29 Март 2024петък15:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Платформата

Стоп на деградацията в образованието и науката!

БСП обсъди проекта си за управление с учители, преподаватели, студенти, синдикати и работодатели

/ брой: 19

автор:Велиана Христова

visibility 31

Спиране на деградацията в образованието и на униженията на българския учител; съществено увеличаване на финансирането за училищата, вузовете и научните организации; преодоляване на неефективното използване на средствата; мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование на децата от големите и малките училища, създаване на връзка между професионалното образование и икономиката. Това са част от основните цели, записани в проекта на БСП на Алтернативен план за развитието на България в частта му за образование и наука. Проектът бе представен завчера от председателката на Съвета на БСП по образование наука проф. Анелия Клисарова пред учители, преподаватели, учени, студенти, синдикалисти, работодателски организации.
Както ДУМА писа, БСП иска да прекрати порочната практика на ГЕРБ да се намаляват държавните пари за образование и наука, а в същото време да се искат неадекватни реформи. Публичното финансиране за образованието до 2020 г. трябва да се увеличи поетапно от сегашните 3,6% от БВП до 5% с перспектива да достигне 6% от БВП, както ни съветват от ЕС. За науката държавата дава в момента срамни 0,2% от БВП - процент, до който падат само най-изостанали островни държави. До 2020 г. е напълно реално публичните средства за наука да се увеличат до 1%, са изчислили социалистите. За БАН е предвидено субсидията да се увеличи от 78 млн. лв. сега до 360 млн. лв. през 2020 г. За Селскостопанската академия - от 13 млн. лв. в момента до 123 млн.
Създадените проблеми и в двата сектора през последните години са толкова много, че се налагат спешни животоспасяващи мерки, отбелязаха всички участници в срещата. В средното образование БСП предлага отказ от принципа "парите следват ученика" и промяна в системата на делегираните бюджети така, че те да се съставят не просто според броя деца и ученици в детските градини и училищата, а основно чрез показатели за качество и диференциране на разходните стандарти по видове дейности и по типове селища. За училищата и забавачките в пограничните райони например се предлагат 10% над стандарта за издръжка. Целта е да се тръгне към изравняване на нивото на обучение в големите и малките селища, което е с най-големите в ЕС разлики, както показа международното изследване PISA. Според лидерката на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева, анализ на СБУ още през 2013 г. е показал, че няма положителен ефект от делегираните бюджети в сегашния им вид. Те са създали недоверие между педагозите и условия за корупция, учителите крият заплатите си един от друг като в частни фирми, заяви Такева. Тя е категорична, че когато в базисното училищно образование има конкуренция, това срива системата. Лидерът на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров пък отбеляза, че у нас вече са закрити над 2000 училища и че мрежата не може повече да се оставя на автопилот - трябва да се създаде стратегия но с виждане на държавата колко училища ще има след 5 и след 10 години. Трябва не да смятаме постоянно колко ни струва дадена мярка, а просто да я правим, добави той.
В проекта си БСП предвижда изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, който бе наложен силово от ГЕРБ и създава огромно количество нови проблеми - от философията до конкретиката си. Според доц. Христо Монов (БСП) от Факултета по предучилищна и начална педагогика в СУ този закон не може да бъде поправен, трябва да се направи нов. Хора, работещи в образованието, трябва да създадат нов закон, подкрепи го Латинка Ковачева, директор на 94 училище в София. БСП предвижда да се анализират новите образователни стандарти, учебни планове и програми, да се възстановят връзките между предметите, да се реабилитират националната история и литература в съдържанието. Целеви програми, свързани с националното самосъзнание, с родната история, литература и българския език, предлага БСП. Сега училището е първото място, където децата се учат да мразят и откъдето започва разделението им, отбеляза проф. Ваня Добрева (БСП). Когато се предлагат редом Паисий и "Хари Потър", естествено е децата да изберат "Хари Потър", но няма държава, която да неглижира собствената си култура, обобщи тя. Всички педагози, участващи в срещата, приветстваха горещо идеята за всеки предмет и клас да има по един учебник. 
Създаване на научен Институт по образованието, който да анализира процесите в системата и да предлага решения, предвиждат още социалистите. Обсъдени бяха много други идеи от платформата за преодоляване на тежки проблеми като например пълното неглижиране на възпитателната функция на училището вече над четвърт век. Специална програма за създаване на социално-битови навици и развиване у децата на отговорност към задълженията им предвижда БСП. Поставени бяха още десетки въпроси - за неадекватните практики спрямо ромските деца, неефективната политика за квалификация и кариерно развитие на учителите, за привличането на млади учители, за претовареността с административна бумащина, за заплатите, за материалната база и ИКТ в училище, за връщане на масовия спорт в тях, за създаването на защитени детски градини и предвиденото от БСП поетапно поемане от държавата на разходите за обществените детски градини. Защото не може от малкото селище тригодишни деца да се пращат на забавачка в друго селище.
