Болката и грижата Македония

Старо правило по цял свят за дълголетие в политически план на държавни или правителствени лидери е да умеят да предвиждат всички възможности и последствия от своите изказвания, намерения и действия, включително и най- неприятните за тях. С цел спечелване на извънредните парламентарни избори в Македония и окончателно сваляне от власт на дълголетния премиер Груевски лидерът на опозиционната СДСМ Зоран Заев пое ангажимент и обеща на албанците (с цел привличането им за гласоподаватели на страна на неговата партия) да въведе двуезичност в цялата страна, т.е. да изравни по тежест едни 65% православни македонски граждани с 25% мюсюлмански македонски граждани от албански етнос. Едва ли обаче той си е давал сметка, че албанските партии ще се обединят и ще предявят искания, които де факто ще кантонизират/федерализират държавата и ще създадат условия за нова не само политическа, а и национално-институционална криза. Това няма как да не бъде в полза на сили, които са извън страната и които ще доведат македонските граждани до нови разделения и изпитания. Защото събралите се само преди дни три албански партии, участници в парламентарните избори, предявиха искания в стила на поговорката "ти го пускаш под масата, той се качва на нея". Няма как по друг начин да се определят условията, които поставят тези партии, спечелили всички заедно 20 депутатски места срещу 100 на основните ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, за да участват в преговорите за съставяне на коалиционно правителство.
Нито ВМРО-ДПМНЕ, нито СДСМ имат достатъчно депутати, за да съставят самостоятелно правителство. ВМРО-ДПМНЕ има спечелени 51 депутатски места, а СДСМ - 49. Това, че в деня на православната Коледа в Македония (7 януари) лидерите на ДСИ Али Ахмети, на "Беса" Била Касами и на Алианс на албанците Зиядин Села - кмет на Струга, обявиха платформа-декларация със седем точки, която, ако не бъде приета, "Македония ще остане без правителство", е по-малкото зло. Опасенията са, че личностно-партийните битки,  конюнктурното поведение на всички местни лидери, откритата намеса на външни фактори в политическите сблъсъци в малката наша съседка не водят до нищо друго, освен да нанасят удари върху независимостта и бъдещето на страната. Исканията на малцинството в лицето на албанските партии са нито повече, нито по-малко за промяна на конституцията, държавното устройство, заемане на поста председател на парламента от албанец, въвеждане на албанския език като официален на цялата територия на страната (сега "двуезична" е само Тетовска Македония, където албанците с македонско гражданство преобладават), нов химн, нов герб, ново знаме, участие на албанците в преговорите за името на държавата с Гърция,  равнопоставено участие в управление на армия, сили за сигурност, разузнаване, съдебна система и т.н. Един вид дефиниране на Македония като двунационална държава, на албанци и македонци, което не е нищо друго освен федерализация. Или широка крачка към такава държавна структура.
Вероятно албанските лидери в Македония са разсъждавали на принципа "поискай всичко, за да получиш достатъчно", но ако това дестабилизира окончателно държавата и "подава лоши сигнали в региона", както казва външният министър Никола Попоски, ще поемат ли отговорност за действията си? Това, че представителите в Скопие на т.нар. велики сили бабуваха по време на предизвикана политическа криза през последните две години, където прозираха интереси и геополитически стратегии, не е новина. Новина е, че толкова гласно и без притеснения съседна Албания в лицето на своя премиер Еди Рама зае позиции, които не са нищо друго освен пряка намеса във вътрешните работи на Македония.
  Защото да събереш само дни след изборите лидерите на влезлите в парламента  албански партии, а после да подкрепиш открито декларацията им за промяна на конституцията и държавните символи на Македония с мнение, че "това е въпрос за историческа обща платформа" за новото македонско правителство, налива вода в мелницата на онези сили, които не се отказват от идеите за Велика Албания и последователно отстояват позиции за промяна на границите на Балканите. По скопската телевизия "Алсат-М" пък албанският президент Буяр Тишани допълва, че "ние сме длъжни да се грижим за албанците в Македония и влиянието на Тирана в изработването на приетата платформа е естествен процес, като се има предвид броят на албанците в страната".
В такива бързо променящи се геополитически времена, граничещи с хаос, всеки със собствени националистически идеи търси да "лови риба в мътната вода" и да прави стъпки в собствен интерес. Без значение дали става въпрос за износ на вътрешни проблеми извън страната или последователно следване на политика за обединение на етнорелигиозни общности, които по стечение на различни военно-исторически обстоятелства живеят в съседни страни. Особено, когато този етнос е доказано жизнен, няма демографски проблеми, напротив, и умее да отстоява права. Всъщност в македонската конституция няма разлика в правата на гражданите й, без значение на етнос и религиозни убеждения, а договорите от Охрид и Пръжино осигуриха, не без съдействието на великите сили, достатъчно гаранции на албанците, за да живеят в разбирателство с православните.
