Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

17 Октомври 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Неделник

О' Махони - благодетелят

И днес още е жив споменът за ирландския филантроп и голям приятел на България

Михо Червенков

20. Януари 2017 , брой: 14   1601   0



Пиърс О' Махони, роден през 1850 г. в Ирландия, е висок, строен, красив, с благородна осанка. Родът му е един от най-старите в Ирландия. Произхожда от благородническо семейство, завършва право в Оксфорд и се завръща в Ирландия. Като член на Ирландската полунезависима автономна партия е избиран в английския парламент 17 мандата.
В парламента О' Махони се сближава с английския политически и държавен деец Уйлям Гладстон - голям защитник на освободителната кауза на българите. След смъртта на Гладстон (19 май 1899 г.) той продължава делото му и е най-ревностният българофил в Британския парламент. По-късно, по време на Илинденско-Преображенското въстание, ирландският журналист Джеймс Баучер пише в "Дейли Нюз" за жестокостите на турците в Македония и Одринска Тракия и за страданията на сираците. Като чете тези статии, О' Махони окончателно взема решение да замине за България и да основе в София сиропиталище за сираци.
Започва нов етап в живота на този обществен деец и радетел за освобождението на Македония и Одринско. Оставя богатство, спокойствие, обществено положение, вековни родови традиции и всичко друго, за да тръгне към тази далечна страна, гърчеща се в кървави борби за свободата.
Пристига със семейството си в София, отсядат в хотел, установява контакти със Софийския митрополит Партений, запознава го с идеята си да основе приют. Свързва се и с министъра на просвещението Иван Шишманов с молба за съдействие. Купува за нуждите на сиропиталището там, където е сега хотел "Родина", сграда на два етажа с лични средства, и веднага започва ремонт и подготовка за нуждите на дом за сираци. Включват се с парични средства училища, обществени и други организации в столицата и страната.
За ръководене делата на този дом за сираци е изграден комитет с председател Софийския митрополит, секретар проф. Иван Георгов и членове: Екатерина Каравелова, проф. Димитър Агура, Султана Р. Петрова, Лидия Шишманова и други. Изработен е устав за статуса и реда в дома, одобрен лично от проф. Иван Шишманов, въведен е режим на деня, поддържа се изряден ред и всичко това е в услуга на децата, за да живеят спокойно, да се учат и развиват талантите си.
Пиърс О' Махони не се плаши от лютата зима, пътува и посещава градове и села: Пловдив, Пазарджик, с. Комитово, Варна, Бургас, Анхиало, Самоков, Дупница, Кочериново, с. Рила и събира 32 деца - момчета от 6 до 12 години. Вдъхновява го чистата му и безкористна идея да облекчи съдбата им. Сиропиталището "Свети Патрик" (Свети Патрик е покровител на Ирландия) е осветено при тържествена обстановка на 30 март 1904 г., като в словото си, произнесено на френски, О' Махони отбелязва:
"Аз съм дошъл тук, движен от чувство за милост... намерих клети деца, чиито родители са били зверски изклани. Тези деца са изоставени сами на себе си, без семейство и без надежда. Надявам се, че в това сиропиталище те ще се възпитават като истински българи, трудолюбиви и честни чеда на народа си".
Няколко големи светли помещения са обзаведени за спални на децата, а в приземния етаж са уредени кухня, трапезария и пералня. Общината купува два съседни парцела и са устроени голям двор, игрище с гимнастически уреди и разкошна градина от цветя и декоративни храсти. Градинарството и цветята са любимо занимание на благодетеля и в родината му, и в България.
Семейство О' Махони - той, съпругата и двамата му синове, живеят на горния етаж. Гостуват им много и все известни личности: Екатерина Каравелова, Дамян Груев, Андрей Ляпчев, Шишманови, лейди Томпсън и др.
Много от децата в дома, особено по-малките, не знаят своите бащи и майки и приемат благодетеля за свой баща. За да имат лични документи и да бъде осигурено тяхното гражданско и икономическо състояние и да им се отвори пътят към живота, благодетелят дава на всички деца собственото си фамилно име - О' Махони.
