Ние пак сме тук

Страх ги е. Банално ги е страх. И те не знаят точно от какво, и ние не знаем, обаче им личи. Нервно им е, едно такова. Леко истерично. Избива ги малко на злоба, а оттам и на просташко поведение, срязано обаче от президента с минало на генерал. И Методи си тръгна. И другите, които са на един акъл с него. И прав им път.
Глупавите подмятания към президента Румен Радев, поведението на обидени госпожици, фръцканията в пленарна зала, всичко това целеше да измести фокуса от речта на държавния глава към "опозиционното" им поведение. Това е напразен опит за привличане на вниманието. След предстоящите парламентарни избори персонажите, които в опит да изобразят морална позиция се окарикатуриха, няма да припарят до Народното събрание. Не защото така ни се иска, просто времената се менят. По силата на дълбоки процеси компрадорската политическа прослойка в България, кой знае защо величана като десница, започва да губи позиции. Изборът на Румен Радев за президент е следствие от тези промени. Както често става, редовият български гражданин интуитивно усети кога нещо се е изхабило, изветряло е и трябва да си ходи в музея.
Вчерашната, да го кажем на жаргон, груба селска проява, е май само началото. Не може да се изключи, че такива сценки, с по-масово участие ще има и в следващите дни. Дълбоката причина за това поведение, е, че една малка част от българското общество отрича правото на останалата част от народа да прави свободен избор, когато той не устройва малцинството. Това го виждаме и в други европейски страни, виждаме го вече и в САЩ. Разликите са в културата, а в България процесът на себеизтъкване на "чуждопоклонниците" е утежнен и от дълбока провинциалност. И този път, моля, не разголвайте манекенката, студено е, ще стане трудова злополука.
Президентът Румен Радев не е продавач на надежди. Той самият е надежда и това е най-голямата опасност пред него. Разочарованието може да настъпи бързо, по чисто субективни причини - защо той не направи веднага чудо, защо се бави. Но трябва да имаме предвид, че самият му избор вече е чудо. Такова едно обикновено чудо, сътворено от вас, обикновените българи.
Изборът на Радев е само част от пъзела, само първото парче, предстоят и други избори, и всеки един от тях трябва да бъде отстояван. Не на барикада, както плашеше политическото недоразумение, което вече се изнася от сградата на Президентството. Типажи като него трудно биха си раздрали ризата за народа, прекалено е скъпа тя, за да се хаби. По-скоро биха насъскали едни българи срещу други. Веднъж вече пробваха и си останаха сами с вувузелите на жълтите павета, но може да опитат пак, презрението, което изпитват към вас, е много силно. Нали помните картината "Стадо говеда", която виси в една от залите на "Дондуков" 2. А помните ли как коментира платното на Златю Бояджиев президентът Росен Плевнелиев: "С Бойко Борисов седяхме тук и казвам: Добре де, това е народът, и кой го води, как го водим, в правилната посока ли го водим. Тази картина има своя дълбок смисъл". Има и ние го разбрахме.
На тези "изкуствоведи" може да се отговори само по един начин. С много достойнство. С бюлетина в ръка на предсрочните избори. С вяра, че макар и трудно страната ще започне да излиза от безвремието, в което пребивава, че ще намери определената от националния интерес, а не от чужди компаси посока. Време е да направим следващата стъпка. За доброто на България.