Сега обаче ситуацията пред Никола Груевски, който вече получи от президента Георге Иванов мандат за съставяне на правителство със срок от 20 дни, е безпрецедентно сложна ситуация. Неговата партия ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите, но с малко (само 2 депутатски места повече от опозиционната СДСМ), и не е ясно дали преговорите му с другите парламентарни сили, особено с албанските партии, ще се увенчаят с успех. Особено след като традиционният партньор през последните осем години ДСИ с лидер Али Ахмети заявява, че "няма да разочарова избирателите си с решението с коя македонска партия да влезе в бъдеща управляваща коалиция", и подписа споразумението с другите албански партии, което включва още и освобождаване на политическите затворници. Той вече два пъти е имал срещи с управляващите в Тирана, а твърдят и с Прищина, Косово. Известно е, че това споразумение не е подписано само от партията на Мендух Тачи ДПА, но те имат само двама депутати и това не им дава възможност да играят роля в преговорния процес. Още повече, че самият Тачи вече подаде оставка поради слабите изборни резултати. Ролята на албанския фактор с 20 депутати в 120-членния македонски парламент става решаваща за създаване на правителство, особено след това обединение зад единна платформа, което "извива ръце" в познат нам стил. Не бива да се забравя, че партията "Беса" (5 депутати) открито се припознава като ислямистка, а македонските медии не крият, че зад нея прозира ръката на Анкара. Излъчваната на албански език в Скопие телевизия "Алсат-М" дава възможност на албанските лидери надълго и широко да обосновават исканията си за "разширяване правата на етническите албанци" и отстоява становище, че "етническите албанци няма да отстъпят от исканията, които им гарантират това разширяване". В тази връзка може да се каже, че явно някои са решили, че единственият начин да се намери изход например за казуса с името на страната е участието на албански политици във водените, под американска егида, с Атина преговори за името. Те нямат толкова душевни терзания относно името, а намирането на изход от този замразен преговорен процес би дал възможност бързо да се даде тласък на процеса за присъединяване на Македония към НАТО и след това към ЕС. Гърция има своите основания за позицията, която заема по въпроса, и тя е страната, която на практика затруднява финализирането на членството на Македония в НАТО.
На този етап обаче Македония, вместо да излезе окончателно от политическата криза чрез резултатите от проведените след дълго отлагане парламентарни избори, е на път да навлезе в ситуация на нова политическа криза, а може и в изборна спирала, ако продължат неразумните действия на македонските лидери. Към това се прибавя и намесата на външните сили. Защото след обявената платформа на албанските партии за Груевски ще бъде изключително трудно да убеди привърженици и гласоподаватели, че ще приеме пакета от искания на традиционния си партньор ДСИ с лидер Али Ахмети, само за да състави правителство, т.е. да получи отново властта. Не е ясно докъде може да направи компромис за съвместно управление, защото до момента македонското общество не е запознато със становището на неговата партия относно албанската платформа от 7 януари. Както и за откритата намеса на Албания във вътрешните работи на страната. Оповестено бе мнение по въпроса само на външния министър. Същото се отнася и за лидера на опозиционната СДСМ Зоран Заев, който може да получи мандат за съставяне на правителство, ако Груевски не успее в конституционния 20-дневен срок. В състояние ли са тези двама македонски лидери с нескривана лична омраза помежду си да надскочат партийни и лични ежби, махленски противопоставяния и провинциални крамоли с балкански привкус, за да отстоят интересите на другата, "македонската платформа", която е вградена в темелите на Македония? Онази Македония, за която ние, българите, казваме, че е "най-романтичната страница от нашата история", и честваме героите си, отдали младост и живот за т.нар. наша национална кауза от миналия век.
