Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

28 Юни 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Глобус

По инерция

Санкциите срещу Русия вероятно няма да бъдат отменени, но санкционният натиск е на път да се спихне

Георги Георгиев

24. Януари 2017 , брой: 16   486   0
Снимка
Американските сенатори - републиканците Джон Маккейн и Линдзи Греъм и демократът Робърт Мендез (в средата), настояват за засилване на санкциите срещу Русия заради предполагаемите от Вашингтон хакерски атаки по време на президентските избори
Снимка БГНЕС

"Не претендирам, че познавам живота на обикновените руснаци. Срещнах ги само в ролята на шофьори и студенти-доброволци по време на форума, но Русия излъчва безспорно спокойствие и самоувереност".
Това пише в своя статия, посветена на участието му в тазгодишния Гайдаровски форум в Москва, известният чешки политик Вацлав Клаус, който през 2003-2013 г. бе президент на страната. Клаус, известен с аргументираната си и остра критика на евроинтеграцията, прави своя коментар за руското спокойствие в контекста на въведените срещу Русия санкции от САЩ и техните европейски клиенти. Преди дни телевизия RT излъчи и интервю с Клаус, в което той нарича въвеждането на санкциите срещу Русия "необмислена постъпка, която за никого не е от полза". Вацлав Клаус допълва, че се надява при новата американска администрация "нещо да започне да се променя".
Забележете, видният чешки политик изобщо не слага в сметките за евентуално отслабване или отменяне на санкционния режим страните от ЕС. За него

те не са част от уравнението,

в което май присъстват само САЩ и Русия. Разбира се, може да припишем това очевидно неглижиране на политическата тежест на ЕС на евроскептицизма на Клаус, но само ако не бяха свидетелствата от първа ръка, а по-точно твърденията на бившия вече вицепрезидент на САЩ Джоузеф Байдън. През септември м.г. той заяви пред Съвета за международни отношения в Ню Йорк, че Вашингтон постоянно оказва натиск върху водещи европейски столици за запазване на антируските санкции. Така че Клаус правилно пропуска страните от ЕС - те са просто изпълнители на чужда воля, ако вярваме на думите на Байдън.
Съмнително е обаче, че при администрацията на президента Доналд Тръмп ще има някакъв бърз и дори рязък завой по отношение на антируските санкции. Самият Тръмп вече направи няколко важни изявления по този повод. В интервю за "Уолстрийт джърнъл" Тръмп заяви, че няма да отменя санкциите "в течение на определен период от време", но може да направи това, ако Русия окаже съдействие на САЩ в борбата с тероризма и в други важни за Америка въпроси. "Ако ние се разбираме, ако Русия действително ни помага, защо тогава да налагаме санкции на някой, който прави добри неща", заяви новоизбраният американски президент.
Това звучи прекрасно, революционно, но е слабо вероятно. Не само заради позициите в американския Конгрес и Сенат, където има консенсус между двете партии за тяхното запазване и дори има внесен нов законопроект за разширяването им. Свалянето на санкциите срещу Русия или същественото им смекчаване в условията на сегашната ситуация в Източна Украйна ще бъде еднозначно схванато и представено от световните медии като

поражение на Запада, разбирай на САЩ

Няма и не може да има друго тълкувание на такова събитие. Американските и европейските глобалистки политически елити не могат да допуснат подобно развитие при никакви обстоятелства. Това означава доброволно да признаят пълната си политическа несъстоятелност и съответно правотата на руснаците. Дори утре глобалистките елити да бъдат сменени от националистически, пак е трудно да очакваме революционни действия по отношение на санкциите. Толкова лесно не се заличават държавни позиции, дори те и да не са правилни.
По всяка вероятност ще наблюдаваме постепенната им ерозия, несъобразяване с тях, игнориране, затваряне на очите пред откритото им нарушаване. Украйна не желае да изпълнява Минските споразумения, а властта на президента Петро Порошенко, който поне формално е някакъв гарант за положените под документа подписи, е със сериозно застрашени позиции, след като си отиде администрацията в Белия дом, която го подкрепяше. Това, както и безперспективността на санкциите да повлияят върху политиката на Русия, а най-вече отхлабването на хватката на Вашингтон ще бъде формалният повод за неглижирането на санкциите.
Първите "лястовички" на тази промяна вече се появиха. Вестник "Кориера дела Сера" съобщи, че на 18 януари в Берлин по време на разговори между италианския премиер Паоло Джантелони и германския канцлер Ангела Меркел представителят на Рим е повдигнал въпроса за участието на руския президент Владимир Путин на майската среща на Г-7 в град Таормина (Италия). Фактически италианецът е предложил да бъдат отменени най-първите санкции срещу Москва, когато след сецесията на Крим с последващото му завръщане в състава на Русия бе обявено, че руският президент няма вече място в клуба на най-богатите и влиятелни западни държави и Япония. Меркел се обявила против, но двамата ръководители решили да се допитат до американския си колега след неговата инаугурация.
Много е вероятно в близките месеци да станем свидетели на постепенното

