Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

28 Юли 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

Формалната "битка" с наводненията

Стратегията за намаляване на риска от бедствия и националният план за защита от тях са колоси на глинени крака

Светла Василева

31. Януари 2017 , брой: 21   428   0
Снимка


Днес България все още е в бяла зимна прегръдка, но не е далеч денят, в който тоновете снежно "вълшебство" ще се превърнат в кафяви потоци, ще напълнят реките и язовирите и ще се разлеят из улиците на населените места. Пак ще има наводнени села и градове и пак ще си говорим неща, които си казваме от години. Основания за подобна увереност дава доклад на Сметната палата  за извършен одит "Ефективност на превенцията и действия по преодоляване на последиците от наводнения" за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., приет на 15 декември 2016 г.
Два са международните документи, които задължават България да управлява риска от бедствия и да предприема мерки за превенция на наводненията - рамката за действия Хиого (2005-2015) на ООН и евродиректива 2007/60/ЕО. В евродирективата има посочени конкретни срокове, които държавите членки трябва да спазят - до края на 2011 г. да са извършили предварителна оценка на риска от наводнения, до края на 2013 г. да са изготвили карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, а до края на 2015 г. да са публикували Планове за управление на риска от наводнения. Директивата е транспонирана в националното ни законодателство през 2010 г. с направените промени в Закона за водите. Според записаното в него всичко, свързано с водностопанските системи и съоръжения, собственост на държавата, се управлява от няколко министерства - на околната среда и водите, на земеделието, не енергетиката и на регионалното развитие. Което е повод да си спомним поговорката за многото баби и хилавото дете защото тя важи тук с пълна сила. За управлението на риска от наводнения е посочена само една институция - басейнова дирекция за съответния район. Тези ведомства са натоварени със задачата да изготвят карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения. Това те е трябвало да го свършат до края на 2013 г., както изисква евродирективата. Но не са, което забавя изготвянето на плановете за превенция. "Забавянето с 2 години възпрепятства ефективното управление на риска от наводнения, с негативен ефект върху човешкото здраве, стопанската дейност, околната среда и културното наследство на страната", пише в одита си Сметната палата.
През 2014 г. се приема готвената две години Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г. Тя е като колос на глинени крака защото не стъпва върху оценка на риска от наводнения понеже към оня момент такава няма. Липсват и карти на районите под заплаха от наводнения. Същият недостатък има и Националният план за защита при бедствия. Частта "Наводнение" е изготвена, без да е съобразена с плановете за управление на риска, защото такива липсват към момента на писане на плана, а частта "Защита от наводнения" е неадекватна, според Сметната палата, тъй като се базира на данни за минали наводнения, без да има информация за причините за възникването им и последствията.
Не само планът и стратегията не са наред. През 2011 г. към Министерския съвет се създава Консултативен съвет (КС) за формиране на държавната политика за защита при бедствия. Той е постоянно действащ консултативен орган, чийто председател е министърът на вътрешните работи, а сред членовете му има заместник-министри, представители на ДАНС, на агенциите по ядрено регулиране и държавния резерв, на БЧК, БАН, търговско-промишлената палата, стопанската камара, сдружението на общините. КС има и Секретариат, чиято задача е да превърне съвета във функциониращ механизъм.
Проверката на Сметната палата констатира редица пропуски в дейността на Секретариата - част от архива за заседанията на КС липсва от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР (ГДПБЗН-МВР), поради което не може да се даде оценка за спазването на сроковете. Оказва се, че вместо по четири заседания годишно - на всеки три месеца, през одитирания период (2012-2014 г.) проведените са едва три, две през 2012 г. и само по едно за 2013 г. и 2014 г. На тях са взети общо 19 решения, като за 8 няма определени отговорници и срок. Сметната палата не може да прецени изпълнени ли са решенията, тъй като липсват създадени досиета за тях.
Съгласно Правилника на КС отчитането на дейността му става в годишни доклади, които се представят до март следващата година. Изготвени са три доклада, в които са посочени само дневният ред на заседанията и решенията. Нищо не е казано за изпълнението им нито за дейността по изпълнение на годишните програми, пише в доклада на Сметната палата. Одитната институция установява и че Секретариатът не публикува годишните програми на КС, предварителните графици за провеждане на заседанията и годишните отчети, каквото задължение има по закон.
Повод за безпокойство са констатациите на Сметната палата и по отношение на пролетния и есенния мониторинг на водните обекти, водностопанските системи и хидротехническите съоръжения, който се прави всяка година с цел недопускане на щети и ограничаване на последиците от вредното въздействие на водите, за който отговорни са министерствата на околната среда, земеделието, енергетиката, регионалното развитие и областните управители. За одитирания период едно от министерствата през всичките години не спазва сроковете за представяне на доклада си, това на регионалното развитие. Сметната палата установява и колосално разминаване в статистиката за наводненията. ГДПБЗН-МВР отчита 1039 за периода 2012-2014, а националната статистика - 1599.
"Липсата на комплексен подход оказва влияние върху ефективното реализиране на държавната политика в областта на превенцията и преодоляване на последствията при наводненията. Закъсненията при приемане на документи, основополагащи за ефективното управление на риска, има негативни последици", пише в заключение Сметната палата. Сред негативните последици са човешките жертви и големите материални щети.
На 28 декември миналата година правителството в оставка успя да приеме плановете за управление на риска от наводнения (те трябваше да са готови през 2015 г.) и да избегне наказателна процедура от Европейската комисия. Дали ще се спазва записаното в тях или ще си остане на книга за пред Брюксел, ще разберем съвсем скоро. До дни.


