Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

В политически гърч ли е Турция?

Проблемите се множат, тревогите на турците растат, но и светът не е същия

Зорница Илиева

31. Януари 2017 , брой: 21   774   0



В този разбъркан свят има съгласие само за едно и то е, че световният океан наистина така се е развълнувал, че създава рискове за големите кораби. Няма как да не се съгласи човек, когато чува, че като гледа Брюксел, се вижда само Германия, че "Брекзит"-ът не е нищо друго освен сигнал за разпад на ЕС, а объркването расте, когато американският посланик (вече бивш) в ЕС твърди, че президентът Тръмп подкрепя разпада на "най-прогресивния проект на човечеството". На всичкото отгоре и турският президент Ердоган неотдавна заяви, че след като ЕС е пред разпад, за Турция ще е по-изгодно да се насочи на Изток, към Шанхайската група. Във всички тези случаи обаче става въпрос преди всичко за нещо, което може да се обобщи с думите (приписвани на Тодор Живков), че "светът от баланс на сили върви към баланс на интереси". Национални, няма съмнение.
Поне за Турция това важи с пълна сила, независимо дали става въпрос за вътрешна или външна политика. И без значение кой управлява в Анкара, защото е правило от векове. Например по отношение на очакванията към политиката, която ще следва президентът Тръмп, Анкара предпочита да коментира само това, което смята за свой интерес.  Турските медии, за които се знае под какъв похлупак работят, са сдържани в оценките си и твърдят, че "може да има неочаквани стъпки и той да вземе правилни решения по критични теми от жизнена важност за Турция".

Турските искания

Всъщност не е изненада, че за управляващите в Анкара най-положителната стъпка би било предаването на Фетуллах Гюлен, обвиняван за вдъхновител и организатор на опита за преврат от 15 юли м.г., на турските власти, което като искане стои от месеци пред съответните институции във Вашингтон. Смята се, че такава стъпка "може да промени всичко и да започне ново разведряване в турско-американските отношения". Разбира се, че връщането на Гюлен няма да възстанови понесените загуби от опита за преврат, но "най-малкото ще бъде мехлем за общественото мнение". Отделен въпрос е кой, как и защо създава това мнение.
Другото основно турско искане и съответно очакване от президента Тръмп е по отношение на "любимата на САЩ YPG", военна организация на сирийски кюрди, която воюва по суша и то успешно с "Ислямска държава". Редица турски наблюдатели не пропускат да припомнят, че както по време на кампанията за избор на президент, така и след избора му, Тръмп и екипът му сочат, че "няма да се откажат от кюрдската карта". Цитира се интервю на американския президент пред в. "Ню Йорк таймс", където казва, че е "фен на кюрдите". На уточняващия въпрос на интервюиращите Дейвид Сангер и Маги Хаберман "само че Ердоган не им е фен, с него как ще се разберете" Тръмп отговаря с "ако можем да ги съберем, ще се справим, аз съм фанатик и на кюрдските бойци, а имаме и близки отношения с Турция. Ако успеем да срещнем сирийските кюрди с турците, ще бъде наистина чудо". За Анкара остава загадка дали на този етап президентът Тръмп продължава да бъде фен на YPG и PYD, военните организации на сирийските кюрди, защото той определено не е правил изявления в обратна посока. Сигурно затова коментаторите са убедени, че "ако продължава възхитата му от въоръжените кюрдски сили, работата ни със САЩ няма да е лесна".
Преди започване на преговорите в Астана, Казахстан, Ердоган по този въпрос заяви "уважаваният Тръмп има доста изказвания и ние ги следим. Следим какво ще бъде отношението му към Близкия изток, където в момента ври и кипи. До нас достигат някои слухове във връзка с Близкия изток, които са обезпокоителни. Затова, разбира се, е необходимо да седнем и да ги оценим". Този път Ердоган е кратък, но красноречив. Ще настоява и за лична среща с Тръмп.
Засега при него на официална визита беше Тереза Мей и то непосредствено след знакова нейна визита във Вашингтон. Там тя бе окуражена от президента Тръмп с "Брекзит" е прекрасно нещо" и обезпокоена от "искам страхотни отношения с Русия и Китай. Това ще е позитив, а не негатив". Е, Ердоган би трябвало да е удовлетворен, че той вече направи редица изказвания, които отразиха намеренията му за преориентиране на Турция към тези носители на "създаващия се нов световен ред", както каза китайският президент Си Цзинпин неотдавна. Явно наистина следи внимателно тенденциите в стратегическите намерения на водещите лидери в геополитиката.

