Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Април 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

От три стола - на земята

Отново за държавната пенсия и допълнителното задължително осигуряване

Ева Костова

17. Януари 2017 , брой: 11   258   0



Замислената някога като "трикрако столче" стабилна пенсионна система е на път да ни остави на земята. Първият й крак - ДОО-то и вторият - задължителното допълнително осигуряване, се клатят яко. С третото краче - допълнителното доброволно осигуряване - също не се знае какво става. Някога бащата на чилийската частна пенсионна система Хосе Пинера, бе писал: "Един призрак броди по света. Това е призракът на банкрутирали правителствени осигурителни системи. Два външни фактора усложняват последиците от този дефект: глобалната демографска тенденция към намаляване на темповете на раждаемост и медицинските постижения, които удължават живота. Като резултат по-малко работници трябва да издържат повече и повече пенсионери..."
Навремето наши експерти се бяха запалили много по чилийския модел, ходиха на място да го разучават, но като се върнаха, нещата не се получиха и май никога няма да настигнем и чилийците...
И докато с държавната пенсия нещата

напомнят игра на тото

- с малки суми, но редовно, от дълго време не спират различните мнения за съдбата на втория стълб в пенсионното осигуряване, където се кътат години наред парите на родените след 1959 година българи. С презумпцията за по-голяма пенсия някога на младите все още работещи. Твърди се, че се води активен диалог с държавата, работодателите и синдикатите, за да може да се постигне консенсусно решение, което да е в интерес на осигурените лица и да гарантира стабилността на техните средства в капиталовия пенсионен стълб. Желаният активен диалог обаче все още не е довел до конкретни резултати. А става дума за много пари, които частните пенсионни фондове и техните дружества управляват.
В края на първото полугодие на 2016 г. паричните средства на пенсионните фондове, управлявани от деветте пенсионноосигурителни дружества, растат около 3 пъти в сравнение с първото шестмесечие на 2015 г. и с близо 1 млрд. лв. от началото на годината. Към края на септември 2016 г. фондовете от втория стълб (универсални и професионални) управляват около 9,5 млрд. лв. на 3,8 милиона осигурени по данни на Комисията за финансов надзор. За управлението на въпросните активи от 2012 г. до 2015 г. фондовете са реализирали

доходност в размер на 1,35 млрд. лв.

според данни на асоциацията на членовете на дружествата за допълнително осигуряване. От тях реално по партидите на хората за въпросните четири години са отишли 919 млн. лв., а останалите 426 млн. лв. са влезли в пенсионните компании под формата на такси. Нещо, за което те бяха обвинени и през 2015 г. в закона беше вмъкнат график за намаляването им тази и следващи години. Но точен отговор на въпроса колко и какви пенсии ще се получават след години все още не е дал никой. Още не са ясни средните суми за 2021 г., когато ще се отпуснат първите пенсии по новия начин.
Държавното осигуряване и частният втори стълб на пенсионната система ще донесат почти равен доход на пенсионерите през 2041 г., обяви Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Хората, които взимат пенсия и от първия, и от втория стълб, ще получават общо с около 1-2% повече, отколкото онези, които се осигуряват само в държавния НОИ. Това категорично опровергава твърденията, че "две пенсии са по-малко от една". Напротив - изчисленията показват, че две пенсии са категорично повече от една, според Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на най-големия фонд "Доверие". Поводът бе

твърдението на финансовия министър

Владислав Горанов, че има опасност през споменатата 2021 г., когато започнат да се плащат първите пенсии от универсалните пенсионни фондове, хората с пенсия от НОИ, плюс частна пенсия да получат сумарно по-малко, отколкото ако разчитат само на НОИ. Същото твърди и финансистът Любомир Христов. Нещо повече - той смята, че задължителният втори пенсионен стълб трябва да се закрие, защото частните фондове щели да донесат по-ниски пенсии на хората от НОИ.
Каквото и да правят и да струват анализаторите, не бива да се забравя и това, че отрицателна доходност в допълнителното осигуряване в някои години е възможна при финансови кризи. Идеята е друга, според експерти - направените осигурителни вноски като абсолютна сума да бъдат гарантирани, т.е. да няма намаление. В този смисъл разходопокривната система не е ли по-ефективна чисто икономически, питат те. Има разлика между общественото осигуряване и капиталовото осигуряване, в което се участва с реални пари. При нашата сива икономика, при половин заплата примерно, спестяванията в УПФ са върху сумата, върху която са платени осигурителните вноски. В общественото осигуряване това не довежда до сериозно намаляване на парите, защото има гарантирана минимална пенсия. Но в частните дружества отиват по-малки суми, които естествено се отразяват и на пенсията после. У нас при тази безработица, невнасянето на осигуровки и работата "на парче" проблемите стават още по-осезаеми. А прогнозата за старини - още по-тревожна и непредвидима. Тоест, ако

