Дългът на 12 общини е нараснал с над 500%

В страната има 56 общини в затруднено финансово състояние заради високи плащания по дълга си, ниски приходи и слаб контрол. Данните са на Сметната палата. През 2014 година в 43 общини в България размерът на общинския дълг е увеличен с повече от 50 на сто спрямо предходната година, като в 35 от тях става въпрос за повече от двукратно нарастване. В 12 общини увеличението на дълга е над 500 на сто, като сред тях са Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа. Общо през 2014 г. общинският дълг е формиран от задълженията на 183 общини. Не дължат пари едва 82 общински администрации.
Анализът показва нарушения на общините, свързани със съотношението плащания по дълга спрямо размера на собствените приходи. За тригодишния период 2015 - 2017 г. такива случаи са открити при 56 общини, като при тях вноските по взетите заеми са повече от 30% от приходите. За тригодишния период при 14 общини съотношението надхвърля 100 на сто, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини.
През 2015 г. в подобна ситуация са 38 общини, като в Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа съотношението е над 100 на сто, а при Малко Търново, Бобов дол и Никопол повече от 200%. През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствени приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за Айтос и Гулянци това съотношение е над 200%. За тази година в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за Дряново то е 138 на сто.
До момента нито една община няма одобрен от финансовия министър Владислав Горанов оздравителен план, съобщи "Медиапул", като се позова на отговори от Министерството на финансите (МФ). С промени в Закона за публичните финанси Владислав Горанов постави под специален надзор общините с големи задължения и финансови затруднения. БСП се обяви против тези промени, които съсредоточават още по-голяма власт в ръцете на финансовия министър.
На 7 юни 2016 г. ведомството на Горанов обяви, че 36 от общо 265 общини у нас влизат в процедура за финансово оздравяване заради лоши показатели. В списъка влязоха Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и др.
Влизането на дадена община в списъка не означава автоматично, че тя ще бъде "спасявана" от държавата. Тя започва процедура за оздравяване за период от 1 до 3 години, през които да "стегне коланите" чрез подобряване на събираемостта или вдигане на данъците, намаляване на разходите и дълговете или други мерки.
За последните шест месеца министър Горанов не е одобрил нито един оздравителен план, въпреки че 16 общини са му представили такива, става ясно от отговорите на МФ. Това са част от най-закъсалите общини като Перник, Сливен, Дупница, а също Кресна, Симитли, Лясковец, Видин, Кирково, Георги Дамяново, Баните, Девин, Доспат, Мадан, Неделино, Костенец и Минерални бани. Останалите общини в оперативен план са изпращали в МФ проекти на оздравителни планове, но те не са финализирани. Така на нито една от закъсалите 36 общини до момента не е предоставен безлихвен заем по новите правила, защото наличието на одобрен оздравителен план е условие за получаването на средствата, става ясно от отговорите на МФ.
Още през лятото Горанов заяви, че не е доволен от повечето планове на общините. По данни към 30 септември 2016 г. просрочените задължения на местната власт са близо 194 млн. лв.