Войната за първокласниците

Столичната община стъпи на пътеката на войната в опита си да регулира централно приема на деца в първи клас в общинските училища. На администрацията й предстои сложна битка с недоволни родители, чиято основна грижа е благото на отрочето им. Новият документ бе представен преди дни и интернет пространството буквално закипя от възмущение, похвали и кръстосване на шпаги между самите родители. С предлаганата система кметството демонстрира амбиция да се избегнат съществуващи корупционни практики, да се уеднаквят правилата за всички училища и да има повече контрол. На думи - лесно, но на практика - не чак толкова. Защото за много българи образованието все още е приоритет и основополагащ елемент за развитие на наследниците им и няма да пожалят сили да заобиколят писани и неписани правила, за да се преборят за желаното училище.


Нуждата от утвърждаване на предимства за прием в първи клас се наложи преди няколко години с популяризирането на определени училища като "елитни" и спад в качеството на обучение на други. Заради големия наплив на ученици и недостатъчно места за всички, ръководствата на школата бяха принудени да определят различни критерии за класиране на децата, като на повечето места с най-голяма тежест се прие местожителството в района на училището. С времето обаче започна да се прави разграничение между постоянен и настоящ адрес, тъй като се оказа, че много родители лесно сменят настоящия, за да увеличат шансовете на детето за класиране. За да се избегнат увеличаващите се смени на адресни регистрации в последния момент, допълнително се наложи да бъде посочен срок от поне шест месеца или 1 година назад на последна промяна, за да бъде признаaто предимството. Така пък се оказа, че хора, които наскоро са си купили жилище в района, не могат да вкарат детето си в най-близкото училище. Въведоха се микрорайони, зони, граници, директорите мериха в метри близостта от дома до училището, а някои деца направо останаха извън всички очертания и не бяха приети в нито едно районно училище. Критерият "месторабота" на родител също се появи в правилата за прием и

направи системата още по-хлъзгава

Всъщност всеки опит да се установи справедлив начин за влизане за едни деца, доведе до още по-голяма каша и несправедливост за други бъдещи първокласници. Системата за прием дотолкова се компроментира, че в един момент се оказа невъзможно да се установи кой къде живее, ползва ли реално предимство, на кой е платил, за да влезе в правилния списък.
На фона на тази скрита за много институции борба, в която като виновни се очертаваха единственото директорите, сега на преден план излиза Столичната община с плахи опити да внесе ред в хаоса. В доклада към предлаганата система за прием, чиновниците амбициозно се заканват да се постигне ясен регламент и контрол върху процесите на кандидатстване. Те определиха 4 критерия с различен брой точки, които дават предимство при прием. Пет точки носи постоянният адрес на територията на административния район на родителите, които трябва да представят лична карта при записване. Само две точки се получават с удостоверение за настоящ адрес в района, издадено преди датата на класирането. За брат или сестра в същото училище детето взема 4 точки, а 3 точки има за деца-сираци. По 0,5 точки ще могат да получат децата за отделни критерии, приети от самото училище.
За първи път предлаганите правила бяха обсъдени на комисия по образование към Столичния общински съвет в понеделник в присъствието както на съветници от различни политически сили, така и на администрацията, директори и родители. От кметството се съгласиха, че са пропуснали да определят предимство за прием в първи клас на децата, които учат в предучилищен клас в самото училище, и обещаха да го запишат в следващ вариант на документа.
От заседанието, продължило час и половина стана ясно, че директори и родители имат

доста болка за изплакване,

а общината няма как да изпълни надеждите и на двете страни за спокойна и благоприятна за максимум хора приемна кампания 2017-2018 г. Между ръководствата на училищата и родителското съсловие също не съществува единодушие, нещо, което едва ли ще се промени при влизането в сила на новите правила. Докато някои родители са на мнение, че както настоящите, така и новите правила ги ограничават да изберат кое е най-доброто училище за детето им, директорът на едно от най-желаните - 73 СОУ, Иван Петков е на мнение, че няма разлика между добро и лошо училище в първите 7 години от обучението. Според него приемането на детето, в което и да е школо, не е фатално за развитието му и посъветва родителите да се успокоят. Баща на ученик от "Младост" пък се противопостави на думите на школския директор, като обясни, че с критерия "местоживеене" обричат детето да не може да излезе от квартала, а пък който реши просто ще заобиколи наложеното правило по един или друг начин. Директорката на 32 СОУ Нели Костова обобщи, че негативите винаги остават за ръководствата, които са подложени на постоянни проверки по жалби на недоволни родители.


На фона на липсата на допирателни

в позициите на родители и директори, опитите за въвеждане на ред и справедливост от страна на общината изглеждат по-неубедителни. Още повече, че отговорността й бе сведена до представителна роля от общинската съветничка от ГЕРБ и председател на групата им в СОС Малина Едрева и твърдението й: "Ние нямаме отношение към учебния процес".
Така е трудно да се приеме, че самите автори на документа си вярват, че с 26 изречения и една таблица ще изравнят шансовете на 7-годишните деца да получат равен достъп до добро училище. Защото от общината се борят да лекуват симптомите на заболяването, а не самата болест. Проблемът не е във фалшифицирането на адреси и в истеричните майки, а в ниското качество на образованието в масовото общинско училище. Родителите не плюнчат моливи, за да пресмятат точки само заради едната елитност и популярност на съответното школо. Те просто бягат от западащото квартално училище, защото искат добри, мотивирани учители и напористи съученици за децата си. А, за съжаление, с годините става все по-трудно това съчетание да се открие в повечето столични училища. Така че болна е системата на образованието, а не родителите, които често са набеждавани, че имат нездрави амбиции и търсят фалшива елитност. Те само се борят за по-добро бъдеще за децата си, като първата стъпка за това е качественото им образование. И докато те се дуелират помежду си и си разменят обиди по постоянно и настоящо местоживеене, онези, които имат вина за нивото на българското училище, тайно и явно им се подсмихват и симулират дейност, като правят регламенти и измайсторяват едни и други предимства. А войната я печелят частните училища. Те продължават да водят класациите по най-добри резултати от външното оценяване, като единствената им конкуренция са профилираните държавни училища след седми клас. Общообразователните губят войната и така ще бъде, докато висшите ръководители на образованието примижават и чакат друг да им свърши работата.

Снимки Благовеста Цветкова