Към конгреса: Назовете идеала!

Крум ВАСИЛЕВ
 

От наименованието на нашата партия - Българска социалистическа партия, естествено следва, че нейният идеал, висшата нейна цел е социализмът. Никой не е оспорил това, в никакъв партиен документ не е записано, че партията ни вече няма идеал или че идеалът й е друг. Въпреки това остра е необходимостта конгресът, най-висшият орган на партията, да потвърди, да назове отново социализма като нейна неизменна, макар и твърде далечна, цел.
Назряла е тази необходимост поради ред причини. Една от тях е, че думата "социализъм" почти изчезна от партийните документи и от устните и писмени изяви на партийните ръководители. Стана практика и в случаи, когато е уместна думата "социализъм", тя да се заменя с думи като "социално" и "ляво", които не са нейни синоними. През последните двайсет и пет-шест години да търсиш в партиен документ или в изказвания на партийни ръководители споменаване на социализма като идеал на БСП - това е все едно да търсиш бялата лястовица.
За това има не само обяснения, но и основания. БСП е отговорна партия и не може да пренебрегва както реализма, така и прагматизма, тя се стреми към

осезаеми практически резултати в народен интерес

Права е председателката ни Корнелия Нинова, която наскоро в интервю за сп. "а-specto" на въпроса "Имате ли визия каква партия трябва да бъде БСП оттук нататък?" отговаря с присъщата й яснота и категоричност:
"Първо, партия, която е здраво стъпила на ценностите си. И то онези, автентичните ценности. Справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм. Но всичко това в съвременни измерения. Става дума за прагматични измерения. Така, както хората ги разбират."
И още:
"БСП трябва да е автентично лява, идеологически лява партия. Но с политики, които са прагматични, ориентирани към днешния ден. Откровена и принципна партия."
Приемам изцяло казаното от другарката Нинова. Но на мен, социалистът със 73 години партиен стаж, много ми се иска сред прилагателните, с които се очертава визията за БСП, да има още едно: социалистическа. И то да бъде основно. Много ми се иска от председателката на нашата партия и от партийния конгрес да бъде заявено, че оттук нататък БСП ще бъде автентично социалистическа партия, а не само автентично лява.
Да се внесе яснота по идеологията на партията е въпиещо нужно. Доказана истина е, че кризата в нашата партия се дължи преди всичко на нейното идеологическо обезличаване. "Идеологически лява партия" е твърде широка характеристика. Лявото не може да бъде идеал. Прилагателното "социалистическа", отнесено към идеологията, ще внесе яснота.

Лява - да, но лява социалистическа

Безспорно е, че социализмът сега не е актуален за България и не се очертава перспектива нещата да се променят в обозримо бъдеще. При това положение има ли смисъл да се говори за социалистическата идея? В наше време да си идеалист не е ли анахронизъм, идеалът не е ли никому ненужна отживелица? Поетът Найден Вълчев отговаря така:
"И все пак - и във тишината глуха,
и в грохота на врящия живот
на Санчо Панса над търбуха
искри духът на Дон Кихот."
Нашата партия, а още повече нашият незабравим РМС, бяха богати с идеалисти. В това бе тяхната голяма сила. Сега времената са други. Но и сега идеализмът, схващан като безкористно служене на благородна цел за доброто на хората, би трябвало да се чувства в нашата партия не като при мащеха, а като при родна майка.
Неизбежен е обаче друг въпрос: След провалите, които претърпя социализмът, той не е ли компрометиран, има ли бъдеще, може ли да бъде идеал?
Дори само случаят с България, оценен като исторически факт, доказва, че с всичките си недъзи социализмът беше по-добър за народа ни от капитализма. Сега, след 27 години преход и демокрация, е до болка ясно какво България загуби и какво спечели. Във всички сфери на живота реалният социализъм донесе на България подем, а реалният капитализъм след 1989 г. - регрес. Доказателствата за това са необорими.
След 1989 г., в обстановката на разпадналата се социалистическа система, под напора на окопитилия се български антикомунизъм, получил мощна задгранична подкрепа, партийното ръководство се огъна. И БСП като партия се огъна. Възприе се капитулантска линия на снишаване, на отстъпление. Не се даде отпор на клеветите, които се изсипаха върху партийното минало и върху социализма като практика и идеология. Тезата на световния антикомунизъм, че със социализма е свършено, че той няма бъдеще, стана господстваща.
В действителност несполучлив се оказа един гигантски исторически опит да се построи социализъм. Претърпя неуспех строителството на социализъм по съветския модел. Къде е казано, че не може да има други модели? Къде е казано, че всяко начинание трябва да успява от пръв опит? Защо трябва да се смята, че решаването на такава колосална и сложна задача, каквато е строителството на нов обществен строй, е невъзможно, щом първият опит не е успял? Защо трябва да се смята, че заменянето на капитализма със социализма може да стане само по канона, начертан през ХІХ и ХХ век? В разрез с разума е да се застава на позицията, че макар всичко в света подир Маркс и Енгелс да се е променило, тяхното учение трябва да си остане неизменно. Та нали и те самите не са гледали на създаденото от тях като на догма!
Социализмът загуби един рунд в борбата, но е жив. Сега с пълно основание се говори и пише, че сме пред социализма на ХХІ век, пред социализма на бъдещето. Едва ли някой е в състояние да прозре неговите точни черти и пътищата към него. Вероятно за различните страни и региони пътищата към по-добрия обществен строй, наричан социализъм, ще са различни. Той няма как да не бъде много по-различен от социализма на ХХ век. Но за да се нарича социализъм, трябва задължително да отговаря на критериите за