Нашенски куриози

Първото правителство на ГЕРБ назначи за председател на държавното дружество "Напоителни системи" човек без експертиза и дори без висше образование. Впоследствие се оказа, че Георги Харизанов има влязла в сила присъда, криминална регистрация и още куп други "залитания" по ръба на закона и оттатък него. Постът, който заемаше, беше отплата за политическата му дейност. Мирослав Найденов, тогава министър на земеделието, оправдава назначението му, сравнявайки го с Бил Гейтс, който също нямал диплома за завършено висше образование. Самият Харизанов казва, че нямал висше защото работел "адски много". Въпреки това първият кабинет "Борисов" повери на "експерта" стопанисването на целия държавен хидромелиоративен фонд в т.ч. напоителни полета, 168 напоителни и 14 ретензионни язовира, системи за отводняване и предпазване от наводнения.

Сред класираните проекти на  Седмата конкурсна сесия на Националния иновационен фонд е и този на "Вива софт" ЕООД. Финансирането е в размер на 40 807 лв. за разработка на прототип на иновативна информационна система за мониторинг на нивото на речни басейни и анализ на риска от наводнения на населени места. Фирмата е регистрирана с капитал от 50 лв. на 7 февруари 2012 г. и към днешна дата няма представен нито един финансов отчет от създаването си до момента. Няма и осигурени лица. Собственикът й е едва на 21 г. (към 2014 г. когато трябва да създаде прототип за анализ на риска от наводнения).


За периода 1 януари 2012 г. - 31 декември 2014 г. регистрираните наводнения в България са 1599. Районите със значителен потенциален риск от бедствието са 116. Общата дължина на речната мрежа в страната е 19 500 км, а проблемните територии представляват 49%.
Сред причините за наводненията най-често са застрояванията в коритата на реките, изхвърлянето на боклуци в тях и неподдържането на проводимостта им; неоразмерените и неправилно построени диги; липсата на отводнителна инфраструктура или затлачване на съществуващата; изсичането на горите; лошото стопанисване на язовирите; липса на работеща система за предвиждане и предупреждение за опасност от наводнения.

2009 г. с встъпването си в длъжност кабинетът "Борисов"-1 закрива Министерството на извънредните ситуации под предлог, че така ще се пестят пари на данъкоплатците. Функциите и дейностите по защита при бедствия преминават към Министерството на вътрешните работи.
2010 г. в МВР се създава Главна дирекция "Гражданска защита".
2011 г. Главна дирекция "Гражданска защита" и Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" се обединяват в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Министърът на вътрешните работи носи управленската отговорност за защита на населението при бедствия. Той е и председател на две важни структури - на Консултативния съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика в областта на защитата при бедствия, който играе ролята на национална платформа и на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС за предоставяне на целеви средства от държавния бюджет във връзка с настъпили бедствия.

 

 

Общество

  • Интервю
    Опитите ни за разбирателство с представителите на столичната администрация, СОС и ЦГМ претърпяха провал, пак тръгваме към протести, казва председателят на Инициативния комитет за решаване на транспортната криза в с. Владая и кв. "Княжево"
    28. Юли 2017 146
    78
    0

    Васил Николов е роден в София през 1978 г. Завършил е Техническия университет в София и е инженер по компютърни системи. В момента работи като програмист. Женен, с две деца. Председател е на Инициативния комитет за решаване на транспортната криза в с. Владая и кв. "Княжево".

    - Г-н Николов, точно преди една година от името...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"