Шетня от гости в Анкара

Споразуменията му обаче с Москва и Техеран, уточняването на позиции и разпределение на ролите им в решаването на сирийския проблем, което отразява съответните национални интереси и стремежи за влияния в региона и извън него, няма как да не предизвика шетня от гости в турската столица. Тази седмица там на посещение ще е и канцлерът Меркел, която се въздържа на този етап и по този повод да последва гръцкия пример и даде (чрез съд, разбира се) политическо убежище на 44 турски офицери, които са заявили писмено това искане пред германските власти. Реални са опасенията им от преследване и затвор от страна на турските институции заради обвинения, че са съпричастни към опита за преврат. Тук България би трябвало да сведе засрамено глава, защото ние върнахме на Турция не офицери, а интелектуалци и то без решение на съд, но с мъгляви обяснения пред обществото от страна на управляващите тогава. В тази връзка е интересно дали Меркел ще намери допирни точки с Ердоган по въпроса за мигрантите, които той често използва като заплаха и натиск за реализиране на собствени интереси. Освен споразумението за бежанците с ЕС, Турция има и двустранно споразумение с Гърция за реадмисия, което сега ще бъде прекратено след решението на гръцкия съд да не върне на Анкара 8-те турски военни. Това заяви миналия петък турският външен министър Мевлюд Чавушоглу за държавната турска телевизия ТРТ.
Има значение обаче, че Анкара остава в играта, защото повратливата политика на Ердоган, навременното обръщане на кормилото по посока на "ветровете на промяната" дават възможност да запази място на масата на онези, които редят картите на световната политика. Поне в регионален план това е без съмнение. Но ситуацията в собствената му страна никак не дава основание за оптимизъм в дългосрочен план. Фактът, че рейтингови агенции като "Фич" понижиха рейтинга на Турция до ниво "боклук" (Junk) с обосновка, че е следствие на политическата обстановка на несигурност, проблемно икономическо положение и неспиращи терористични актове на турска територия. Това показва, че Анкара има проблеми със стабилността, създава опасения за непредвидимост и тревожи както съюзници и съседи, така и конкуренти, и недоброжелатели.

Симбиоза между ислямисти и националисти

Напоследък повечето световни наблюдатели съсредоточиха вниманието си върху гласуваните в Меджлиса промени в турската конституция, които на практика са "промяна на режима", както казват в опозиционната кемалистка НРП. Цялата власт, включително изпълнителна, партийна, съдебна и т.н., се съсредоточава в ръцете на Ердоган и изводите са, че без съмнение се установява "един диктаторски режим". Но някак убягва от внимание другият процес, който от години протича при този наш съсед и това е ислямизацията на страната. От образование, през всички институции, та до армията е налице т.нар. симбиоза между ислямисти и националисти. Това се използва от Ердоган и екип като основа за реализация на стратегически цели, както във вътрешен план, така и в регионите, където е била рухналата Османска империя. Но не само там, а и в страни, където изповядващите мюсюлманска религия вече са милиони. Например в Германия, където изтекоха информации, че Берлин официално е предупредил Анкара да не използва религиозните общности за разчистване на сметки с кюрди и за провеждане на разузнавателна дейност.
Оттук до намеса във вътрешните работи на дадени страни крачката е една. Ние в това отношение сме красноречив пример и фактите вече са повече, отколкото обществото ни е склонно да приеме заради запазване на съществуващи от десетилетия добросъседски отношения. Проф. Давутоглу вече отдавна не е премиер на Турция, но неговата "Стратегическа дълбочина", която теоретически обоснова т.нар. неосманска политика на Турция, продължава да е пътеводна звезда в амбициозните планове на Анкара. А там ролята на религията е водеща. Независимо от разрива в отношенията с проповедника Фетуллах Гюлен, който чрез своята мрежа "Хизмет" създаде верига от училища по цял свят, най-вече на Балканите и в Кавказките републики, където мюсюлманската религия съпътства обучение на високо ниво за деца на проспериращи родители. Оказва се, че впоследствие те заемат и добри позиции в управлението на съответните страни. Очевидно е, че пътят за влияния и намеса е постлан с декларирани добри намерения и позоваване на етнорелигиозни права.

Апетити в Африка

Едва изчакал гласуването в Меджлиса на промените в конституцията, където с гласовете си неговата ПСР и националистите от ПНД ги осигуриха, Ердоган замина на посещение в Танзания, Мозамбик и Мадагаскар. Известно е, че Африка е богат, но и експлоатиран континент. Китай отдавна инвестира там, а въпросът, който се задава към Ердоган, е защо сега отива точно там.  Ще помага ли на бедните африкански страни или ще ги използва, което се е случвало от векове? Но е факт, че от 12 посолства в африкански страни днес Турция има 43, а от 10 дестинации "Turkish Airlines" (такъв надпис стои и над нашето летище в София!) вече има 47. Анкара има подписани споразумения за търговско-икономическо сътрудничество с 40 африкански държави, а със 17 има споразумение за взаимна защита на инвестициите. Турция вече е член и на Банката за развитие на Африка. Стокообменът на Турция с африканските страни възлиза на 25 млрд дол., от които 15 млрд. са износ. Турските инвестиции на континента са в размер на 10 млрд долара.  Разговорите на Ердоган с лидерите на посетените африкански страни са включвали и въпроси за сътрудничество в селското стопанство, енергетиката, обучението на кадри, но и затваряне на училища на Фетуллах Гюлен. Видно е, че независимо от притесненията във вътрешен план, Ердоган действа на широк фронт, за да даде глътка въздух на буксуващата турска икономика, да прокара нови пътища за ресурси и пазари, да увеличи влияние по нови правила, които отчитат променената обстановка в международен план.