свобода и справедливост

и да е в състояние да осъществи принципа "От всекиго според способностите, всекиму според труда".
Тук няма как да не бъде засегнат мимоходом сложният въпрос за социализма с китайска специфика. Строителството му, както самите китайски ръководители твърдят, е все още в началната си фаза. Сега в Китай е налице конвергенция, своеобразно съжителство на строящ се социализъм с китайска специфика и цъфтящ капитализъм. Но капитализмът в Китай също е с китайска специфика. Държавата не изпуска от ръцете си командните висоти в икономиката, а ръководна сила в държавата е Китайската комунистическа партия, която обявява социализма за своя висока цел и видимо върви към нея.
Китайската комунистическа партия заяви пред света, че до 2021 г., когато ще отпразнува 100-годишнината от основаването си, бедността в Китай ще бъде преодоляна. По данни на Световната банка през 1978 г. броят на жителите на Китай, живеещи под линията на бедността, е възлизал на 770 милиона, а през 2015 г. е спаднал на 56 милиона. Подобен прецедент в човешката история няма. А да се победи бедността - това е голяма крачка към социализма. Разбира се, ако една държава победи бедността, това не значи, че е станала социалистическа. Необходимо е да се решат сложни задачи, а в Китай те са и много, и остри. Като не отменя тезата си, че за пълното построяване на социализма в Китай ще са нужни усилията на ред поколения, Китайската комунистическа партия обяви, че към 2049 г., в чест на 100-годишнината на Китайската народна република, Китай ще бъде вече "богата, могъща, демократична, цивилизована и модерна социалистическа държава".
Китай опровергава твърденията, че социализмът бил изхвърлен на бунището на историята. А тежестта и ролята на Китай в сегашния свят са добре известни.
Социалистическата

идея за по-човечен свят

е жива. Социализмът не е загубил качеството си на осъществима висока цел, която може да бъде идеал.
Жизнено нужна е визия за социализма в България като строй на бъдещето. Как ще продължим да носим името социалистическа партия, как ще бъдем идейна партия, как ще печелим идейни привърженици, особено сред младите хора, ако не изясним и обосновем идеята?
Да се очертаят контурите на социализма на бъдещето, към който БСП се стреми, е неимоверно трудна, но решима задача. Нашата партия от времето на Димитър Благоев е излъчвала от своите редове хора със знания, разум и воля, способни да гледат в перспектива. Има ги и сега, ще се появят нови, трябва да бъдат насърчавани.
Ще завърша с един неостаряващ куплет на Пенчо Славейков:
"В безумний вихър на живота
тежко на тръгналий без стяг."
Нашата партия, Българската социалистическа партия, стои здраво под българското национално знаме. В пълно съзвучие с националния ни трицвет тя издига и партийния ни стяг - червеното знаме, символ на социализма, на нейната заветна цел, на нейния идеал. То е чисто, опитите да бъде опетнено са ефимерни.
Конгресът, който предстои, ще издигне ли още по-високо червеното ни знаме? Ще поведе ли партията в посока, съответстваща на една изконно социалистическа партия? Дано!
Стига снишаване, стига отстъпление!