Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Август 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Култура

70 сезона куклена магия

Знаменити творци вписаха имената си в славната история на Пловдивския куклен театър

Пенка Калинкова

12. Януари 2017 , брой: 8   962   0



70-годишнината на Пловдивския куклен театър направи настоящия му сезон особено забележителен. Още в началото му, през есента, въображението и изкусните ръце на поколения сценографи, майстори на кукли и режисьори превърнаха в приказен свят Градската художествена галерия на ул. "Княз Александър I" в Пловдив. Сред персонажи и афиши на десетки паметни представления от 1946 г. досега, изпълнили няколко зали, си дадоха среща артисти и въобще театрали от прочутата трупа на пловдивските кукленици със своите почитатели от града, страната и дори чужбина. Директорът на Кукления театър Виктор Бойчев изрази общата мечта да видят веществената памет за спектаклите, събрана в собствен куклен музей, за да се съхрани за поколенията.
"Събудихме детето у всеки от вас, нали?" - закачливо питаше публиката на откриването на изложбата сценографката Виржиния Петкова, която заедно с Гергана Стаматова и театроведката Катерина Георгиева са авторски екип на експозицията.
Гражданско общество създаде културните институции на Пловдив - това е основаният през 1945 г. Граждански комитет за културното издигане на Пловдив и областта, оглавяван от юриста и общественик Никола Янев. "Най-голямата награда" поставя началото на Пловдивския куклен театър на 7 януари 1947 г. Българската народна приказка е драматизирана от актьора Тодор Велков, а режисьор-постановчик е Георги Сараванов, чието име е записано най-отгоре в историята на пловдивските кукленици. Той е и един от основните изпълнители. Представлението се играе в салона "Света Анна" на улица "Отец Паисий", популярно място през 30-те и 40-те години за сказки, малки концерти и прочее артистични прояви. Премиерите следват една след друга - постановка, кукли и декор: все същият Георги Сараванов. Театърът се води като структура към Градския народен съвет и през 1948/1949 г. му е предоставен салонът в читалище "Шалом Алейхем".
През сезон 1950/1951 г. започва ерата на оперите, поставени на пловдивската куклена сцена. Началото е с "Цар Салтан" по операта на Николай Римски-Корсаков, следват "Черевички", "Отвличане от сарая"... В трупата са вече актьори като Анна Данева, Анастасия Ангелова, Веса Митрева, Гинка Тасева, Костадин Ставрев, Крум Ковачев, Димитър Борисов, по-късно Иван Сивинов, Стефан Балджиев, Иван Дипчиков и други, които бяха ядро на трупата в продължение на десетилетия. Сценограф най-често е Борис Ахчийски. В "Тито строи социализъм", политическа сатира от Хаим Бенадов и Антон Антонов, асистент му е не някой друг, а Христо Явашев-Кристо. Пиесата се играе заедно с "Лудите от Вашингтон" от същите автори и същия постановъчен екип, режисьор е Димитър Пунев. Премиерата е на 1 март 1952 г. На 21 декември същата година е премиерата на "Когато се пали елхата". На афиша е изписано: "Новогодишна премиера в чест на 73-ия рожден ден на др. Сталин". През 1954 г. в трупата се включва Иван Сивинов, който дълги години ще бъде основна артистична сила, родоначалник на фамилията кукленици Сивинови. В средата на 50-те в постановъчните екипи фигурира и името на известния Енчо Пиронков като скулптор. Много от значимите пловдивски творци в онова време - режисьори, композитори, художници, са свързани в една или друга степен с Пловдивския театър - работят за него композиторите Иван Спасов, Милчо Левиев, Иван Димов, художниците Димитър Киров, Борис Димовски, Йоан Левиев, Атанас Згалевски, режисьорите Маргарита Тихинова, Кръстю Дойнов, Константин Загоров...
