Златният дъжд на буквите се сипе... в Антарктида

На остров Ливингстън, в Българската   полярна база, отново се вее родният ни трибагреник. На края на света, в Антарктида, сега е лято. Първата "смяна" от 16 полярници, участници в юбилейната ни двадесет и пета експедиция, замина на 21 ноември 2016 г., а на 6 януари т.г. отлетя втора група от 9 учени, сред тях и проф. Христо Пимпирев. После следва трета.  
От четвърт век в нашата база работят смели и ентусиазирани учени, уважавани от колегите си от 29-те държави, които проучват Ледения континент. И, както обича да казва проф. Христо Пимпирев -  доайенът на българските полярници и директор на  Българския антарктически институт:
- България е малка страна, но на Антарктида е голяма! 
Полярните бази се обитават по 3-4 месеца в годината. В тях живеят вдъхновено и работят дружелюбно умни, смели мъже и жени, които търсят следи за създаването на Земята и за времето на динозаврите. Там няма размирици, атентати, войни. Всички си сътрудничат в общото дело. Затова участниците в експедициите, които преди време ДУМА  интервюира, като проф. Николай Цанков и Драгомир Матеев, заявяват, че на Антарктида се чувстват като преродени! 
                      
Изследователската работа

Проучванията, които се правят на Ледения континент, са изключително важни за човечеството. Антарктида е с невероятни запаси от природни богатства, полезни минерали, много изкопаеми. Тя разполага с неимоверно количество чиста питейна вода. Всичко, което правят там нашите полярници, неминуемо ще даде права на България в бъдеще, когато тези природни богатства бъдат използвани.
Там е "кухнята" на климата на Земята. Важно е да се разбере как човекът може да повлияе с действията си на глобалните климатични промени, застрашаващи нашата планета. Младата наша геоложка Надя Янакиева и португалски професор от Лисабонския университет правят геофизични изследвания в района на Българската база, свързани с климатичните промени. Пак в района на базата двама военни топографи работят детайлни топографски карти, а една дама записва тамошните звуци и шумове и ги анализира.
Спортно-научният алпинистки проект се осъществява от известните наши покорители на върхове Дойчин Боянов, изкачил Еверест без кислородна маска, и Николай Петков - покорил два пъти най-високия връх в света. С тях е и Неделчо Хазърбасанов - фотограф и кинооператор. Те ще покоряват върховете Свети Борис, Симеон и Левски в планината Тангра. Няма нищо чудно - на Антарктида 1335 красиви обекта носят български имена. Продължава тяхното изследване и заснемане.
Иконописката Ганка Павлова довършва изографисването на параклиса "Св. Иван Рилски" - свято място за душите на работещите там и за екскурзиантите от света, които могат да си позволят далечната Антарктида като екзотична дестинация. 

Преклонение пред нашата азбука
 
Още едно светилище - символ на българския дух, ще се извисява в района на Българската полярна база, където по-късно ще бъде изградена и монголската научна лаборатория "Чингиз хан". Това ще бъде Паметникът на Кирилицата - символ на приятелството и сътрудничеството между България и Монголия. От девети век се сипе "златният дъжд  на буквите" на братята Кирил и Методий - нашите първоучители. С глаголицата - първата тяхна азбука, с нейната благодат, се създава славянската писменост и култура. По-късно, на основата на глаголицата, за улеснение и удобство, техният ученик Климент Охридски създава кирилицата, която днес е използвана от повече от 300 млн. души в света.
Монголците също ползват кирилицата и с нея до 1980 г. е ограмотен монголският народ. Вече четири поколения монголци пишат и четат на кирилица. По идея на монголския посланик у нас Н.Пр. проф. Лхамсурен Дугержав и на Младен Станев - автор на монумента и председател на Българо- монголското дружество, и на проф. Николай Овчаров, с помощта на много патриоти и на Ордена на рицарите-тамплиери, бе изработен Паметникът на Кирилицата. Изобразени са буквите, като в буквата "Ж" лазерно са гравирани образите на братята Кирил и Методий и на Климент Охридски. В основата на паметника ще бъдат вградени капсули с пръст от София, Варна и от старите ни столици Плиска, Преслав, Велико Търново, както и от Малая Перешчепина - от гроба на Хан Кубрат.
Монументът е висок 2,30 м и тежи 100 кг. Изработен е от хром, никел и месинг - най-здравите метали, за да издържа на суровия климат. В пет пакета по 20 кг монументът вече пътува за остров Ливингстън. Там, в подножието на планината Тангра, ще бъде монтиран само с 3 болта за една скала, защото на Антарктида не бива да се лее бетон.
                
Още паметници на кирилицата

В 2014 г. във Велики Преслав, близо до черквата "Св. св. Кирил и Методий", Калин Къров -  наш дърворезбар, издигна двуметрова колона, в която са дърворезбованите букви от славянската азбука и композицията с резбовано паче перо.

В 2015 г. в Монголия, в двора на 118 училище в Улан Батор, българският президент Росен Плевнелиев откри Паметник на Кирилицата, който се вижда от пътуващите по магистралата за летището.  Автор на творбата е Спас Киричев, сътворил няколко паметника на Кирил и Методий.
   
В 2016 г. е осветен "Дворът на Кирилицата" в Плиска - уникален музей на открито с буквите ни. Музейният комплекс е дело на Карен Алексанян - арменец по произход, установил се да живее в България, научил много за нашата история. Всяка буква има послание. Те са високи по 2 м и са направени от Рубен Налбадзян в Армения от пясъчен туф с керемиден цвят. "Дворът" е посветен на годишнина от смъртта на цар Борис - нашият владетел, направил правилния държавнически и цивилизован избор за България, и на годишнина от покръстването, в чиято чест има още 12-метров кръст с герб от времето на хан Аспарух и с неговото пророческо послание: "ТУК ЩЕ БЪДЕ БЪЛГАРИЯ!" Край параклиса "Св. Борис Покръстител" е и камъкът с кръст - хачкар, символ на християнската държава Армения и на дружбата между двата народа.
                                        

И поща, и марки

От 1994 г. Българските пощи също присъстват на Ледения континент. Полярниците ни си имат наше пощенско клеймо! Досега две марки са издадени с изображения на живота и работата на изследователите ни. А по случай 25-годишния юбилей бе валидизирано филателно издание, посветено на Ледения континент. То има 11 хиляди марки и 2067 пощенски плика. 
                                                           

Пръст от Варна, Плиска, Преслав, Велико Търново и София в затворени капсули от неръждаема стомана за паметника на Кирилицата

Кирил и Методий