днес паничката на бабата е полупразна

утре същото ще се случи и с паничката на внучката...  
Първото нещо, което трябва да направи в пенсионната сфера новият парламент, съветва един от "бащите" на реформата в тази област проф. Йордан Христосков, е да се премахнат всички текстове за избор между първия и втория стълб. Вторият стълб трябва да бъде задължителен така, както беше доскоро. Нещо повече. Вноската в него трябва да се увеличи с 2 процентни пункта, ако искаме по-високи пенсии. В този смисъл промените, направени от кабинета "Борисов 2", са изцяло в обратна посока на онова, което трябва да се прави, твърди в интервю Христосков. Ние трябва да насърчаваме развитието на допълнителното осигуряване. Част от пенсионния доход на хората не трябва да бъде публичен разход, а трябва да е в резултат на техните собствени спестявания. Не е честно пенсията от НОИ на родените след 1959 г. да е с 28% по-ниска, категоричен е той.
Опитът, с малки изключения, сочи, че всички държави, в които има втори пенсионен стълб, го поощряват, у нас

едва ли не наказват участващите

в него. И то благодарение на промените на кабинета "Борисов", които отвориха вратички за различни хватки със средствата и в НОИ, и в частните пенсионни дружества. Защото трябваха пари за магистрали, игрища и куп други "жизненоважни" изпълнения на ГЕРБ и лидера на партията. Всяко сътресение в тази деликатна сфера, каквато са пенсиите, е непредсказуемо, а една наистина солидарна и стабилна система за тях, остава за други времена. Независимо от демографската криза в България и прокламираният от сегашното правителство растеж на икономиката. Естественият подбор, колкото и грозно да звучи, прави своето за олекване на бюджета на НОИ, но дефицитът там продължава да е проблем за държавните пенсии, които се индексират година за година с малко над 2 процента. Затова и от време на време се чуват успокояващи гласове откъм управляващите: спокойно, пенсии ще има! И пенсионерите пляскат с ръце и се прегръщат!
Истината е, че проблемите с бъдещите пенсии си остават и докато каруцата с все коня не е отишла още в реката, трябва да се търси решение. С повече контрол, законодателство, премерени стъпки и още по-премерени рискове. Без политическа окраска.   
    

Световен опит

Чилийската пенсионна реформа е обявена на 1 май 1981 г., с нея държавата прави революция в пенсионната система, като въвежда частни фондове, които управляват личните пенсионни сметки на всеки осигуряващ се. Фактическата приватизация се случва "отдолу нагоре", тъй като на всеки е дадено правото, ако желае, да излезе от държавната пенсионна система и да внася осигуровките си в частно управлявана лична пенсионна сметка. Нито работникът, нито работодателят плащат осигурителни вноски, като вместо това 10% от заплатата на работника се депозира от неговия работодател всеки месец в личната му пенсионна сметка, и то без да бъдат облагани.
Основата на чилийския модел всъщност не е частната собственост на фондовете или методите на управление на активите. Философската същност на модела е, че той поставя осигурителната система в пазарна среда, т.е. изхожда от простия въпрос: колко струва пенсията? Въпреки превратностите и в чилийския модел повечето изводи от него остават валидни и днес.

Снимки Благовеста Цветкова

 

 

Общество

  • Интервю
    При коя диктатура опозицията може да се изявява свободно из всички медии и да пътува по света, риторично пита посланичката на Венесуела у нас
    21. Април 2017 77
    411
    0

    Къдринка Къдринова

    Обявеният на 19 април Световен ден за солидарност с Венесуела бе отбелязан у нас с конференця, на която венесуелската посланичка Ориета Капони разказа за актуалната обстановка в страната. Тя обясни, че в същия ден народът на Венеусела масово излиза на шествия в подкрепа на Боливарската революция...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"