Копенхаген - духът на Стара Европа е жив

Имам само няколко часа, да кажем един ден, за да разгледам Копенхаген. Това е мисия невъзможна, но аз разчитам на добра физическа подготовка, за да обиколя поне някои от забележителностите на този красив и старинен град.
Възникнал като малко селце през 12 век, много бързо се превръща в укрепена крепост, а скоро получава и първите градски привилегии. През 1416 година крал Ерик Померански завладява Копенхаген и го превръща в своя резиденция. Така започва възходът на града.
Но не липсват и трагични моменти. През 18 век голям пожар унищожава близо четвърт от жилищните постройки. А през 1801 година тук се води знаменитата морска битка, при която британският флот изненадва датчаните и подлага техните кораби в пристанището и самия град на ожесточен артилерийски обстрел, в резултат на което датският флот е потопен.
В началото на 20 век Копенхаген става процъфтяващ промишлен и административен град. И така е досега. Неслучайно през 2013 година той е класиран на първо място в класацията на британско списание за най-подходящ за живеене град в света. 
Сигурно наистина е така. Вървя по красивите и чисти улици на Копенхаген, вглеждам се в лицата на жителите му и виждам спокойствие и увереност. Днес градът е разположен на три острова: Зеландия, Слотсхолмен и Амагер. В него живеят около половин милион души.
Спокойствието е навсякъде. Дори и морето днес е спокойно, вълните леко се плискат в старото пристанище. Накъде съм тръгнал ли? Като човек, вярващ в приказките, първо искам да видя Русалката. Героинята от приказката на Ханс Кристиан Андерсен "сяда" на камъка през 1913 година и оттогава е символ на града. Историята разказва, че статуята е изготвена по поръчка на основателя на пивоварната "Карлсберг" Карл Якобсен, който бил очарован от балета по приказката "Малката русалка", игран в Кралския театър в Копенхаген. За модел трябвало да служи самата примабалерина Елен Прайс, но нейна е само главата, защото тя категорично отказала да позира гола. Така за фигурата се съблякла жената на скулптура Едуард Ериксен. Снимам се пред Русалката, а в морето спокойно плуват двойка бели лебеди.
Продължавам разходката си през прекрасния парк "Лангелиние". Впечатляващ е красивият фонтан "Гефион", посветен на северната богиня със същото име. Легендата разказва, че шведският крал Гифри се влюбил в нея и й обещал толкова голямо парче земя, което може да изоре за един ден. Богинята превърнала четиримата си синове в бикове и с тяхна помощ изорала парче шведска земя, която тя хвърлила в морето и така се появил остров Зеландия.
Продължавам по крайбрежната улица. Отсреща виждам сградата на Копенхагенската опера, една от най-модерните в света със своите 14 етажа, пет от които подземни, 1000 стаи и голяма зала за репетиции на оркестъра. Операта е разположена на една линия с кралския дворец "Амалиенборг", който е на брега, където съм аз.
Дворецът израства пред погледа ми иззад пръските на красив фонтан. Това е основната резиденция на кралското семейство, тук се намира и балконът, от който кралицата произнася тържествените обръщения към народа. Малко по-назад чудесно се вписва и красивата църква "Фредерик" или "Мраморната църква", както още е известна и чийто купол наподобява на купола на базиликата "СВ.Петър" във Ватикана.
Вече съм на колоритното старо пристанище "Нюхавън". Край канала са разположени сгради, оцветени във всички цветове на дъгата, и множество заведения, където може да седнеш на чаша от прочутата по цял свят датска бира.
Преминавам със забързан ход през най-старата и най-дълга пешеходна улица в света - "Строгет". Изкушавам се да позяпам витрините на магазините, още повече че тук има магазини за всеки вкус, но и за всеки джоб. Обаче времето ме притиска и рискувам да изпусна влака.
Ето го и прочутият парк "Тиволи". Построен е в средата на 19 век от Георг Карстенсен. Той успял да убеди крал Кристиян VIII, че когато хората се забавляват, не мислят за политика - максима, известна ни още от времената на Римската империя. В парка има театър, сцени, множество атракции - въртележки, влакчета. Непрекъснато се провеждат карнавални шествия, свирят оркестри, изнасят се представления. Към това нека прибавим и десетките ресторанти и заведения, където посетителите могат да се отпуснат и да хапнат вкусно.
Аз обаче нямам време за отпускане, защото гоня влак. Остава ми надеждата, че отново ще посетя Копенхаген, за да видя това, което не успях при кратката ми обиколка.
А тук има какво да се види наистина. Всичко е подредено, премислено, поддържано. Пътувайки във влака, си мисля с тъга колко още много път има да извървим (и ще го извървим ли въобще?), докато подредим столицата си, а и държавата си по подобен начин.
Бях в Копенхаген, сподели един мой приятел, който вече почти две десетилетия живее в Белгия. Обиколил съм цяла Европа. Но Копенхаген определено ме впечатли. Това е един от малкото големи градове на Стария континент, съхранил поне засега европейския си дух. Заради емигрантските вълни на повечето места този дух вече го няма.
Съгласен съм с него.


Фонтанът "Гефион"


Кралският дворец "Амалиенборг"


Пристанището Нюхавън


Входът в парк "Тиволи"