Горещо в Сирия, топло и в страната

Както и да действа в Африка, над главата му остава да стои проблемът с ударите върху воюващата с ИД турска армия в Сирия, амбициите на сирийските кюрди за федерализация на Сирия, което те са заложили в разработена нова конституция, в противовес на предложената за обсъждане от Москва, битката с ПКК, както и провеждането на референдум за одобрение от турския народ на промените в конституцията, за да се тушира неодобрението от страна на светски настроените граждани за всевластните правомощия на президента.
 Влиятелният в. "Индипендънт" пише, че Турция е претърпяла неочаквани загуби във военна сила и оборудване в сраженията с ИД в Сирия. Съобщава за 44 убити турски войници след започване на операцията "Ефратски щит" на 24 август м.г. Според вестника прилаганата турска стратегия чрез тази операция е струвала по-скъпо, отколкото Анкара е предвиждала, и то защото ИД е оказала решителна и умела съпротива. Още повече, че Турция се е доверила на обединените под чадъра на Свободната сирийска армия арабски и тюркски милиции, като е планирала да им осигури само артилерийска и военновъздушна подкрепа. Това се е получило в началото на турската операция, при Джераблус, когато бойците на ИД са предпочели да не участват в сраженията, а някои са обръснали глави и бради и са се смесили с местното население с цел да напуснат Сирия. Но при Ел-Баб сраженията са ожесточени и турската армия напредва или бавно, или търпи поражения, като плаща висока цена. По-важното е, че ИД продължава да твърди, че има възможност да води военни действия на много фронтове, а преименуваната "Ал-Нусра" дори предприема операции около Алепо за ликвидиране на онези ислямистки групировки, които са участвали в преговорите в Астана, Казахстан, и приемат споразумението за прекратяване на огъня в Сирия.
Горещо в Сирия, топло и вътре в страната, защото, както пише в "Хюриет" неофициалният говорител на ПСР, Абдулкадир Селви, щабовете на управляващата ПСР са "притеснени от въпроса за поддръжката за президентската система от страна на собствените симпатизанти". Нямало гаранции, че на референдума ще се получи очакваното "да" за промените и се налагало да се проведе повече от добра кампания. Подготвена е брошура от 50 страници, за да се запознае народът с предлаганите промени. На първата и последна корица на брошурата има заглавие "Да на решението ни", а вътре е поставена фотография на Ердоган, Бахчели, лидер на националистическата ПНД и на премиера Йълдъръм с надпис "Единство и разбирателство". В самата управляваща ПСР обаче не се крие, че Бахчели например е успял да овладее депутатите от собствената си националистическа ПНД в Меджлиса и те са подкрепили с гласовете си промените в конституцията, т.е. "не е имало фира", но положението при избирателите е друго. Очаква се само 50% от тях да подкрепят при референдума промените. От 49% гласували за управляващата ПСР се очакват 40% да гласуват с "да" на референдума, т.е. 9% са против промените в конституцията. Резултатът от този референдум е непредвидим на този етап и това явно изнервя управляващите в Турция. Но ПСР е натрупала достатъчно опит в организирането на избори и умело манипулира консервативното турско общество. За него е неприятно да разбере, че България и Турция са на едно и също място по корумпираност според индекса за 2016 г., ако страната им се сравнява със страните членки на Евросъюза. Турция заема 75-о място сред 176 държави по този индекс, отстъпва с 9 места в сравнение с минала година и е след Грузия, Черна гора и Сърбия. Ние сме на последно място в ЕС. Сред страните от Г-20 по корумпираност Турция е била на 10-о място през 2014 г., на 12-то през 2015 и сега е на 13-то място.
Както се казва, "злото не идва само". Проблемите се множат, тревогите на турците растат, но и светът не е същия. Тогава защо да подхождаме със страх, когато трябва да отстояваме наши национални интереси в двустранните ни отношения и да не допускаме намеса във вътрешни дела, включително чрез религиозни общности? ЕС не се е разпаднал, напротив, има индикации, че може да се реформира по начин, който да устройва европейските граждани. Поне ние нямаме интерес от разпада му. Дано този път ни се получи, за да имаме гръб при сложни ситуации с непредсказуеми съседи. Дано.

Управляващата ПСР усилено се готви за референдума с надеждата турците да подкрепят идеята за президентска република

При посещението си в Турция британският премиер Тереза Мей призова Ердоган да спазва човешките права, но най-вече наблегна на разширяване на търговията между двете страни

В началото на януари само за няколко дни турската лира се обезцени драстично. И докато инвеститорите са сериозно загрижени, хората на Ердоган търсят виновници и твърдят, че "зад срива на лирата стоят чужди сили"
БГНЕС

Терористични нападения, вълна от арести: така изглежда Турция днес. А президентът Ердоган очевидно няма рецепта срещу задълбочаващия се разкол в турското общество

 

 

Глобус

  • Куба може да се превърне в един от водещите научни центрове в света
    21. Ноември 2017 228
    396
    0

    Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

    "Ако не се бориш за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"