Стихотворението
/ брой: 14
Ябълката
Благо ПРАНГОВ
България е ябълка в градината на Бога.
Достойни ли сме ний за райския клонат перчем?
Или навеки под аренда ще я отдадем,
с души опърлени от йезуитски огън?
А бяха времена блажени, високосни,
със сочни плодове, чирикащи гнезда
и кон до коня върху планини от кости,
невкусили на ябълката от плода.
Неканените и неисканите гости чуждоземни
отсякоха от клоните й жива плът
и още, още ръфат настървено
сърцевината, корените и върхът.
И наши гости във съдружие със тях
плячкосват медовината й, съвестта продали,
в едно с побратимите червеи превръщат в прах
по чудо оцелели плодове - заветни идеали.
България е ябълка в градините на Бога -
самотна и кахърна в предателския зной.
Очаква ябълката гордата ти строгост.
Простор на смелостта си дай, Народе мой!
1.11.2016