(Гр)адски транспорт
/ брой: 7
Долнопробна чалга, в която Азис къдраво дипли маанета. Студен автобус със заледени стъкла, по които пътниците чоплят с пръст, за да видят спирките. Шофьор, който гръмогласно и непрестанно бърбори по телефона простотии с колега - обсъждат прелестите на тази или онази диспечерка или на Ванчето от гаража. На всеки пет минути гранатометно и гръмогласно изстрелва тлъсти и сочни псувни към водачите на леки коли, които се "пречкат" на пътя на рейса. Пак ругатни защо нямаш точни пари за билет. Рязко натискане и отпускане на педала на газта, за се лашкат правостоящите напред-назад като чували с картофи.
За да не изстине водачът, първата врата не я отваря. Нищо, че майки с деца на ръце или възрастни хора търчат със сетни сили към нея, за да се качат. Чукчета, с които да се разбие стъклото при авария, липсват в повечето превозни средства, а пожарогасителите се крият зад седалката на водача. И... не се ядосвайте, ако не успеете да хванете автобуса, въпреки че сте били на спирката половин час, преди той да пристигне. В София се смята за нормално шофьорите да не изчакват пътниците да се качат и чевръсто да хлопват вратите под носа им. Любимото забавление на шофьора е да ускорява метри преди спирката и след това да спира рязко. Демонично се развеселява от ужаса в очите ви, когато ви затисне с някоя врата. Дори в новите автобуси е мърляво. Седалките са в петна с неустановен произход, а на места знайни и незнайни гении са надраскали футболните си предпочитания, имената и любовните си тръпки.
Табели с номер има само отпред или отзад. Тези встрани са по-рядко. Рекламите също пречат и понякога е абсурдно трудно да разбереш кой рейс идва. Докато го разпознаеш, шофьорът вече е потеглил.
Не, сървайвърът с вход 1,60 лв. не се случва в Зимбабве или в Бурунди, а в европейската столица София. На някои места си имат влакчета на ужасите. Ние пък, столичани, си имаме (гр)адски транспорт. И гарантирам, че тръпката при нас е в пъти по-голяма от който и да е атракцион в Дисниленд.
Ако г-жа градоначалничката не вярва на думите ми, нека се повози, може заедно с патрона си Борисов, в някой случаен автобус на столичния градски транспорт. И нека след това да продължи усмихнато и мелодично да ни омайва колко нови автобуси ще пристигнат в София. И два електромобила даже. Луксозни. С всички екстри. И кой знае защо от толкова сладки приказки в главата ми започва да се върти клишето за бардака и старите му обитателки...
Видими резултати, гарантирани от ГЕРБ!