Не може родителят да решава какво да става в училище, трябва да се прецизират функциите на новосъздадените обществени съвети, по много въпроси те нямат компетентност, отбеляза Юлиян Петров. Учителка в ромско училище отбеляза, че програмата "Заедно в час", финансирана от "Америка за България", праща в училищата неквалифицирани учители, които обаче получават много повече от опитните щатни педагози. Секретарят на експертния съвет по образование към АИКБ Росица Стилянова подчерта, че намеренията на БСП в професионалното образование почти напълно съвпадат с тези на асоциацията. Тя алармира, че липсват ученици в професионалните гимназии и трябва да се мисли как да бъдат привлечени.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров също заяви, че в много от намеренията в проекта съвпадат с виждането на БТПП. Двата синдиката и двете работодателски организации обявиха, че са готови да сътрудничат за изпълнение на платформата и че се надяват на постоянен диалог с бъдещата власт след 3 месеца.
В последвалата среща по темата висше образование и наука поставените проблеми бяха още повече. На първо място и тук е начинът на финансиране. Все още водещ принцип е "парите следват студента", а основно трябва да бъде диференцирането на финансирането на вузовете според качеството, научната дейност и реализирането на студентите, както и засилването на контрола от държавата, посочи Клисарова. Безплатно за студентите обучение в приоритетните специалности предлага БСП. А също - изменения в правилата за акредитиране на вузовете.
Всички участници горещо настояха светкавично да се отмени порочният Закон за развитие на академичния състав, който нарои стотици професори и доценти без критерии за научни приноси, а това маргинализира системата, обобщи проф. Владимир Добрев, ядрен физик от БАН. Според него не бива в проекта да се обединяват наука, иновации и внедряване, защото това са различни дейности и се финансират от различни източници. Само у нас не се разбира, че фундаменталната наука навсякъде се финансира от държавата, насочените фундаментални изследвания - поравно от държавата и бизнеса, развоят и внедряването - от бизнеса. В природните науки конкретно от фундаменталните изследвания се раждат и приложните идеи, иначе след 10 години няма да има какво да се прилага, понеже идеите ще се изчерпят, обясни той. У нас не се разбира също, че не може да има качествено проектно финансиране, без преди това да е решено финансирането на научните институции, на лабораториите, подчерта проф. Добрев. И добави: У нас с проекти се запушват дупките в институциите, което е нонсенс. Мога да ви дам всички доказателства, че във водещите научни и университетски институции заплащането е най-ниско, засегна проф. Добрев и най-болната тема. Ермак Димов от Синдикалния академичен съюз в БАН подчерта, че спешно трябва да се възстанови таблицата за началните заплати във вузовете и науката, премахната през 2006 г., за което не трябва дори решение на парламента.
Доц. Илиян Йончев от МУ-Плевен възрази срещу това, че МОН неотдавна намали парите за издръжка на студент медик и така, според него, се отнемат пари от медицинските вузове, за да се дадат на други. Председателят на студентския съвет в МУ-Варна, Калинов пък алармира, че заради това вузовете вдигат студентските такси и така ще прогонят съвсем младите медици от страната. Не се разбра защо се бърка в джоба на студентите, при положение, че петте медицински вуза у нас притежават 2/3 от спестените милиони в цялата система. Дискусия се завъртя около това дали България трябва да издържа вузове, които обучават студенти от Индия, а българските им випускници масово и веднага заминават в чужбина. Нека се разберем най-сетне дали образованието и науката са стока и дали всяка година България трябва да губи 50 млн. лв. от напускащи висшисти и млади учени, за чието обучение е плащала с години, заяви акад. Васил Сгурев. Според Росица Стилянова може да се мисли студенти от специалности, за които има работа у нас, но те заминават в чужбина, да връщат парите за обучението си.     
 В България вече има дефицит на интелект, а мерките продължават да са на парче, заяви акад. Дамян Дамянов. Трябва дългосрочна стратегия, която да се следва независимо какво правителство е на власт. Години наред се казваше "по-малко държава" и държавата се скри съвсем, каза той. Пред университетите печалбарска цел ли сме поставили, ангажира ли се българската държава с образованието и науката? Кажете "повече държава", кажете какво регулира и контролира тя, каква задължителна за всички дългосрочна визия има, и тогава ще ви повярвам, обобщи той.      
 
Аларма
Да се спре закриването на помощните училища!

Най-спешна задача на служебното правителство е да спре закриването на помощните училища, за което срокът е до 31 март, предупреди Янка Такева. Политиката за създадените с новия закон центрове за личностно развитие е грешна и порочна, в масовото училище няма условия за децата със специални потребности, а ресурсни учители от центровете идват два пъти седмично, което не върши никаква работа. Трябва да се запази поне по едно помощно училище на област, добави Такева, думите й бяха посрещнати от участващите учители с ръкопляскане и "Браво!" Такева предложи и стратегия за пенсиониране на учителите (5000 са освободени м.г и още 1000 ще се оттеглят през 2017-а, а младите учители не стигат).   


План за публичното финансиране

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