Енергетиката и еврофондовете побъркаха управляващите

Две теми се оказаха особено чувствителни за кабинета в оставка в последните му работни дни - състоянието на електроенергийната система и еврофондовете. Вместо да признаят, че проблеми има, и да работят за решаването им, отиващите си министри истерично се втурнаха към микрофони и студия. Но не за да обяснят ситуацията, или спокойно и аргументирано да отговорят на упреците на опозицията, а за да питат как и откъде леви депутати са се снабдили с информация за случващото се във ведомствата. Работата на опозицията е да дебне властта и да бъде неин коректив. И тя си я гледа. Как и защо от министерствата "изтичат" документи са въпроси, зададени ненавреме. Късно е за тях. Те са доказателство за пробив в системата на сигурността и недобрата организация на отделни звена в институциите, отговорност за която носят министрите.
Колкото и да се опитва да ни успокоява ексминистърката Теменужка Петкова, от писмото на изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) до нея стана ясно, че въпреки активирането на всички електропроизводствени мощности, в страната

има недостиг на електроенергия

България реализира търговски внос на ток за потребление, който достига до 175 МВт за час. Наличните водни запаси в язовирите падат драстично, създавайки предпоставка за недостиг на бързи и маневрени балансиращи мощности чак до пролетното пълноводие. Исторически това е най-ниското ниво на завирените обеми в комплексните язовири за последните 10 г. Наличните въглищни запаси в кондензационните централи са чувствително под регламентираните количества и при запазване тенденцията с въглеподаването ще стигнат едва за три дни за ТЕЦ "Марица изток-2".
Предвид създалата се ситуация, изп. директор на ЕСО уведомява ексминистър Петкова с нарочно писмо, че е предприел понижаване на напрежението в почивните дни и вечер в работните дни с цел намаляване на товара (постигнатото намаление на товара е 150 МВт), без да засяга качеството на електроенергията, доставяна на потребителите, и е оптимизирал броя на автотрансформаторите и трансформаторите в работа. ЕСО предлага Петкова да инициира среща с големите индустриални потребители с цел оценка на възможностите те да преразпределят енергопотреблението си, така че във върховите часове то да бъде намалено.
Резервите, необходими за функционирането на електроенергийната система на България, не само че не се възстановяват, но и намаляват, а перспективата е ситуацията да се влоши идните дни, пише в заключение директорът на ЕСО и уведомява, че е информирал европейските си колеги за

състояние "тревога"

на системата. Въпреки че знае за ситуацията, ексминистър Петкова публично отрича да има проблеми, не спира да призовава гражданите да са спокойни (вместо да се обърне към тях със съвет да изключат излишните консуматори на ток вкъщи, за да облекчат електроенергийната система) и да обвинява опозицията, че създава паника с цел извличане на политически дивиденти. В писмото директорът на ЕСО казва, че страната наистина генерира енергия на предела на възможностите си. При спрян износ и активиран пълен студен резерв, търговският внос на ток за потребление няма как да се изтълкува, освен като недостиг.
Еврофондовете се оказаха "взривоопасни" колкото и енергетиката. Бившият вицепремиер, отговарящ за тях, Томислав Дончев се опита да внуши, че е създадена отлична организация, няма опасност от спиране на парите, както и че управлението им е сложна работа и не е добре външни лица, и най вече опозицията, да надничат какво се случва в действителност зад гръмките отчети за проценти, договорени пари и разплатени средства.
Всъщност проблем има. Потенциален. Той произтича от различния начин на работа с Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в сегашния програмен период в сравнение с предишния. Разликата е в

предварителните условия

които въведе ЕК. Те представляват задължителни изисквания за осигуряване на определени предпоставки за достъп до фондовете. Приложимите предварителни условия са 45, от тях 7 са общи, а 38 - тематични, отнасящи се до Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство.
В Споразумението за партньорство България представя самооценка, доколко е изпълнила предварителните условия и План за изпълнение на онези, с които не е успяла да се справи. Крайният допустим срок да сме приключили с предварителните условия беше декември 2016 г. При неспазването му Общият регламент на структурните и инвестиционни фондове предвижда следното: "Незавършването до определения срок на действията за изпълнение на приложимо предварително условие, което не е било изпълнено към датата на подаване на Споразумението за партньорство и на съответните програми, представлява основание за спиране на междинни плащания от Комисията към приоритетите на съответната програма, които са засегнати."