Големите завоевания на театъра в първите десетилетия са белязани с имената на Тодор Динов и Юлия Огнянова. Известният художник-аниматор поставя "Голият крал" от Евгений Шварц - първата куклена постановка за възрастни, а знаменитата Юлия Огнянова дори е режисьор в театъра в продължение на три сезона от 1965 до 1968 г. - тя поставя "Петрушка" по музика на Игор Стравински, художник-проектант е Димитър Киров, "Мистерия-Буф" от Маяковски, по-късно - "Хоро" по романа на Антон Страшимиров... По това време постъпва в театъра младата и талантлива режисьорка Яна Цанкова - с нея са свързани едни от големите успехи на театъра, директор е Ешуа Бело (1963-1976), драматург - поетът и театровед Васил Урумов, любими актьори на пловдивската публика - Иван Сивинов, Анастасия Ангелова, Денка Димова, Иван Дипчиков, Блага Коева, Звезда Дафова, Райна Порязова, Карп Карпов, Ваня Сивинова... Към средата на 70-те години започват да идват по разпределение нови попълнения актьори и режисьори - някои като Нина Сивинова до живот са свързани с трупата, други (Румелия Знаменова, Мира Калинкова) блясват за три сезона и потеглят към столицата. Три сезона играха на пловдивска сцена Боньо Лунгов и Румен Рачев, днес авторитетни педагози в театралната академия.
Славен период в историята на театъра бе 15-годишното директорстване на режисьора Васил Апостолов (1983-1998), по негово време големите успехи на театъра са свързани с организаторския му талант (кой не се е возил на Автобуса на приказките?) и с таланта на младите тогава режисьори Славчо Маленов ("Хождение по буквам", "Не пипай куфара", "Лъв без опашка") и Петър Пашов ("Светлосиният Петър", "Пук", "В лунната стая", "Дон Кихот"), сценографката Силва Бъчварова, актрисата Жени Пашова - вече професори в НАТФИЗ, както и колегите й Панайот Добрев, Енчо Данаилов, Мария Лазарова, Янко Гъделев... В театъра през 70-те години гостуват като постановчици известните братя Райкови. През 1982 г. проф. Николина Георгиева поставя "Яйцето" от Борис Априлов и обира всички авторитетни награди за куклен театър. Авторският спектакъл на група "Сивина" (Нина, Ваня и Иван Сивинови) "Метаморфози" се играе години наред на няколко континента.
Днес театърът се ръководи повече от 17 години от Виктор Бойчев, завършил първия актьорски випуск на големия Стефан Данаилов в академията. Успехите в последните години дойдоха със спектакли на тандема Веселка Кунчева-Мариета Голомехова - "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "По ръба на небето", "Вграждане", "Аз, Сизиф", още за "Добър ден, Пинокио" и "Карлсон" на реж. Леонард Капон, за "Малкият принц" и "Едип. Празникът на ослепяването" на руския режисьор Руслан Кудашов, за "Желанието, наречено Фауст" на сънародника му Сергей Столяров, за "Тримата братя и златната ябълка" на Ева Кьосовска, за "Хамлет" - работа на Съби Събев, за "Студеното сърце", реж. Веселин Бойдев, за "Бяла приказка", реж. Ваня Сивинова, с участието на актьори като Румен Караманов, Виктор Бойчев, Ева Кьосовска, Соня Ботева, Димитър Николов-Шаблата, Татяна Етимова, Живко Джуранов, Христо Таков... Много са.
През последните десетилетия театърът организира и поддържа Международния кукленотеатрален фестивал "Двама са малко, трима са много", който селекционира театрални постановки от много страни в света. Първоначално, през 1977 г., е иницииран от фамилия Сивинови Международният преглед на куклената миниатюра. През 1990 г., след прекъсване, той бе възобновен под името "Двама са малко - трима са много". Напоследък - от 2012 г., с широка подкрепа и за радост на публиката се разработва и нов модул TheatAir (представления и атракциони на открито), който няма състезателен характер. Пловдив без съмнение е една от европейските столици на кукления театър.
За юбилея театроведите Никола Вандов и Катерина Георгиева подготвиха летописна книга с всички представления, участници, награди в 70-те сезона. На добър час в следващите 70!

"Дама Пика" по А.С. Пушкин, реж. Веселка Кунчева, сценография Мариета Голомехова

Актрисата Цветана Балканджиева сочи с гордост куклата на Петрушка от знаменития спектакъл на Юлия Огнянова, художник-проектант Димитър Киров, представена на юбилейната изложба
 

"Статуите оживяват - TheatAir 2016"
Снимки Личен архив
 

 

 

Култура

  • Посоки
    Възпят в стихове и песни, този приказен край на Западна Сърбия предлага възможности за лечение, спорт, туризъм, културни развлечения и гастрономически наслади
    23. Август 2017 164
    239
    0

    Богата и ценна колекция от творби на известни сръбски художници от ХХ век може да се види в най-големия хотел "Палисад" в курорта Златибор. Иван Радович, Йован Бийелич, Сава Шуманович, Зора Петрович, Петар Добрович, Младен Йошчич, Мило Милутинович, Марко Челебонович, Надежда Петрович, Миодраг Мича Попович са само част от имената, чиито...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"