1,2 милиона български деца възкресиха "Радецки"

Инж. Георги Мъндев

Времето бавно отминава, заличава спомените, но може ли да заличи спомените на 1 200 000 български деца, осъществили с труда си една идея, един мираж дори, който няколко следосвобожденски правителства не могат да реализират най-вече заради интересите си. Не е редно да кажа, че през 1966 г. децата са били други. Те са си същите, но ние сме другите, които спряхме да говорим кой е Левски, кой е Ботев, кое е добро, кое е зло. И как знамето с извезаната на него клетва "Свобода или смърт!"е било вдъхновение и надежда за цял един народ...


Та годината е 1964-а, месецът - декември, девети декември. След инициативата сред българските деца да бъдат събирани средства за купуване на електрически локомотиви за първата у нас електрифицирана линия София - Пловдив, дело на Националния щаб на бригадата "Пионерски труд за Родината", се заражда идеята в чест на 90- годишнината от пристигането на Ботевата чета на козлодуйския бряг да бъде построен* нов кораб "Радецки", който да е максимално близък до австрийския оригинал.
Главната организаторка на тази грандиозна акция е журналистката по това време във вестник "Септемврийче" Лиляна Лозанова, превърнала идеята в своя мисия за цял живот.
Аз винаги съм изпитвал трепет и възхищение пред смелостта на тази българска жена, пред вдъхновението, с което тя преследва своята мечта.
С решение на Секретариата на ЦК на ДКМС на 30 ноември 1964 г. е създаден Национален щаб за построяване на кораба "Радецки", като в състава му влизат: Тодор Стоичков, Александър Лилов, Бистра Аврамова, инж. Димитър Валев, Николай Зидаров, главен редактор на в. "Септемврийче", Дичо Дичев, директор на корабостроителния завод в Русе.
На 9 декември с отпечатването на статията във в. "Септемврийче" "Ще построим отново "Радецки" е прощъпалникът на инициативата на децата.
И така идеята - дадена, реализацията - започната, но трябва спестовна книжка. Тя е открита в ДСК, Ленински район на столицата. Встъпителните 2,50 лв. внася Лиляна Лозанова.
Политбюро на ЦК на БКП на 29 юли 1965 г. одобрява инициативата, която има голямо значение за патриотичното възпитание на младите, а Министерският съвет на 20 октомври 1965 г. решава Корабостроителният завод "Иван Димитров" в Русе да построи кораба "Радецки" до 15 май 1966 г.
Да се направи параход, който максимално наподобява историческия, е трудна задача, още повече че няма никакви данни за него.
Националният щаб командирова Лиляна Лозанова, инж. Тодор Тодоров като главен конструктор и полк. доц. Марин Михов в Будапеща и Виена за издирване на някакви данни за парахода. В Унгария до корабостроителницата "Обуда", където е строен "Радецки", те се запознават с Кирали Йожеф, бояджия на кораба от 1906 до 1918 г., който им дава макет на кораба, направен от него. Той им описва подробности за инвентара на плавателния съд - пердета, килими. По-късно те ще бъдат произведени от наши предприятия.
Корабът е построен през 1851 г., през 1914 г. е бракуван, а през 1924 г. - разрушен.
Нужно е да споменем, още повече че на 2 ноември м.г. се навършиха 250 години от рождението му, че кръщелник на кораба е Йозеф Радецки. По рождение чех, граф, фелдмаршал и изтъкнат военачалник от австрийската армия от първата половина на ХтХ век. 
Неслучайно Ботев избира австрийския кораб за своето дело. Още през 1869 г. в карикатурата на Ботевия приятел, полския художник Дембицки, поместена във в. "Тъпан" на 1 февруари 1869 г. и изобразяваща смяната на властта в Русчук между Сабри паша и Акиф паша, се вижда как зад тях се простира дунавският град и в реката плава корабът "Радецки". Изборът съвсем не е случаен...
Във Виена делегацията ни има среща в Австрийското параходно дружество DDSG - Първо привелигировано императорско и кралско дунавско параходно дружество, основано през 1873 г. Нашите пратеници се срещат с д-р Никола Недев, българин, който работи в дирекцията на австрийското параходно дружество. Той им предава ценни документи за кораба, както и скица на стария параход. 
Според главния конструктор инж. Тодоров и според проекта, който е направен, корабът  "Радецки" ще има: 
1. Дължина на палубата - 57,40 м.
2. Ширина на кораба - 17,50 м.
3. Височина на борда в средната част - 2,40 м.  
4. Газене, най-голямо - 1,15 м.
5. Мощност на главния двигател - 450 к.с.
6. Обороти на колелото -  30 оборота в минута
7. Скорост - около 18 км в час.
Машината е двуцилиндрова, парна, но вместо въглища ще употребява мазут. Ще има комин и странични колела - долапи.
Според доклада на инж. Тодоров корабът ще е пригоден за пътуване на 300 пътници, а според Свидетелството за техническа годност от 1984 г. може да превозва до 100 пътници.
Благодарение на инициативата на 1 200 000 деца и на събраните от тях 524 478,62 лв. с лихвите и на помощта на българската държава в лицето на Корабостроителния завод "Иван Димитров" в Русе, на архитекти, художници, скулптори и историци легендата оживява.
На 1 май е пробното плаване на гордия кораб, реплика на легендарния "Радецки".
На 27 май 1966 г. вечерта в Русе е тържественият концерт в чест на пускането на кораба.
На 28 май 1966 г. е тържественият пионерски събор. Децата от русенското училище "Ангел Кънчев" имат честта да вдигнат родното знаме на палубата. На правнучката на Ботевия четник Пенко Минчев - Марияна Пенкова, е отредено да бъде кръстница на "Радецки".
На 30 май 1966 г. на козлодуйския бряг акостира корабът, построен от българските деца. Тогава пратениците на децата рапортуват за изпълнената с чест задача. Те разказват как милион и двеста хиляди деца събират билки, вторични суровини, залесяват баири и изпълняват с чест даденото обещание. През двете години, от 1964 до 1966, те ушиват копие на знамето на Ботевата чета, участват в конкурс за марка на кораба "Радецки", правят експедиционни отряди за издирване на наследници на Ботеви четници.
На 26 август 1966 г. от Ломското пристанище "Радецки" потегля за първия си рейс към Будапеща, Братислава и Виена...

х   х   х

Какво славно дело осъществиха тогавашните деца - пионерчета и чавдарчета! Сега те вече са големи хора, но сигурен съм - предават този дух и този ентусиазъм на своите деца. Затова можем само да им благодарим, да им се поклоним и да кажем: "Да пребъде България!"

- - - - -
*По този повод бе и моята изложба "50 години от построяването на точното копие на легендарния кораб "Радецки" с активното участие на децата на България" през декември м.г. в Столичната библиотека.


Тих бял Дунав
Иван Вазов

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Гордо Ботев там застана,
младият им вожд -
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:

Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитанът - немец същи -
отказва - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с бурен глас.

Туй го искам, не се моля:
всички сте в плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!


Броят на вестник "Септемврийче", в който се обявява съревнованието между децата на цяла България, за да бъдат събрани средства за възкресяването на "Радецки"

Легендарният кораб

Лиляна Лозанова и нейната книга "Радецки-66" под редакцията на Александър Лилов

Аз съм български войвода, момци ми са тез ний летиме за свобода, кръв да леем днес


Спестовната книжка, открита в ДСК-София, с встъпителните 2,50 лева, внесени от Лиляна Лозанова