загуба на национална идентичност, подсилван от усещането за неравнопоставеност на страните членки на ЕС както на институционално ниво, така и по отношение на жизнения стандарт. Притесненията на хората са свързани и с емиграция на младите и квалифицираните българи, а оттам и от задълбочаване на демографската криза и дефицита на висококвалифицирани кадри.
40 на сто от интервюираните са оптимисти за членството ни в ЕС. Надеждите им са свързани с очаквания за свободно пътуване, с възможности за работа и обучение в чужбина, с повишаване на жизнения стандарт у нас.
44 на сто от анкетираните не виждат конкретни ползи от пълноправното членство в ЕС, а 16 процента се затрудняват в преценките си по въпроса.

След 10 години еврочленство

57% от българите биха гласували за членството на страната ни в ЕС, ако има референдум, подобен на този като във Великобритания, 23,5%  - биха били против, а 19,4% - не знаят каква ще бъде позицията им, сочат данни от проучване на института "Отворено общество", проведено между 22 април - 14 май 2016 г. сред 1198 българи.
Българите продължават да имат много високо ниво на доверие в европейските институции 33% отколкото в българските 10,1% или три пъти повече, а 21,8% не вярват нито на едните нито на другите.
 
***
Еврочленството е положително за България - 49 на сто от запитаните подкрепят тази теза, което е с 4 пункта под средното за ЕС. Основната полза, която изтъкват българите от членството ни в ЕС, е възможността за нова работа (53%) и по този показател изпреварваме всички останали страни. За европейците най-голямата полза от членството в ЕС е приносът към икономическия ръст на страната - 35 на сто, докато за България този показател е доста по-нисък от средния - едва 23 на сто. Едва 13% от сънародниците ни смятат, че не извличаме никакви ползи от членството в ЕС.
Европейците чувстват, че техният глас има все по-малко значение, особено на национално ниво. Само 53% от отговорилите смятат, че техният глас се чува в страната им. Сред българите този процент е 39%. Проучването на "Евробарометър" е проведено сред 27 768 европейци на възраст над 15 години в периода 24 септември - 3 октомври 2016 г. У нас през този период персонално са интервюирани 1019 българи.

 

 

Неделник

  • Булевард : Срещи
    Ако виждаш света изпълнен с възможности, скачаш и ги улавяш. Другият вариант е да се оплакваш от еднообразието, без да виждаш шансовете, убеден е възпитаникът на СМГ
    22. Септември 2017 186
    370
    0

    Виктор Чавдаров е роден на 26 февруари 1998 г. Завършва едно от най-добрите средни училища в страната - СМГ "Паисий Хилендарски", където учи от V клас. В VII го приемат в паралелката с най-висок бал в цялата страна. Нарежда се сред десетимата випускници с успех 5,99. Владее немски и английски език.
    След броени дни 19-годишният...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"