29 Март 2024петък14:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

15 години по пътя на разделението

Експериментът с еврото задълбочава неравенствата в ЕС и катализира процесите на дезинтеграция и разпад

/ брой: 7

автор:Валентин Георгиев

visibility 725

Зле замислено и икономически погрешно, еврото е в сърцевината на повечето проблеми на еврозоната и на ЕС като цяло - стагнация, безработица, перманентна дългова криза. В това вече са убедени доста експерти и анализатори на случващото се в Европа. 15-годишният експеримент се оказа дезинтегриращ фактор с обратен ефект на това, за което уж беше замислен и въведен. Голяма част от тези проблеми са в основата и на възхода на извънсистемните партии, движения и лидери, който наблюдаваме днес, определяни като популисти, крайнодесни или крайнолеви, които искат по-радикални промени и смяна на съществуващия ред и статукво. Една обективна тенденция, която по всичко изглежда смятаният за европейски елит не е в състояние да спре и обърне в своя полза.  
Не случайно видните икономисти и нобелови лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман изтъкват, че единната европейска валута е била структурно дефектна от самото начало и отнема способността на страните членки да направят решаващи корекции на своите икономики. "Това, което те направиха, беше да сложат каруцата пред коня. Те се опитаха да създадат еврото, преди да имат необходимите институции", отбелязва Стиглиц в свой коментар, посветен на единната валута, по време на развихрилата се гръцка дългова криза отпреди 2 години.
Докато еврото може да е от полза за няколко души и банкерите, които могат по-лесно да прехвърлят пари от едно място на друго, то се оказа бич за обикновените хора не само в еврозоната, а и в целия ЕС, страдащи от отслабнали икономики и висока безработица.

Резултатите са видни и с просто око

Гръцката икономическа трагедия, дълговите проблеми на Испания, Италия и Португалия са сред видимите доказателства за проблемите с еврото. Освен това страни като Швеция и Дания, които отговарят на условията за членове на еврозоната, отдавна отказват да се присъединят по редица икономически и политически съображения. Водещи политици - президенти и премиери от Унгария, Чехия и Полша, също декларираха, че влизането в еврозоната не е в техните планове, нито в интерес на държавите им. Поне не и на този етап. Тогава? За какво някои хора продължават да набутват България "между шамарите", когато е повече от сигурно, че стандартът на живот на българина, който и без друго живее ден за ден и се чуди как да оцелее, ще се срине още повече.
Опитът в страните, където се въведе еврото, показва, че първоначалният "ефект" е скорострелно повишение на всички цени на стоки и услуги с около 15-20%. У нас обаче са налице и някои деформации на пазара, поради което това увеличение може и да е още по-високо, твърди левият депутат Румен Гечев.
Не е тайна за никого, че и сега българският лев е силно надценен. Знаем, че вече 15 години левът е фиксиран към еврото (около 2 лева за едно евро), а през същия период натрупаната инфлация у нас е около два пъти по-голяма от тази в еврозоната. Инфлацията е един от ключовите фактори, влияещи върху валутните курсове, т.е. върху покупателната способност на националните валути. С други думи въпросът е не дали, а с колко ще намалее покупателната способност на доходите ни. 
Ако условно разделим на периоди развитието на ЕС, респ. на еврозоната, преди и след световната икономическа криза, започнала през 2008 г., то могат да се оформят две фази: от 1999 до 2007 г. и след това. Но въпреки стремежа да се направят икономиките по-еднородни, еврото донесе на страните основателки напълно различни резултати.
От самото си създаване еврозоната