Ако албанците са "най-важният фактор в държавата Македония", как да се разбират исканията им да се "приеме декларация за геноцид над албанците в периода 1912-45 г." (албански или български геноцид?), или да "се раздават присъди на македонски политици", което е настояване на албанската партия "Беса"? Да се спори с историята на Балканите е загуба на време. Същественото е, че регионът не само остава беден и изостава от европейските стандарти, но е нестабилен и с опасения за сигурността. Информации, че "палачите се връщат на Балканите" ("Еспресо") или "Косово - развъдник на ислямизъм" ("Дойче веле"), където се казва, че 3400 бойци на "Ислямска държава" (ИД) са вербувани тук и са воювали "там", а сега се връщат по родните места, включително известният със зверствата си джихадист Лавдрим Мухаджери, командир в ИД, дават основание за твърдения, че предстоят нови изпитания и тревоги на Балканите. Наличието на мюсюлмански общности в нашия регион наистина, предвид актуалната обстановка в Близкия изток и Европа, е рисков фактор и това се доказва от конкретни действия като радикализация на местното мюсюлманско население и набиране на кадри за ИД от балканските страни. В допълнение е и опасността от нови мигрантски вълни, не само от Близкия изток, а и от страни като Афганистан и Пакистан. За Африка да му мисли Брюксел, както се казва.
Македония е "критична точка, в която се преплитат много интереси", казват опитни наши експерти. Политически кризи като тези, на които сме свидетели днес в страната, намесата във вътрешните й дела, непремерени или ненавременни политически амбиции на балкански лидери, както и конюнктурно поведение на някои от тях във вътрешен и външен план са само щрихи от балканския пейзаж, които усложняват обстановката и засилват страховете на балканските народи за бъдещето на децата им.
Повечето анализатори предвиждат нови парламентарни избори след месеци в Македония, защото ситуацията в преговорите за съставяне на правителство е патова след албанските претенции. Предстоят преговори, пазарене, надлъгване, обещания и договаряния, но едва ли има македонски гражданин, който да е очарован от такава политическа атмосфера. Обстановката е нажежена от изострените партийни противоречия и етнорелигиозното разделение на страната. Казват, че търпението на гражданите било изчерпано, а за капак и зимата се оказа толкова сурова, че недоволството избуява по македонски емоционално и с нелицеприятни упреци към власт и институции. Остава надеждата, че предизвикателствата на малцинството и опасенията от ислямистки прояви може да тласнат македонските политици към сътрудничество и разбирателство в името на интересите и бъдещето на Македония, а не на чужди сили. Така, както оформилите се нови геополитически предизвикателства може да накарат балканските правителства да търсят път за регионално сътрудничество, независимо от историческите наслоения. Вишеградската четворка не е далеч, а и може да е дошло времето да се приеме подавана ръка от тази посока, за да се решават конкретни за региона въпроси. Не само тези, свързани с мигрантската криза. Повечето експерти са убедени, че регионалното сътрудничество ще става все по-важен фактор днес.
В крайна сметка не само Балканите имат нужда от уроците на историята, за да проумеят, че мирното съвместно съществуване, взаимното зачитане на интересите и укрепване на доверието между страните ще гарантира по-добра защита на национални интереси и стремежи за по-добро бъдеще на хората. Струва си и в Македония политическият елит да положи усилия и използва всички необходими средства, за да намери изход от политическата главоблъсканица и да не даде възможност за развитие на процеси, които разрушават граници и нанасят вреди на етнорелигиозните общности, както и на съседските отношения. Да не говорим, че и едва ли някой в страната ще получи преимущества и дивиденти от продължаване на политическата криза или от робуването на комплекси и внушения от миналото. Балканите много са патили, много са обвинявани като "барутния погреб на Европа", но едва ли заслужават да плащат сметките на големите поради грешни политики и насъскване едни срещу други. Това не само дестабилизира региона, не само създава "мътните води за ловене на риба", но подхранва и онези стари идеи за Велика Албания, Велика Сърбия, гръцката Мегали идея и т.н., които не са продуктивни в наше време, които разделят и конфронтират, пречат на регионалното сътрудничество за намиране на общ изход към добруване и сносен живот за всички граждани. Затова е трудно да се приеме защо България не успява да бъде активна точно в тази посока, Западните Балкани, което по принцип е в нейн национален интерес. Нима кризата в Македония не е достатъчна причина за тревога и прилагане на онази балансирана политика, която да омиротвори обстановката по подходящ и приемлив начин? Явно толкова могат управляващите днес или просто не си дават сметка и те за последствията. Иначе Македония си остава наша болка и грижа, но само на думи.


Приетата от албанските партии платформа за още повече права на албанското малцинство в Македония налива вода в мелницата на онези сили, които не се отказват от идеите за Велика Албания и последователно отстояват позиции за промяна на границите на Балканите


Предстои да разберем дали Груевски (вляво) ще успее да състави правителство с дадения му от македонския президент мандат
БГНЕС