Каква е ситуацията към декември 2016 г.?

От 45 предварителни условия 33 са изпълнени - 6 общи и 27 тематични, видно от информация на Томислав Дончев до народните представители. Неизпълнени или частично изпълнени са 1 общо условие и 11 тематични. Общото условие е от сектор статистически системи за Оперативна програма "Околна среда". Тематичните са от няколко области.
На първо място - научни изследвания и иновации и инфраструктура за научни изследвания и иновации. Това, с което управляващите не се справиха в определения срок и за което ДУМА писа неведнъж, са Иновационната стратегия за интелигентна специализация и Националната стратегия за научни изследвания, която е одобрена от МС, но не и от НС. Не е актуализирана и т.нар. Пътна карта на научноизследователската инфраструктура. Виновник за забавянето е МОН, оглавявано от Меглена Кунева.
Второто предварително тематично условие, с което правителството на Борисов не успя да се справи в срок, се отнася до превенцията и управлението на риска. Водещата институция, отговорна за забавянето, е МВР. Условието е приложимо за ОП "Околна среда" - по отношение на наводненията и свлачищата, и за Програмата за развитие на селските райони - по отношение на горските пожари.
Третото тематично условие, което

препъна кабинета "Борисов-2"

е от водния сектор, който беше проблемен през целия първи програмен период. Онова, с което управляващите не успяха да се справят, са промените в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приемане на Наредба за нормите за водопотребление и въвеждане на механизъм за използване на приходите от ВиК-услуги за изграждане на ВиК-инфраструктура.
Четвъртото неизпълнено тематично условие засяга различните видове транспорт - автомобилен, железопътен, морски, а също и мултимодалните връзки и летищната инфраструктура. Водещата отговорна институция е Министерството на транспорта. Условието ще бъде изпълнено, когато България представи на ЕК Интегрирана транспортна стратегия 2030. Такава към момента все още няма огласена на портала за обществени консултации.
Петото предварително условие засяга политиката за приобщаване на ромите. То е приложимо към три от оперативните програми - за развитие на човешките ресурси, регионалната и научната. Онова, което не е направено в срок, е разработването на система за мониторинг и контрол на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите 2012-2020.
Шестото тематично условие, което не е изпълнено от управляващите, е свързано с Европейския земеделски фонд и се отнася до хидромелиорациите. Има неизпълнени и условия, свързани с фонда за "Морско дело и рибарство".
Държавите членки ще отчетат изпълнението на предварителните условия чрез официална самооценка през 2017 г. Тя ще бъде част от Доклада за напредъка по Споразумението за партньорство и част от Годишните доклади за изпълнението на всяка от програмите. Срокът за представяне на Доклада за напредъка е 31 август.
Ексминистър Томислав Дончев също като колежката си от енергетиката Теменужка Петкова побърза да увери (във вторник от студиото на БНТ), че никакви опасности не ни заплашват, както и че "голяма част от исканите реформи са изпълнени, остават още 10". Не пропусна и да

обвини опозицията

че "забърква страшен тюрлю гювеч от страшно звучащи термини". Самият той обаче се омота в тях, обявявайки, че сме изпълнили голяма част от исканите реформи, макар никъде в документите да не става дума за реформи, а само за предварителни условия.
Бившият министър побърза да се похвали, че вече са договорени 30% от средствата и разплатени цели 7,5% от тях. Той обаче спести съществен детайл. Част от договорените, уж сега, средства са за т.нар. фазирани проекти, изостанали от първия програмен период главно от оперативни програми "Околна среда" и "Транспорт", които бяха пред провал. Сроковете за тях бяха удължавани до последно и въпреки това част от обектите им не бяха завършени. 234 млн. лв. от новия програмен период само на "Околна среда" веднага отидоха за покриване на гафовете от 2007-2013 г. Тях обаче Дончев също отчита към договорените сега (640 млн. лв.) от оперативната програма, което не е вярно.
Какво ни чака занапред в енергетиката и еврофондовете предстои да видим. Времето ще покаже кой е бил прав. Лошото е, че сметката винаги плащат гражданите, както и че хората от властта по нашенска "демократична" традиция каквото и да сторят, остават несанкционирани.