За един процес и процесите след него

Уважаеми господин Цанев,
С преклонение пред творчеството ти и  годишнината, която закръгли, не без съжаление искам да поспоря по повода, който, докато природата ни затрупваше със снежни проблеми, медиите трупаха информации, интервюта и коментари около твоето награждаване и ненаграждаване.
Естествено, ако не беше изпратил предварително писмото си до Вежди Рашидов, ако бяха те наградили и ти беше приел ордена "Златен век", можеше и да не забележим, че имаш рожден ден. А сега вестници и телевизии вече дни наред ни връщат към този факт. Извинявай, че ти пиша във второ лице, единствено число, но чувствам достатъчно близък и автора, и творбите му, за да те нарека любим писател, поет, драматург, а и общественик. Позволи и на мен като обикновен твой читател и зрител да споделя нещо лично и искрено.
Ти не членуваш в Съюза на българските писатели. Ти сам си си Съюз, ти си нещо като "горянин" в българската литература и това е твое право и преди, и сега. Вярно "Процесът срещу богомилите" е писан преди петдесет години. И други твои заглавия имат същата съдба. Работех в Столичния съвет за култура, когато една сутрин колегата ми Николай Савов, заместник- председател на Съвета, на който председател беше Стефан Дикин (и двамата са покойници, светла им памет), влетя в сградата на "Поп Андрей" 1 на четвъртия етаж и сподели: "Който е гледал "Любовни булеварди" на Стефан Цанев - гледал, от снощи пиесата пада от репертоара на Младежкия театър. Веднага му възразих: "Защо бе, Николай, познавам пиесата, нищо особено. И какво чак толкова? Защо правите легенда? Сваляйки я, тя става още по-търсена."
Пиесата падна. Скоро я възстановиха. Почти нямаше успех. И някои се чудиха коя е причината да не бъде играна преди. Но така става и с много други заглавия у нас. А причината, поради която не искаш "Златен век" от Министерството на културата за твоя 80-и рожден ден, е почти същата, поради която някога са ти свалили и пиесата, и не са допускали други заглавия до сцената и екрана. Професор Димитър Иванов от Шесто главно управление на МВР имал същото отличие?! И той има принос в българската култура.
А може би поводът да те наградят е и  поемата "Аз питам" и комунистическите дитирамби в творчеството ти, агитационните стихове за социализма? Не си ли задаваш и този въпрос? Твоите стихове за Георги Димитров не са за подценяване, нищо, че ти сега може и да се срамуваш от тях. Защо падаш на нивото на Методи Андреев, на професор Вили Лилков, на Георги Коритаров, на Евгений Михайлов? Ти беше достоен човек, поне в моите очи и представи.
Една красива актриса изрече една сутрин от малкия екран, че ти заслужаваш повече уважение от Министерството на културата, по повод писмото отговор на Вежди Рашидов. Но уважението не трябва ли да е взаимно?
 Мисля, че "процесът срещу богомилите" ражда други процеси, а ненавистта, нетърпимостта помежду ни, личните взаимоотношения, амнезията за миналото, катарзисът, които някои преживяват доста двусмислено и само от своя лична позиция, с нищо няма да помогнат да вървим нататък. А ако наистина смяташ, че писаното преди петдесет години звучи все едно, че е писано сега в 21 век, значи ли, че тогава е спряно, защото е гледало много, много напред в бъдещето? Ама надали.
Дано не те огорчи мнението ми. Желая ти здраве и вдъхновение. А защо не и смирение над белия лист. Нямаш "Златен век". Но имаш "Стара планина". И обичта, и признанието на хиляди читатели и зрители. А то е повече от всичко.