Радев знае кога, как и пред кого да реагира

"Надявам се, че генералът няма да цитира Левски като Плевнелиев, а ще го гледа в очите"

- Според вас, акад. Марков, ще настъпят ли промени в България с встъпването на ген. Румен Радев на поста президент?
- Забелязвам, и то както в случая с ген. Радев, така и с Тръмп, че т.нар. професионални политици се сърдят. Много им се сърдят, защото смятат, че те не са професионалисти. Друг е въпросът, че у нас политиците не си изкарват хляба само от политиката, работят по съвместителство, не им стигат заплатите. Според мен, не бива да се подценява ген. Радев, защото един генерал Де Гол също  не е дошъл от политиката, а е дошъл от армията, но за съжаление днес Франция не може да има такъв президент като него. За мен няма професионални и непрофесионални политици, има хора с качества, има и хора без качества. И смятам, че генералът ще бъде на много по-високо ниво от сегашния президент.
- Само че, наред с упреците, че не е политик, започнаха да говорят с клишета срещу него - как се вписва в "ляво-дясно", бил "кукла на конци", "послушник на Нинова", "путинист" и т.н., а в същото време хората възлагат върху него големи надежди и това се видя с процента гласове при избирането му.
- Най-напред да кажа, че Радев е професионален военен, а крайно време е вече върховен главнокомандващ да бъде човек наистина с качества на военен, защото той най-добре разбира какво е състоянието не само на ВВС, но и на другите видове въоръжени сили. А то според мен е окаяно.
- На мен ми се струва, че се подценява неговото западно образование, той е учил международни стратегии за сигурност, писал е дисертация върху тази тема, демонстрира не ни не просто някакъв военен интелект.
- Бойко Борисов пък откъде дойде? От пожарната. Такива хора обаче, като изкарат някой и друг мандат, изведнъж обявяват себе си за професионалисти и упрекват всеки, който не е около тях: "Вие за какво ни се намесвате тука". Дойде един генерал и им развали управлението. Бойко Борисов се сърди, че трябваше да подаде оставка. Всъщност, в случая става въпрос за държавен глава, който по традиция още от Царство България, е най-вече ориентиран към външната и към военната политика, или както казваме сега - към политиката на отбраната. Ген. Радев има едно предимство и аз дори се шегувам, че за разлика от някои други политици той знае и английски, знае и руски. Така че ще може да разговаря наистина на четири очи, но не в кавички, със съответните там меродавни фактори. Защото това е много важно с оглед на това, което предстои в света. Явно, Съединените щати са тръгнали на сблъсък с Китай, Тръмп отива на сблъсък с Китай. Дано не се стигне в Южнокитайското море до голям конфликт, но икономически сблъсък ще има. Ето защо Тръмп обича Путин, но той не може да хвърли Съединените щати на два фронта. След като се отвори фронт на Китай, той трябва да бъде в добри отношения с Русия. Както във Втората световна война Рузвелт не е бил почитател на СССР, пък да не говоря за Чърчил, който е антикомунист - те не са били почитатели на Сталин, но са били принудени от обстоятелствата, от развитието на международните отношения, да правят съюз с Москва. И сега Тръмп ще бъде принуден.
- Т.е. вие смятате, че процесите, които текат в Америка и тази истерия срещу Тръмп включително, влияят върху отношението тук, в България, към избора за президент?
- Разбира се, в Съединените щати корпорациите управляват. Тръмп е един от тези, които сигурно е имал глас и когато са определяли Обама за президент. Откъде измъкнаха точно Обама, сенатор от Чикаго, нима пък той е най-даровитият политик в Съединените щати? Просто корпорациите управляват. Но този път Тръмп реши лично да управлява. Милиардерът Тръмп, вместо да си прави бизнеса и да посочва кой какъв да става заедно с другите милиардери, той лично реши да поеме властта. Това също предизвика срещу него остри атаки, изкарваха го какъв ли не. Но ето хората го избраха.
- Виждаме как и у нас има кръгове, които по същия начин се опитват да представят примитивно това, което Радев говори. Той говори много по-малко, отколкото Плевнелиев, чиято логорея виждаме в последните дни. Генералът говори доста сдържано и умерено и за Украйна, и за НАТО, и за Русия, за българската позиция най-вече, за национални интереси. Вие каква промяна за България улавяте в досегашните публични слова на Радев?
