Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Октомври 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Наука

МОН проваля с мимикрия новата оперативна програма

Велиана Христова

10. Януари 2017 , брой: 6   1254   0
Снимка


- Ако Брюксел спре парите, да се знае, че е заради неизпълнените предварителни условия от ведомството на Кунева
- Министерството дава на фирми да подберат оценители за научните проекти срещу 2 млн. лв.
- Бакалаври ще оценяват професори

На 23 януари е крайният срок, в който учени или консорциуми от институти и вузове трябва да подадат в МОН проектите си за изграждане на т.нар. центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, които ще бъдат финансирани с общо 350 млн. лв. от оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР). След като България с преговарящ Меглена Кунева "проспа" периода 2007-2013, новата програма на МОН за 2014-2020 г. бе чакана с огромни надежди от българските учени - тежко недофинансирани особено след 2009 г. от управленията на Бойко Борисов. Уви, частта за наука в програмата, създадена по време на неговите правителства, се оказа насочена не към развитие на науката, а към нейното превръщане в пазарен елемент. ДУМА многократно писа за сбърканата философия на ОПНОИР и за плътното й обвързване не с Националната стратегия за развитие на научните изследвания, а с Иновационната стратегия на икономическото министерство (ИСИС). 
 Когато на 22 август 2016 г. бяха отворени за кандидатстване двете процедури в частта за наука - за създаване на 4 центъра за върхова наука и 8 центъра за компетентност, финансирани на 100% с европари, се оказа, че те ще са изцяло за пазарно внедряване на приложна наука и иновации. Със самата програма и съгласуването й с ЕС Кунева сама създаде проблеми, а за капак се оказа, че пак има грешки и несъответствия между условията за кандидатстване и критериите за избор. Чак на  30 декември 2016 г. - 4 месеца след началото и 23 дни преди края на кандидатстването, МОН обяви промени в ключови показатели в оценяването. Което поставя под съмнение цялата процедура и

като нищо накрая одиторите няма да я признаят

което означава Брюксел да не одобри харча на 350 млн. лв. и да не изплати парите...
А по-страшното е, че МОН не е изпълнило две от предварителните условия от споразумението за партньорство с ЕС, които трябваше да са изпълнени до края на 2016 г. Не е приета в НС Националната стратегия за научните изследвания (одобрена е само в МС) и МОН не е актуализирало т.нар. пътна карта за научната инфраструктура. Това са две от онези неизпълнени условия, заради които самият Томислав Дончев признава, че Брюксел може да спре парите. А сетне, когато всичко се стовари върху бъдещото правителство, Борисов пак ще има наглостта да вика: "На мен ми ги пускат, на вас ви ги спират".  
Министърът (сега в оставка) Меглена Кунева през цялото време се опитваше да баламоса учените, че поне центровете за върхови постижения  ще са насочени към фундаментална наука, но ето какво гласи последният вариант на МОН от 30 декември:
- Целта при центровете за върхови постижения е "да подпомогне повишаването на нивото и пазарната ориентация на научните дейности и да подобри капацитета за реализиране на върхови постижения". Първо, пазарна ориентация на науката по принцип не може да има, понеже никой не знае от кое фундаментално изследване ще се роди приложен резултат. Ако акад. Георги Наджаков примерно е трябвало да кандидатства в МОН, той никога е нямало да открие фотоелектронното състояние на

 веществата и съответно след десетилетия нямаше да се роди ксероксът. Та, с тия центрове щяла да се изгради модерна инфраструктура и високо ниво на научните изследвания в 4 нужни за българската икономика области, определени като приоритетни от икономическото министерство: мехатроника и чисти технологии,

 информатика и ИКТ, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, нови технологии в креативните и рекреативните индустрии (примерно туризъм и СПА).  
- Целта при центровете за компетентност според МОН е процедурата "да подпомогне повишаването на нивото и пазарната ориентация на научните дейности и развитието на капацитета за научни изследвания и иновации, което от своя страна да открие възможности за нови партньорства с бизнеса". Разлика с първите центрове почти няма. И при двата вида центрове нещата са ясни - финансовият бос Горанов го каза направо на учените:

вървете се продавайте!

Е, ще се продадат в тия 12 центъра за 350 милиона общо 250 учени (толкова ОПНОИР предвижда да работят в тях), а останалите близо 13 000 ще пият една студена вода. Само че научни постижения се правят в добре развита научна среда, зависят от научните школи и приемствеността между поколенията, а не от някакви постижения на малки групи хора, ориентирани пазарно към някаква индустрия. Ако я има. Всъщност, тия центрове напомнят унищожените у нас през 90-те години приложни ведомствени институти, но корпоративната наука и академична или университетска наука са твърде различни неща.        
Цялата тази "пазарна" философия на МОН напълно обяснява и това, от което учените ни бяха потресени - на 21 септември 2016 г. МОН обяви... обществена поръчка за избор на оценители на научните проекти! В света едва ли някъде е правено подобно нещо. Но наистина изумяващото е, че МОН всъщност не набира оценители на научни проекти - в Европа има достатъчно научни организации, които можеше да бъдат поканени да излъчат оценители за целта, а има и системи Scopus и Web of science, например, които дават информация кои са изявените учени в дадена област. На МОН обаче учени не му трябват. Чрез обществената поръчка министерството ще избере... фирма, която да подбере оценителите вместо него! Т.е.

