Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Идеи и реалности

Андрей Пантев

18. Януари 2017 , брой: 12   2289   3



Две пагубни мисловни мании преследват и тласкат човечеството към взаимно изтребление. Дано това да остане в миналото. Едната е, че идеите са по-важни от човешкия живот, а другата е, че този живот е по важен от всякакви идеи. Едната е принципната основа на всякакви тиранични насилия, втората е предпоставка за онова вегетиране, при което, ако се бе реализирало, щяхме още да сме в мезозойската ера. Ако перифразираме думите на една французойка от следреволюционните времена на XIX век, че в името на свободата са се вършели толкова престъпления, то това частично е валидно и за идеалите.
Паскал пише, че е щастлив онзи, който носи в себе си идеал. Така е, стига да не го употребява за себе си. От всичките "изми" на XIX век вероятно само идеята за националните държави е реализирана, и то частично. Реализирани ли са изцяло идеите на Великата френската революция в самата Франция? Самият Джузепе Гарибалди е дълбоко разочарован от обединена Италия през 1871 г, да не говорим за горчивината на нашите поборници и опълченци. Какво става с "чистата и свята република"? Но никой не инкасира това разочарование и никой не се театрално вайка от това, като застава на обидената страна. "Ама ние късно разбрахме какво става!"- колко е лесно, когато си се възползвал от това, което става, но нямаш нищо общо с тези метаморфози. Дори си страдалец, защото си мерил предвидливо думите си. А все пак, в едно скорошно интервю тъкмо Андрей Кончаловски твърди, че и при цензура се появяват шедьоври, когато са истински.
Спасителната благородна идея може да е и начало на диктатура. А осъществената на практика  гримирана идея е добро прикритие за всякакво конюнктурно нагаждачество. Колко наши интелектуалци, добруващи от царската кухня при Борис III, хукнаха през 1945 г. с агитационни камиони да пропагандират републиката? А каква част от Франция е сътрудничела с нацистите? Твърдят, че е почти половината, не само чрез правителството във Виши! Колко е удобно да се откажеш от провалил се идеал! Може и да не е бил идеал в сърцето ти, но си го възпявал! А в същото време стругарчета и текезесарите са вярвали. Толкова по-зле за тях. Те си остават на същия хал и са дори по-зле. Римската максима, че това, което е позволено на Платон, не е позволено на обущаря, има избирателно, но не морално оправдание. Така всеки, докоснат от искрата и ласката Божия, може да си въобрази, че му е позволено всичко.
Помня банален анекдот от онова отречено време. Интервюират пореден нагаждач след Априлския пленум какво му е отношението към партията. Въпросът е дали е следвал нейната линия. Тарикатът се затруднил: "Сега, ако кажа, че съм следвал линията, значи съм догматик. Ако призная, че не съм, това означава, че съм ревизионист". И находчивото отговаря: "Изкривявал съм се заедно с линията на партията". Линията се е изкривявала настина, но и ние с нея. Тук се подсещаме за чупките след 1989 г. Ето това е нашенската хлъзгава народопсихология, която без да е доминираща, винаги се е проявявала! Въпреки, че чрез Тервел сме спасили Европа и че викингите не са посмели да ни посетят. Тя се простира до Киряк Стефчов, съюза ни с Турция през Първата световна война и с Германия през Втората, после през любовната преданост към СССР до възторзите към съвременна Америка. Такива мисли ни налитат, когато слушаме за разочарованието от идеи, в които се е вярвало, когато е било удобно, но после излиза някак иначе. Разочарованието и заклеймяването стават отскок за нова кариера. Идеалите са добри, когато печелим от тях, а после  са отвратителни, когато са се провалили. От последното отрицание очакваме още бенефиси. Колкото далече стои вече комунизмът, толкова повече неговите мъченици у нас се роят. Истинските са по-тихи от симулативните.
Идеалистите обикновено не търсят материална реализация за своето поведение. Често те я пренебрегват, дори презират. Защо омерзените от комунизма мъченици са приемали благодарствено неговите материални, постови и финансови дарове? Хубаво е да се откажат от почести, длъжности и  награди, но да бяха го направили при предишната система, при която не бяха лишени от социалистическа милост и светска суета! Едва ли щяха да ги пратят в Белене за такъв отказ. Звездите не искат хонорари за това, че светят. Майор Томпсън не е дошъл в българско село, за да става знаменитост. Като пръв приятел на Айрис Мърдок вероятно и той би станал писател, но е искал да докаже с живота си, че идеализмът съществува. Героите са знаели, че няма да стане точно така, както си мечтаят, но и не са били подсърдени, че идеалите няма да се сбъднат. Защото са били истински, а не ситуационни идеалисти и затова не са били разочаровани! Идеалите, когато са само декларирани, а не изповядвани, не са алиби! За нищо!

 

Местният селски луд Красимир - мозъчно увреден или тъп идиот?

Какво ти отбира на тебе простата тиква, бе - чеп неграмотен!

Какво се правиш, че разбираш нещо? Ако разбираше, макар и малко, от каквото и да е, щяха ли да са те отритнали отвсякъде? Не случайно никъде не си прокопсал.

Искаш с акъл да поливаш целия свят, присъди раздаваш, комунистите фашисти наричаш, но не знаеш, не си учил, не си чел и не си разбрал основни неща, прост си като чеп, мозъкът ти е разбрицан, не можеш да смяташ, не можеш да мислиш и не можеш да пишеш дори правилно!

Няма измислено лекарство за тъпота като твоята! На всичкото отгоре ти си още и документално регистриран като неизлечимо умствено болен. Параноидално натрапчивата ти шизофрения постоянно те човърка отвътре да си завираш навсякъде тъпата свинска зурла!

