Всяко ново поколение носи идеи и дух, от които може да се учим

Дарина Янева е завършила Националната художествена академия в класа на проф. Венко Колев. Има над 30 самостоятелни изложби, участие в общи изложби и пленери у нас и в чужбина. Тя е един от основателите и съорганизаторите на международния фестивал "Художници, Балчик, Любов". Основателка и ръководителка е на Академията за детско творчество "ДАЯ". Член е на СБХ. Съпругът й Андрей Янев е художник. Имат две деца и две внучета.

- Госпожо Янева, приключихте миналата година със съвместна изложба със Силви Басева. Удовлетворена ли сте от творческа гледна точка от 2016-а и как навлизате в новата година?
- С удоволствие се връщам назад, за да направя кратка ретроспекция на изминалата година. Имаше няколко творчески проекта, които бяха важни за мен. Искам да акцентирам на този, който представих в Казанлък, моя роден град, където е минало детството ми и съм завършила Художествената гимназия. Това е акцентът и важното, защото там съм получила много стойностно образование. През юли имах голяма изложба в градската художествена галерия с над 40 произведения. Самото пространство там е много интригуващо за един художник - около нас има картини от предишни периоди на нашето изкуство, иконна сбирка, лютиерско представяне и... от неолит до тракийско съкровище. Това е и първата ми голяма самостоятелна изложба в родния ми град. За мен и за публиката беше едно хубаво събитие. Представих изложба с мои произведения в софийската галерия "Нюанс" през пролетта. Поканих студенти от НАТФИЗ, които изиграха спектакъл при откриването - искаше ми се да разчупя традиционната форма на представяне на автора с един поздрав от галерията и художника към публиката. Докато траеше моята изложба, се състоя Нощта на музеите и галериите, в която друга група от 18 студенти от курса на проф. Боньо Лунгов изпълни спектакъла "Равноденствие". Пропускам участията в общи изложби, пленерите... и финалът на тези изяви е общата ни експозиция със Силви Басева в галерия "Евдокия". Не мога да скрия ентусиазма си от откриването на самостоятелно творческо пространство на академия "ДАЯ" на 1 октомври. Разполагаме с експозиционна площ за изложби - за децата и за "големите" художници. Ателието за работа с децата е много уютно и артистично. В така обособения арт център деца и възрастни могат да посещават занимания и през седмицата, и в почивните дни. Както и пленера, който организирах за деца и родители в Подбалкана, в близост до Казанлък, насочен да се провокират децата да наблюдават като художници и да ги стимулираме да поддържат творческия процес.
- Значи през тази година центърът ще продължи да се утвърждава, ще бъде изпълнен с ново съдържание и още повече ученици.
- Сега имаме възможност да разполагаме с повече време, да се обърне внимание на малките, с отделна програма за тях. Още 4-5-годишни те искат да рисуват и се справят много смело с боите. Най-ентусиазирани и най-активни са участниците в групата между 6 и 9 години - продължаваме много хубави серии с произведения, свързани с историята на изкуството, по един забавен начин. Ще има новости и в рисуването като начин за свободно изразяване. Концепцията на академия "ДАЯ" е да събуди в децата истинския им потенциал, който се съдържа в тяхната същност, да не ги уеднаквяваме и по този начин да губят своята индивидуалност, а чрез задачите, които са в предварителния план, те да успеят да се изразяват смело и да се опитват, с помощта на екипа, да не се страхуват. По-малките го могат, те не си поставят ограничения. Но колкото повече растат децата, толкова повече им влияем и ние, възрастните, вкарваме им и много страхове. Радвам се, че има родители, които променят себе си и по този начин се променят и техните деца. Ще има още семинари, свързани с личностното развитие и на деца, и на родители.
- Предметите, свързани с изкуствата, сякаш са неглижирани в учебната програма, на тях не се акцентира, а вървят някак "съпътстващо". А знаем колко е полезно за децата да бъдат по-активно привличани в творчески процес.
