Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Февруари 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

България

МОН напълно обърка приема в профилирани гимназии

Милена Дамянова: Не законът, а министерството забрани приемните изпити в НПМГ в нарушение на закона

Велиана Христова

12. Януари 2017 , брой: 8   234   0
Снимка

Снимка БГНЕС

Не е вярно, че новият училищен закон е причината за премахването на допълнителните приемни изпити в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ). Причината е съвсем друга - това е Наредба 10 на сегашното ръководство на МОН, в която авторите не прилагат точно разпоредбите на закона. Това става ясно от писмо до министъра в оставка Меглена Кунева от  шефката на Комисията по образование и наука в НС Милена Данянова, автор на новия училищен закон. Наредба 10, с която е приет държавният стандарт за организацията на дейностите в училището, бе обнародвана от МОН на 1 септември 2016 г.
Кунева и заместникът й Диян Стаматов завчера прехвърлиха вината за поредния хаос в образованието към новия закон, който трябвало да се спазва, не да се коментира. Той не позволявал да има вътрешни изпити по природните науки за прием след VІІ клас в НПМГ. Законът обаче не забранява проверовъчни изпити, напротив, контрира Дамянова в писмото си. Според закона приемът в профилирани гимназии след VІІ клас е въз основа на оценките от националното външно оценяване по български и математика, но чл. 145 (3) уточнява, че при този прием "може да се извършва и проверка на способностите за профили и специалности от професии, определени с държавния образователен стандарт за организация на дейностите в училищното образование". В наредба 10 за стандарта обаче МОН не е спазило закона и не е дало възможност на профилираните гимназии (вкл. на НПМГ) да проверяват способностите на кандидатите чрез изпит за съответния профил или специалност от професия, категорична е Дамянова. 
Наредба 10 на МОН всъщност не съответства на закона, защото според нея профилиране и допълнителни изпити може да има единствено по изобразително изкуство, музика и физическо възпитание, но не например по природни науки. Затова НПМГ се оказа без право да прави изпит по биология, химия, физика, география, за прием в съответните профили.
Вместо обаче да поправи новата каша, която забърка, и да поправи Наредба 10 и да включи профилите по природни науки, екипът в МОН измисли нов абсурд - олимпиадите по физика, химия, биология, география, които досега са по желание, от тази година стават задължителни за децата, които кандидатстват в НПМГ или в друга гимназия с тези профили. При образуването на бала за прием ще се смятат оценките от областния или националния кръг на тези олимпиади. Общият максимален бал за прием във всички гимназии ще е 500 точки - 100 т. от два балообразуващи предмета от дипломата и 400 т. от изпитите по български и математика във външното оценяване. Училището само може да реши да използва и един или два допълнителни предмета от дипломата плюс резултата от областен и национален кръг на олимпиадите. Призьори от олимпиадите могат да участват с максимален брой точки, вместо с оценките от външното оценяване. Т.е. всяко училище само ще избира вариант кои оценки влизат в бала и така приемът в еднакви профили на различните гимназии ще се окаже различен.
В същото време общинските кръгове на олимпиадите по предмети вече започнаха или ще се състоят по графика на МОН до 31 януари. Това поставя децата, които ще кандидатстват в профилирани училища, в невъзможност да се подготвят за вече задължителните олимпиади.  

С новите промени се внасят изменения и за кандидатстването след V клас в математически и природо-математически гимназии. Право на участие в приема имат ученици, които успешно са завършили начално образование, явили са се на външното оценяване в IV клас и са участвали в областна олимпиада по математика или природни науки или в поне две областни състезания по тези предмети. Оценката от поне една областна олимпиада или от две състезания влизат в бала.     

 

 

България

  • 24. Февруари 2017 39
    151
    0

    Искането за отмяна на санкциите при неизпълнение на задължението за гласуване бе отправено пред съда от омбудсмана Мая Манолова. Още при парламентарните дебати за законовата промяна тя се закани да сезира Конституционния съд. Според нея избирателното право е субективно право, а не публична функция на гражданина, на която да съответства задължение за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"