За да те видят хората колко си гениален. Ама, не си. Ти си точно обратното. Тъп си като гъз и си необразован като червей. Нищо не знаеш и от нищо не разбираш.

Господ ти е разменил двата края на гръбначния стълб още преди да се родиш. И после - щото въпреки това, пак много си започнал да се вреш навсякъде, за да сереш по всичко - през главата с тояга те е пернал и мозъка на пихтия ти е направил.

Скрий се някъде и си налягай парацалите, неграмотен човешки отпадък, налудничава свиньо безпросветна!

Всичко си осрал тука в тоя вестник!

Пр.Пантев - историк или философ?

Професор Пантев пак говори и пише на базата на монизма, или на базата на единия полюс във философията.

Има монистка философия, която е на базата на единия полюс. Това е материализма, както и идеализма.

И понеже професора не може да роди мисловно нищо ново и той се придържа към монизма.

А има философия, която е с два основни полюса.

Това е хилозоизма - от "хиле" - материя, "зое" - живот.

Материята е мъртвата материя с физични и химични реакции, които са нейното отражение.

Животът се състои от белтъчна материя, която има биологично отражение - химични реакции - асимилацията и десимилацията, както и физични реакции - съзнанието, което е отражение на действителността чрез нашите сетива.

А когато човек има цели или мечти, то той създава идеи, как да осъществи мечтите, и целите си. Това е философското обяснение на идеализма.

Когато човек има цели и мечти, то той впряга всички свои способности, за да изведе идеите си.

Но да казваме, че идеите са повече от живота, както говори материалиста професор Андрей Пантев, това , на базата на тези разсъждения по горе, ще се съгласите, че не е вярно.

Когато има живот, човекът може да си поставя цели, да мечтае и да ражда идеи, как да осъществи мечтите, и целите си.

Но когато няма живот, човек не може да създава идеи.

Живота и идеите са от един род, от един полюс, а не са противоположности.

И тук е основната грешка на професора, който е историк, може би добър историк, но във философията е една кръгла нула.

Защото той говори за полюси, които са живот и идеи, а идеите и живота са един полюс.

А противоречивите полюси са материя и живот. Но понеже двата полюса - материя и живот - имат поле, което поле също е полюс, както и нов зародиш, който също е полюс, говорим за четири полюса, разположени като кристалната решетка на диаманта - тетраедъра - а той - диаманта - е минерал на елемента въглерод - елемента на живота.

Затова сега има нови идеи за диамантено общество, диамантено християнство с четири единен Бог, както и диамантена цивилизация.

Така, че няма противоречие, което да е на базата на съждението, че животът е по важен от идеите - единият полюс - според професора, а другият полюс да е, че идеите - идеализмът, са по важни от живота. Идеи и живот са един полюс.

Другият полюс е материята, материализмът. Аз не отричам материята, но не отричам и живота, както правеха материалистите - комунисти.

Аз мисля, че материя и живот(идеите) са еднакво ценни и са полюси, а истината е по средата, в полето.

Кой реже клона на който седи?

Нали животът се развива в природата, която в основата си е мъртва материя. Защото и природата, и животът, се създават върху мъртва материя.

Пр.Пантев - историк или философ?

Професор Пантев пак говори и пише на базата на монизма, или на базата на единия полюс във философията.

Има монистка философия, която е на базата на единия полюс. Това е материализма, както и идеализма.

И понеже професора не може да роди мисловно нищо ново и той се придържа към монизма.

А има философия, която е с два основни полюса.

Това е хилозоизма - от "хиле" - материя, "зое" - живот. Материята е мъртвата материя с физични и химични реакции, които са нейното отражение.

Животът се състои от белтъчна материя, която има биологично отражение - химични реакции - асимилацията и десимилацията, както и физични реакции - съзнанието, което е отражение на действителността чрез нашите сетива.

А когато човек има цели или мечти, то той създава идеи, как да осъществи мечтите, и целите си. Това е философското обяснение на идеализма.

Когато човек има цели и мечти, то той впряга всички свои способности, за да изведе идеите си.

Но да казваме, че идеите са повече от живота, както говори материалиста професор Андрей Пантев, това , на базата на тези разсъждения по горе, ще се съгласите, че не е вярно.

Когато има живот, човекът може да си поставя цели, да мечтае и да ражда идеи, как да осъществи мечтите, и целите си.

Но когато няма живот, човек не може да създава идеи.

Живота и идеите са от един род, от един полюс, а не са противоположности.

И тук е основната грешка на професора, който е историк, може би добър историк, но във философията е една кръгла нула.

Защото той говори за полюси, които са живот и идеи, а идеите и живота са един полюс.

А противоречивите полюси са материя и живот. Но понеже двата полюса - материя и живот - имат поле, което поле също е полюс, както и нов зародиш, който също е полюс, говорим за четири полюса, разположени като кристалната решетка на диаманта - тетраедъра - а той - диаманта - е минерал на елемента въглерод - елемента на живота.

Затова сега има нови идеи за диамантено общество, диамантено християнство с четири единен Бог, както и диамантена цивилизация.

Така, че няма противоречие, което да е на базата на съждението, че животът е по важен от идеите - единият полюс - според професора, а другият полюс да е, че идеите - идеализмът, са по важни от живота. Идеи и живот са един полюс.

Другият полюс е материята, материализмът. Аз не отричам материята, но не отричам и живота, както правеха материалистите - комунисти.

Аз мисля, че материя и живот(идеите) са еднакво ценни и са полюси, а истината е по средата, в полето.

Кой реже клона на който седи?

Нали животът се развива в природата, която в основата си е мъртва материя. Защото и природата, и животът, се създават върху мъртва материя.

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"