имаше една главна цел

сближаването на икономиките, от които тя бе изградена. Но след няколко успешни години, когато повечето страни членки можеха да се похвалят с устойчив растеж и намаляване на безработицата, всичко тръгна наопаки. Днес Европейският валутен съюз включва 19 страни, които въобще не са еднородни. Всяка една от тях има различна съдба, а Германия според общото мнение е получила най-много изгоди от еврото. Така най-голямата страна в еврозоната се превърна в нещо като витрина или емблема на пропагандата, че еврозоната означава процъфтяване. Само че задълбочаващото се неравенство показа точно обратното. Различията между успешната Германия и останалите страни само потвърждават, че "двойкаджиите" се отдалечават все повече от това, което е направил Берлин, затъвайки в дългове. Така тяхната неспособност да прокарат "правилните реформи" се превърна в присъда за икономиките им.
Днес еврозоната и еврото са под сериозно напрежение заради все по-сериозно набиращите сили дезинтеграционни процеси в ЕС. В много държави се чуват призиви за напускане на ЕС и съответно на еврозоната и за възстановяване на националните валути.
Три държави на практика се оказаха в пълна стагнация: Португалия, Италия и Гърция. Що се отнася до Гърция, тя успя да постигне главозамайващ растеж през първия период, но вторият период я лиши от всички натрупани богатства.
Последният случай от драматичната съдба на Европа е свързан с Италия. Италианците може да поискат да напуснат еврозоната, ако жизненият им стандарт не се подобри, предупреди ръководителят на германския Институт за икономически изследвания ИФО (Ifo) Клеменс Фюст пред германския в. "Тагесшпигел" преди месец. Причината - стандартът на живот в Италия е на същото равнище, на което беше през 2000 г. Ако това не се промени, на определен етап италианците ще си кажат: "Повече не искаме да сме в еврозоната", казва пред всекидневника Фюст.
Злополучният референдум, който премиерът Ренци загуби драматично на 4 декември м.г., всъщност бе лакмусът на политическите и обществените настроения в страната. Мнозинството италианци отхвърлиха плана на Ренци, одобрен от Брюксел, и по този начин показаха, че с тази политика вече е свършено. Но проблемът се оказа още по-дълбок: държавата е изправена пред безпрецедентна банкова криза, която може да се разрази и в целия ЕС. Общо италианските банки имат 360 млрд. евро проблемни кредити, като за сравнение капиталът им е 225 млрд. eвро. Дотук се стигна, след като регулаторите и правителствата така и не успяха да се справят с раздутата финансова система, където печалбите бяха отслабени заради стагниращата италианска икономика.
А нали се сещате какви "рецепти" за спасение се препоръчват, когато се стигне дотук? Натиск за заеми, с които да се рефинансират стари заеми, с което дълговата спирала става безкрайна.  

Франция също гледа навън

Страните членки трябва да напуснат еврозоната и да се върнат към друга "обща валутна структура", призова наскоро френската лидерка на Националния фронт Марин льо Пен. Льо Пен, която се надява да спечели президентските избори във Франция по-късно тази година, обещава, че френският държавен дълг ще бъде деноминиран в нова национална валута, ако спечели изборите. Тя отдавна призовава Франция да напусне еврозоната, както и самия ЕС, но досега не предлагаше подробности как това може да се осъществи. Според нея страната трябва да се върне към собствената национална валута - франк. Няма да има никакви последствия за френското ежедневие при паралелно съществуване на националната валута с обща валута, но не евро, а екю, смята евроскептичката. Да припомним, че екюто (European Currency Unit - Европейска валутна единица) беше въведено в рамките на европейската валутна система през 1979 г. и заменено от еврото през 1999 г.
Няма спор, че ако Франция излезе от еврозоната или осъществи т.нар. Фрекзит, нищо добро не очаква ЕС. Поне досега той се показа като организация, създадена, без да взема под внимание мнението на европейските народи, като обслужва основно олигархията на банки, технократи и бюрократичния апарат на Брюксел и неговите институции. А посредством механизмите на функциониране на единната европейска валута и "реформите", с които се задълбочава дълговата криза, по-слабите страни се превърнаха в донори на могъщата Германия, която остана да "командва парада". 


Любопитни факти за еврото


Еврото се използва от почти 340 млн. души всеки ден. То е въведено на 1 януари 1999 г., първоначално съществува само като виртуална валута, използвана в областта на счетоводството и финансовите трансакции.
Евромонети и евробанкноти бяха въведени на 1 януари 2002 г., или точно преди 15 години. Вдъхновението за символа на еврото идва от гръцката буква епсилон. Двете хоризонтални черти означават стабилност.
Евромонетите имат индивидуална страна с национален дизайн от всяка държава. Австрия, например, е избрала Моцарт. Евробанкнотите, от друга страна, никога не изобразяват хора или реални места, само илюстрации на измислена архитектура.
Към днешна дата 56% от хората приемат еврото като "нещо добро" за страната си, според проучване на Европейската комисия, публикувано преди дни.
В Германия валутата е с прякор "teuro" - игра на думи, "teuer" (скъпо).
Европейската централна банка планира да спре емитирането на банкнотата от 500 евро от края на 2018 г. Причината е, че голямата купюра благоприятства прането на пари, финансовите измами и дори финансирането на тероризма.
България е все още сред страните, които са членки на ЕС, но не и на еврозоната. У нас няма поставени срокове кога ще се осъществи приемането на единната валута въпреки различните аргументи "за" и "против". Според проучванията обаче, българите засега не смятат, че приемането на еврото е на дневен ред.
Българският лев е "вързан" за еврото със Закона за БНБ в съотношение 1,95583 лева за евро.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