"Всички ние го имахме за баща - споделя д-р Атанас Благоев Филипов, един от възпитаниците в този дом, и всички се обръщахме към него с "татко". Известни са имената и на брат му Георги Филипов, който по време на Балканската война загива за освобождението на България, Йордан Прангов, Лазар Филимонов, Панайот Манушкин, Филип Прангов. Само от Бургаския регион в този дом са настанени 15 деца кръгли сираци. Срещу името на всяко е отбелязано: "баща - убит", "майка - неизвестна", или "родители - измрели".
На близките си той пише:
"Тук успях да уредя основаването на сиропиталище. От 24 хил. бежанци, които получават помощ от българските правителства, 17 хиляди са от Одринско. Ако тези хора се върнат по домовете си, ще бъдат изклани от турците, а имотите им конфискувани. В сиропиталището настанихме 32 деца".
Деца, дошли от затънтени села и расли в мизерия, за първи път виждат легла с чаршафи, електрическо осветление, чешми и тоалетни в сградата. Преди децата не са имали какво да ядат. Тук вече имат всичко, а столичният лекар Тантилов поема грижите за тяхното здраве. Ходят на училище, учат няколко езика. Девет месеца по-късно са облечени в еднаква българска "дебърска" носия - да не забравят, че са родени българчета.
В събота банята е задължителна, а в неделя се ходи на църква. Запазена е вярата им - източноправославна. Живеят в сиропиталището, а учат в различни училища на столицата. Всяка вечер при лягане техният благодетел отива и погалва по главата всяко дете, а те му казват "Лека нощ, татко".
Самият той е останал сирак и от малък расте без баща. През 1905 г. съпругата му Алис заболява от рак, постъпва в болницата "Червен кръст", лечението е безуспешно. Почива в България, а е погребана в Ирландия. Неблагополучия съпътстват живота на синовете му.
През същата 1905 г. за летен отдих на децата О' Махони построява в планинския курорт "Вили Костенец" летен дом - вила "Ирландия". Вилата от 200 кв.м. застроена площ е измазана в бяло. През по-голяма част от времето О' Махони е при тях. Има столова, готвач, просторен двор. Тук децата живеят на пансионатни начала с много грижи. Често идват Екатерина Каравелова, Лора на Яворов...
Домът за сираци "Св. Патрик" се ползва с добро име в столицата и страната, за него се пише в печата. Самият Пиърс О' Махони учи български език. В своите "Писма до Англия" той пише: "Аз се плених от хубостите на тази страна". С делата си той се прочува в цяла България.
Издържа няколко години децата. Накрая, на прощално тържество, им пожелава "На добър път" подава на всеки по един голям дървен куфар, в които са надиплени: по два комплекта лично и спално бельо, костюм, балтон, обувки, лични вещи, и по две одеяла. Всички са с диплома за завършено образование - първата стъпка да е сигурна.
Добър и страстен оратор, преди началото на Първата световна война активно работи България да не се присъединява към Централните сили (Тройния съюз). През януари 1915 г. цар Фердинанд го награждава с орден "За граждански заслуги".
Умира на 31 октомври 1930 г. в Дъблин. Благородното му дело не е продължено, сиропиталището е изоставено и разрушено. Сега в София един площад и две улици носят неговото име. От Махоновия пансион във Вили Костенец днес няма и следа. Останали са само спомените за спретната вила "Ирландия", за чужденеца-благодетел и за децата със светнали очи, в душите на които са се възвърнали надеждата и вярата в бъдещето.
През лятото на 2004 г. в Малко Търново се срещат възрастни хора, мъже и жени с побелели коси, потомци на възпитаниците отпреди 100 години, и като си подават ръце за запознаване изричат с вълнение едно и също име - О' Махони, името на ирландския благородник, филантроп и голям приятел на България.


С децата сирачета пред сиропиталището


С Атанас Попфилипов (вдясно)


Ирландският благородник и филантроп по време на Първата световна война
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"