посредник, който да му свърши работата

Срещу 2 милиона лева! Парите за наука отиват у фирмата. Така оценителите щели да са независими и колкото по-далеч са от научните звена в България, толкова по-обективни щели да бъдат, рече зам.-министърът Красимир Киряков. 
И какво се оказа? Комисиите, които ще оценяват проектите, се оглавяват от чиновници на МОН и икономическото министерство. А експертите ще бъдат подбрани от фирма. Ръководителят на тази фирма трябва да е по образование магистър или бакалавър. Не учен. Според изискванията в поръчката самите експерти също трябва да имат висше образование (магистър или бакалавър) и 10 години стаж в съответната област. Трудовият стаж явно може да е и в бизнеса. Т.е. не-учени, хора без научна квалификация, ще оценяват проектите на супер-учени. Ето това вече е световен прецедент. Иначе, според Киряков, МОН щяло да избере онази фирма, чиито експерти са с повече научни публикации. Само че такова изискване в обществената поръчка няма. Цялата работа доста напомня познатите порочни практики във фонд "Научни изследвания", където фирми без научен капацитет вземаха парите за научни проекти и си наемаха учени от вузове и институти да свършат работата. Пък и когато авторите на проекти знаят коя фирма набира "експертите", това си е жива покана за корупция...
Всяка кандидатстваща фирма трябва да е набрала 38 експерти в различните научни области плюс 8 финансисти и 8 строителни инженери (75% от бюджета на центровете са за строителство и апаратура). Задължително трябва да има експерти от други държави. Фирмата трябва да има за последните две години общ оборот поне 3 млн. лв. и конкретно в правенето и консултирането на проекти поне 2 млн. лв.
Оказа се, че в обществената поръчка са се явили 4 обединения от фирми. В протокола на изборната комисия от 23 декември 2016 г. е посочено, че в някои от фирмите и за някои от ангажираните от тях експерти няма доказателства за висше образование и за 10 години стаж. Т.е. не е известно дали имат образователна, камо ли научна компетентност. Комисията им дава 5 дни да си поправят документите. Справка на ДУМА в системата АПИС показа, че фирмите са главно за комплексни консултантски услуги във всякакви области, някои се занимават с енергийна ефективност на сгради, дори с търговия. Собствениците им и управляващите притежават или участват в по още 5-6 до 14 фирми. Капиталът на фирмите е между 1000 и 5000 лв. Към науката тези стопански субекти нямат отношение. Някое от тези обединения ще спечели обществената поръчка:
1. Обединение "Европейска научна мрежа", което се състои от "УИК-България" ЕООД, "УИК Интернешънъл лимитед" и "УИГ ПСДБ"  
2. Обединение "Наука" - "ЕКОРИС Саут Ийст Юроп" ЕООД и "Д енд Д консултинг" ООД.
3. ДЗЗД "Евро ЕВ" - "Оксиджент Проджектс" ООД, "INNOVA S.r.I" и "Експерт партнершип" ЕООД.
4. "Проггети Плант С.Р.Л." - Италия. 

Според данните на АПИС, всичките фирми без една и без италианската са регистрирани в апартаменти в различни квартали на София. Първото обединение е от фирми на Пламен Вушев, повече известен като управител на сайта за кариерно развитие "JOBS BG". Към октомври 2016 г. осигурените лица, т.е. работещите в "УИК-България", са 12. "Оксиджент Проджектс" на Христина Шахпазян и Денчо Денчев има 4 осигурени лица. Самият Денчев е регистриран и в управата на Синдикалния академичен съюз в БАН. В "Д енд Д консултинг" осигурените лица са само две, в "Експерт Партнършип" на Добрин Падалски са 6. Колкото до италианската "Проггети Плант", от сайта й се вижда, че тя се занимава със съвети за иновации в керамиката, растенията, възобновяемата енергия, търговията с медицински системи, вкл. с България. Нищо лошо не виждам в дейността на всяка от тези фирми. Но те са чисто стопански структури, представители на бизнеса. Очевидно, техните експерти ще оценяват само едно - не каква наука се предлага, а доколко кандидатстващите за 350 млн. лв. проекти са облечени в конюнктурната обвивка на бизнес изгодата.
Напълно неразбираемото в случая е защо с всичко това се занимава МОН. А не този, на който това му е работата - икономическото министерство и неговият иновационен фонд. Тази мимикрия реално има малко общо с науката.    

 

 

 

България

  • Професията не е семейна традиция, хората в сферата идват от образовани семейства, констатират от "Медийна демокрация"
    20. Октомври 2017 206
    141
    0

    За богат и разнообразен набор от натиск над журналисти сочат данните от четвъртото онлайн проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България, посветено на свободата на медиите у нас. Както ДУМА вече писа, резултатите бяха представени във вторник. Само 4,5% от анкетираните определят свободата на словото у нас като добра, за всеки четвърти тя е задоволителна, а за близо 43 на сто тя...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"