Корупционно дежавю

Пореден доклад от Европейската комисия се опитва да накара българските управленци да осъзнаят, че в съдебната система и правосъдието ни има проблеми. Проблемът обаче е друг - без значение колко доклада ще бъдат публикувани, състоянието на полуразпад в тези, а и в други сфери, е константа.
Дори и ако всеки ден от годината излизат документи, в които някой ни сочи с пръст къде бъркаме, едва ли нещо ще се промени. От 10 г. ЕК извършва мониторинг над България, смениха се достатъчно правителства. Единственият резултат от всичко това е тотално отегчение и апатия не само у управляващите, а и у народа. Сякаш се примирихме, че корупцията е неписано правило за съществуване, престъпността е всекидневие, а търсенето на отговорност е заклеймявана като политическа репресия.
Според проучване на Евростат 72% от българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да продължи да действа. Т.е. съгражданите ни все още вярват, че някой трябва да ни дебне, за да може важните фактори да се опитат да отстранят грешките в системата. Вечната българска надежда, че спасителите са някъде далеч и нависоко... Къщичката се руши, понякога точно заради стопаните си. Именно собствениците й обаче са тези, които могат да стегнат основите, че дори и да я надградят. С чакането и проблемите в държавата няма да станат по-малки, даже напротив.
За десет години констатациите на ЕК за България си останаха почти едни и същи. Политиците у нас се сменяха, а резултатът от дейността им видимо остана нулев. До такава ли степен корупцията се е сраснала с политиката, че няма кой да се захване сериозно с опитите да я изкорени? Толкова ли сме обръгнали, че не ни пука как цял свят е изумен от собствените ни абсурди? Да, ЕК е далеч, бюрократите в нея нямат представа от родните реалности...А ако имаха, дали корупционното дежавю в доклада нямаше да е още по-грубо и безцеремонно? Дано следващите НС и МС се опомнят и вземат мерки.