- Сегашният президент Плевнелиев по една телевизия предупреди генерала да знаел, че "когато стане президент на моето място, трябва да мери всяка дума". В изявите на Плевнелиев виждаме, че той прави точно обратното на това, непрекъснато ръси думи наляво и надясно. Така че генералът поне ще знае докъде и какво да каже и пред кого да го каже. Той има реакции, аз го познавам лично, аз съм свързан с войската потомствено, той има реакциите на военен летец. Ген. Радев бързо реагира и реагира много смислено, за разлика от някои други т.нар. професионални политици. Той знае кога, къде и как да реагира. Това е качество на неговия характер, такова нещо не се учи. Може да си прославен политик, а да нямаш характера за добър политик, да не говорим за държавник.
- Според вас какви рискове стоят пред новия президент? Струва ми се, че хората виждат в негово лице някаква надежда за помръдване от това дъно - икономическо, социално, морално, до което стигнахме. Някак си интуитивно му възлагат надежди срещу политиканстването, което ни зомбира в последните години.
- Когато има свръхочакване към някого, понякога има и свръхразочарование. Той, разбира се, с правомощията си едва ли ще може да засили развитието на икономиката, както Плевнелиев се опитваше да прави като бизнесмен. Но може да определя посоката и да е честен. Спомням си как Плевнелиев измами БАН още в началото с едни 14 млн., беше обещал, но после ги забрави. Мисля, че ген. Радев няма да обещава 14 милиона на академията, колкото и да ни се иска това, а ще говори за посоката на политиката, за сигурност на държавата, включително чрез развита наука.
- Как мислите, какво се очаква от Радев? Може би - да постави някакви национални цели пред България най-сетне? Той е президент, не е начело на пряко управляваща изпълнителна власт.
- Ние в БАН сме изготвили една програма за това какви са националните цели пред страната ни за 20 години напред. Сегашните управляващи въобще не й обърнаха внимание. Дори ще издам една тайна, вече постфактум. Нашият доскорошен председател акад. Воденичаров покани на среща и тримата кандидати за президент - Цецка Цачева, ген. Радев и Ивайло Калфин. Двамата дойдоха, Цецка, която ми е съседка, изобщо не благоволи да се яви.
- Това е типичното високомерно отношение на ГЕРБ.
- Ние, учените, сме потърпевши. Техни хора като Менда Стоянова как реагираха: "тия пак идват да просят". Никакво вникване, нито разбиране за проблема. А генералът дойде и се представи в Академията. Ето това е едно друго отношение, едно уважение към учените, към науката. А не като Цецка Цачева и много други от т.нар. власт, които викат: "Абе, вие кои бяхте?". Ние връчихме на генерала разработката за националните цели и аз се надявам той сега като действащ президент да постави тези национални цели като перспектива. А не от мандат на мандат и от правителство на правителство да се сменят целите, да се люшкаме наляво и надясно. Той трябва да знае точката на равновесието. И във вътрешната, и във външната политика. Защото, вярно е, ние сме в ЕС и НАТО, но той е прав - това изобщо не налага да си разваляме отношенията с Русия. Вижте Унгария, в която има историческа обремененост, историческа вражда още към царска Русия, но въпреки това Виктор Орбан също гледа да постигне точката на равновесието по отношение на Русия.
- Ако трябва да обобщим, според вас Румен Радев няма да стане един нов бащица на нацията, а ще посочи и наложи една разумна посока за развитието на държавата?
- А, нали ние си имахме досега бащица в лицето на Бойко Борисов! Той винаги казва с апломб "Аз". Няма как да имаме двама бащи. Шегата настрана, президентът трябва да обединява, а не да залита както Плевнелиев наляво и надясно, само към едни, към други. Той се мята като риба на сухо. И дано Радев не цитира Левски толкова често, както го правеше Плевнелиев, при това погрешно. Мисля си за портрета в президентството, аз се надявам Радев да не го държи зад гърба си, а да го премести някъде отпред, да го гледа в очите Апостола.
Разбира се, аз съм пристрастен към армията, но крайно време беше един генерал да обясни на това недоразумение, на този сегашен министър, че не става дума за земеделие. Как може такъв човек да бъде поставен за министър на отбраната?! Всички партии говорят за професионализъм, но всички партии правят партийни назначения без оглед на какъвто и да било професионализъм. Ами посланиците? Вижте посланиците - тези 20% по Закона за дипломатическата служба, които Плевнелиев всичките ги запълни със свои секретари, направи ги посланици. Това са партийни назначения. Крайно време е да се разчита и аз смятам, че генералът ще разчита, на професионалисти.
- Значи връщането на професионализма, на разбирането за професионализъм, го виждате като още една от бъдещите задачи на президента?
- Да, връщане на професионализма! Защото виждам как всеки си прави партия, защото партията това е една стълба към властта. Колко партии? Народът се топи като ланския сняг, а те непрекъснато партии правят. Много умение и сила се иска от Радев, за да търси баланса между всичките тези партии, движения и групи. Не за друго, а за да може България най-сетне да започне да се развива и да я уважават по света.