премахване на т.нар. персонални санкции

Това със сигурност ще бъде обяснено с необходимостта от възобновяване на диалога с руснаците на различни нива, за което от Москва говорят отдавна. Така хем ще бъде показано, че има добра воля за сваляне на санкциите "при добро поведение", хем икономико-финансовият блок на санкциите ще бъде запазен. Вероятно Русия няма да се хване на подобна игра, както вече заяви ясно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той изрично подчерта, че устното предложение на Тръмп за отмяна на санкциите срещу съкращаване на ядрените арсенали на двете страни е неприемливо за Русия - твърде голямо е превъзходството на конвенционалния потенциал на САЩ и клиентите им от НАТО над Русия. Но при всички положения очакванията на много наблюдатели са, че ще има раздвижване в тази посока.
То ще бъде обусловено и от усещането на европейците, че са "изоставени" от САЩ. Изданието "Политико", след инаугурационната реч на Тръмп, излезе със статия, озаглавена "Тръмп изостави Европа в студа". Алюзията с Русия е прекалено очевидна, още повече, че в материала се казва: "Най-големият страх на Европа е, че Тръмп има планове да сключи сделка с Русия и да я изостави в студа". Каквито и идеологизирани персони да се намират по върховете на европейската политика, те не могат да не си дават сметка, че ако си сътворят два могъщи врага, това ще дойде прекалено много на Стария свят.
Отслабването на американския контрол върху европейските държави по всяка вероятност ще означава, че някои държави със здравомислещи правителства ще започнат антисанкционна политика. Нито Брюксел, нито германският канцлер в комбинация с използваните като агенти на влияние неправителствени организации (НПО) из ЕС имат силата на убеждението, което има Вашингтон. Брюксел губи бавно авторитет, Меркел откровено я пращат на..., а отношението към НПО, използвани за чуждо политическо въздействие, се променя към негативно, за справка действията в Унгария и в Македония спрямо хранениците на фондацията на Джордж Сорос.
Всичко това обаче са само очаквания и възможности. Нещо повече. Но и нищо по-малко. Само допреди половин година беше трудно да очакваме, че ще има повече или по-малко сериозни основания да се разсъждава в тази посока.


Допингатаките се провалят... и продължават

Германският журналист Тео Зепелт

Може би случайно, встъпването в длъжност на новия американски президент, който поне видимо не е обхванат от месиански идеи за борба с Русия, съвпадна с интересно развитие на историите около обвиненията срещу Москва, че е изградила държавна система за допингиране на спортистите. Международният съюз на биатлонистите (ИБУ) обяви в събота, че не е намерило доказателства по обвиненията в доклада на антидопинговата комисия на ВАДА, оглавявана от Ричард Макларън. Заседанието на Изпълкома на ИБУ реши, че оправдава 22 от 29 руски биатлонисти, а останалите седмина ще бъдат разследвани допълнително за приемането на забранени вещества. Ще бъде разследвана и съответната руска спортна федерация. Но така или иначе това е удар по политизирания доклад на комисията Макларън. Още повече, че няколко дни преди заседанието на ИБУ президентът на УЕФА Александър Чеферин опроверга други твърдения на Макларън, че руски футболисти също са приемали допинг. Чеферин обяви, че проверките за допинг, извършени от УЕФА, не са показали проблеми с руските футболисти. Малко хора се съмняваха, че подтекстът в твърденията на комисията Макларан относно руските футболисти беше създаването на информационни поводи за евентуалното отнемане на Мондиал 2018 от Москва.
Впрочем атаките срещу Русия относно чистота на спортистите й продължават и вероятно ще продължат по инерция още известно време. Например за почивните дни бе насрочена премиерата на новия филм на германския журналисти Тео Зепелт, който ще бъде излъчен по държавния германски канал АРД. Да напомним, че филмите на Зепелт дадоха началото на разследванията срещу руската лека атлетика, които завършиха с отстраняването на всички руски лекоатлети от Олимпиадата в Рио де Жанейро, а фактически работата на германеца даде повод за масирана кампания срещу целия руски спорт.
Предишните информатори на Зепелт съпрузите Виталий и Юлия Степанови успешно се устроиха в САЩ, но сегашният му свидетел - бегачът Андрей Дмитриев, твърди, че иска да остане в Русия и да се бори с допинга в родината си. По този повод лекоатлетката Анастасия Баздирева, която е дисквалифицирана за две години за употреба на допинг, написа в страницата си във фейсбук: "Какво щяхме да правим без егоисти, опитващи се под маската на целомъдрието и добродетелта да извлекат максимална лична изгода за себе си."

 

 

Глобус

  • Историческата среща в София вдъхва оптимизъм за бъдещото съвместно съществуване на България и Македония. Доза предпазливост обаче не е излишна
    27. Юни 2017 123
    325
    0

        Дека е текло, па ке тече - така казва една от по-възрастното поколение нашенка от САЩ във фейсбук, когато разбрала за посещението на новия премиер на Македония Зоран Заев в България. Еуфорията и емоционалните реакции са лесно обясними, защото редовите граждани от двете страни на границата десетилетия страдаха от политики, които...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"