Умереният прагматик смени фанатичния русофоб

Още с първото си посещение в Брюксел президентът Радев даде да се разбере, че с тесногръдата линия на фанатизирана русофобия, която отстояваше предшественикът му Плевнелиев, е свършено. Някои скептици вече възразиха, че това не е достатъчно, че Радев не бил повдигнал въпроса за отмяна на санкциите срещу Москва, че потвърдил ангажиментите ни към НАТО и т.н. И по този начин набързо заключиха, че всъщност промяна няма и че тези, които са гласували за него, вече трябва да съжаляват и да демонстрират своето разочарование. Разбирам тяхната "загриженост", но без да изпадам в излишна полемика или да адвокатствам на Радев, бих казал, че подобна позиция граничи с тънката демагогия.

Разликите са повече от очевидни

Последната изява на Плевнелиев, с която той напълно изпадна извън времето и пространството, бе съавторството му на прословутото писмо на 16-те бивши и позабравени европейски лидери, повечето от Източна Европа, които с отчайващ рев призоваха Тръмп да не се сдобрява с Русия. Злепоставянето на държавата ни от този индивид, който съвсем заслужено приключи кариерата си с най-ниския рейтинг на доверие от всички наши президенти през последните 25 години, продължи до последната минута от неговия мандат.
А какво направи Радев по време на това дебютно свое посещение в институциите на ЕС и НАТО?
"Основните заплахи днес са международният тероризъм, борбата срещу "Ислямска държава". Тези заплахи няма как да бъдат преодолени, ако не се обединят усилията на НАТО и на Русия - и в Близкия изток, и в борбата срещу глобалния тероризъм", каза Радев на съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след разговорите им в централата на пакта в Брюксел. Въпросът към него бе смята ли, че е време за облекчаване на санкциите срещу Русия и трябва ли НАТО да се стреми към подобряване на отношенията с Русия. Подобна позиция впрочем изразява и Доналд Тръмп.
Да владееш прагматизма и дипломацията си е висш пилотаж в политиката. Затова е повече от наивно да се очаква от Радев да тръгне с "рогата напред" към "революционни" промени, когато условията не позволяват или даже отсъстват. Говоря за санкциите срещу Русия, с които твърде много се спекулира напоследък. Повече от ясно е, че Европа няма да чака покана и ще ги свали, стига да получи заразителен пример за това от Вашингтон. Там Тръмп вече заговори за "сделка", но преди това му предстои дълга битка със свои и чужди в Сената на САЩ. Колкото до Радев, на този етап е достатъчно да се запитаме можеше ли да се очаква Плевнелиев или Борисов или някой друг наш политик дори да си позволи да повдигне въпроса за "обединяване на усилията" с Русия или за отпадане на санкциите, каквато позиция защити Радев пред Euroactiv ден преди посещението си в европейската столица. Отговорът, мисля, е еднозначен и категоричен - не!   
На неадекватния Плевнелиев му се привиждаха хибридни войни, тайни агенти, кибератаки и всякакви невидими чудовища. И плю срещу вятъра в синхрон с други неадекватни политици от т.нар. "европейски елит", които вече виждат заплахи за себе си отвсякъде. Новият ни президент за разлика от тях показа, че

не живее в паралелна реалност

Напротив - освен като стратег, се показа и като добър тактик, припомняйки, че "България продължава да бъде коректна към НАТО и да намира отношенията си с организацията за изключително важни". И нито сега, нито преди като кандидат-президент е казвал, че страната ни ще излиза от НАТО, както някои се опитват да спекулират. Дори обещава да опитаме да постигнем 2% от БВП като разходи за отбрана, както бе договорено на срещата на НАТО в Уелс. Една умерена позиция, която повече приляга на малка и беззащитна държава като нашата. Докато ястребът Плевнелиев беше слугата, Радев поне за момента казва това, което повечето българи мислят.
Друг е въпросът дали и доколко в Брюксел са го разбрали. Защото едно е да пееш в общия хор срещу Русия като Плевнелиев - тогава просто си част от миманса и не правиш особено впечатление. Полезни идиоти бол - Брюксел такива много ги харесва, обсипва ги с похвали и суперлативи, но от това държавата не печели нито уважение, нито ползи. Малцина са онези, които дръзват да изразят позиция, различна от "канонизираната права линия". Затова лидери като Орбан, Фицо или Земан си тежат на мястото, думата им се чува и в Берлин, и в Брюксел, откъдето размахват пръст или скърцат със зъби, но в крайна сметка се съобразяват с тях. А извън собствените им държави недвусмислено ги смятат за истинските неформални лидери на Европа. Не Меркел, не Оланд, а още по-малко апартчици като Юнкер, Шулц или Туск. Тази залязваща кохорта от самовлюбени нарциси така и не разбра, че идват промени, идват нови времена. По света с Тръмп, у нас с Радев, с други извънсистемни лидери, партии и движения. Е, ние сме дребосъци в световен мащаб, но все пак.