- Много специалисти по света изследват издълбоко този проблем. Наистина се наблюдава, че няма достатъчно възможности децата да се проявяват творчески. В училище е даден превес на езиците и на точните науки. Трябва да разберем и да толерираме това, че децата не са еднакви, и да работим по различен начин с тях. Знам, че е много трудно, но виждам, че в света се действа за тази промяна, и то много успешно. Това ме радва и ми дава сигурност, че ще се случи и при нас. Около мен има съмишленици художници, преподаватели и родители, които действително се стремят да направят такива промени. Българин прави една промяна в образователната система в областта на математиката, която чрез игра помага на децата да учат предмета без напрежението, с което някои ученици го приемат. Едни са родени с талант, това им е силата, и те много лесно възприемат материала. За другите трябва друг подход. В този смисъл подобни школи и центрове могат да помогнат. Смятам, че нашата е различна с това, че даваме голяма свобода на децата и възможности за изразни средства, с които да боравят.
- Заедно с група колеги и приятели художници от години правите пленери в Балчик, след това представяте изложби със сътвореното. Това общуване, обмен на енергии, на идеи какво дава на вас, творците?
- Възникването на възможности за определен период от време художниците да бъдат в една малка общност и едновременно с това всеки да разполага със самостоятелно пространство, особено ако е на място, което ги провокира, дава невероятен резултат. Всеки има възможност да прояви себе си и да покаже онова, което се ражда в ума му. В моментите, в които не тече творческият процес, се осъществява общуването между колегията. Няма по-лесен разговор между художници от този, който се ражда по време на създаване на картини. Тези наши събирания са много ползотворни и полезни.
- Въпреки неблагоприятните икономически условия много галерии у нас продължават да се развиват успешно, а и се откриват нови. Каква е ролята на галеристите за творците?
- В единия случай може да бъде провокативна - ако галеристът постави тема и събере автори, които да разсъждават по определен въпрос. В друг случай, когато ги покани да покажат собствените си търсения, е вид подпомагане на връзката между автор и публика. Някои художници имат голяма нужда да разкажат на публиката какво са направили, други - само да го покажат, но това, от което имат нужда всички, е да разберат, че някой има нужда от техните картини. Ако това, което се ражда на платното, на листа, не отиде до който и да било адресат, то няма да живее. Галеристите имат изключително важна роля, ако успеят да подбират автори, да ги провокират, да им дават възможност да се покажат, както и да селектират кое е стойностно и кое не.
- Колкото и изкуството да е възвишено и духовно занимание, най-малкото, от което има потребност творецът, са пособията, чрез които реализира таланта си. Как един художник в началото на творческия си път може да се справи с материалните трудности?
- Според мен сега има много възможности за младите творци - те могат да наблюдават какво се случва по света и ако имат добро езиково познание, могат да комуникират, дори без да излизат от страната. В редица фестивали, програми, форми на културен обмен се стимулира творческият процес в младите хора. И понеже те са настроени да мислят по нов начин, не ги затруднява да изнамерят събития, които да ги срещнат с хора, мислещи като тях, добре организирани, подплатени с условия и материали, с които да творят. Хората на изкуството са гъвкави, ако са завършили едно добро, солидно образование, то им дава възможност да правят много неща. Изтъркано и фалшиво клише е, че художник къща не храни. Ако човек вярва и се насочи към посоката, в която му е силата, ще успее.
- Съществуват ли т.нар. поколенчески противоречия във вашата гилдия?
- Не съм наблюдавала подобно нещо. Не съм чула от колегите, които познавам от Художествената академия, да се делят от младите. Смятам, че повечето от тях са на това място, защото искат да споделят знания. Онези, които са гъвкави и надграждат, ще видят, че във всяко ново поколение има неща, от които ние може да се учим. Младите носят нова енергия, която трябва да бъде подпомогната да се прояви. Ако сме със самочувствието на знаещи, които не искат да се развиват, ще кажем, че нещата трябва да се правят по един-единствен начин. Личното развитие на всеки човек определя поведението му спрямо младите хора.
- Във вашето семейство сте двама художници. Имате ли идея, проект, осъществен заедно? Как се допълвате и балансирате?
- Години наред мислех, че няма да успеем да нарисуваме нещо общо заедно. Но преди година получихме поръчка за стенопис в детска стая с много хубава тема - трябваше да се изрисува морско дъно. Допреди това Андрей правеше стенописи в посоки, които са му зададени - параклиси, оформление на обществени и частни пространства, аз съм имала свои поръчки, всеки сам си ги е работил. Изведнъж се роди идеята да направим този стенопис заедно. И беше много естествено и хубаво. От друга страна, ние постоянно наблюдаваме и коментираме какво рисува другият, какво го вълнува, как го изразява, така че творческият процес е едновременен и постоянен, повече е бил успореден, но в това му проявление беше общ.