16 Април 2024вторник17:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Бурни аплодисменти за Народния театър "Иван Вазов"

Вече 110 години този храм на Мелпомена е символ на вдъхновение, възхита и вълшебство

/ брой: 24

автор:Петра Ташева

visibility 3267

Народният театър "Иван Вазов" стана на 110 години. Красивата му сграда блести в центъра на София с виенския си барок и строгия неокласицизъм. Вече 110 години пищната хубост на българския храм на Мелпомена и майсторското изкуство на големите ни актьори предизвикват  възхищение, адмирация, радват очите и душите ни.
Скоро след Освобождението от турско магията на "театрото" завладява първо лудите глави на т.нар. гьозбояджии. В Пловдив - столицата на измислената Източна Румелия, се е събрал цветът на българската интелигенция: Вазов, Захари Стоянов, Славейковците, Петко Каравелов, Константин Величков, Трайко Китанчев... Там се изявяват артистичните трупи на Сапунов, Краварев.
Заслуги за раждането на професионалния театър у нас има Иван Вазов, който призовава  Областното събрание да отпусне субсидия за създаването на театрална трупа. Проявили са се  първите ни професионални артисти, като Антон Попов, Михаил Елмазов, Христо Любенов и др. Включват се и любителите: Иван Попов, Борис и Георги Ножарови, Петър Арнаудов, Васил Кирков...
Театроведът Д.Б.Митов пише:
"И в България театралният живот почна с блясък първо в провинцията. Пловдив създаде българския театър и с безгрижно себеотрицание го прати в столицата".
В началото на ХХ век артистите, начело с Илия Миларев, са вече в София - столицата, която създава първите си учебни и културни институции. От 1 януари 1904 г. със заповед на министъра на просвещението д-р Иван Шишманов драматичната трупа "Сълза и смях" приема името Български народен театър и дава представления в дъсчена сграда, по-късно двуетажен театър "Основа".
По инициатива на проф. Шишманов и на княз Фердинанд  се започва строеж на респектираща сграда за българския театър. За проектанти са поканени виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, а за художник - Рудолф Фукс. Изградената постройка е с впечатляваща красота. Бляскавият й барок смайва! Залата за зрители е с 848 места, а сцената, съоръжена с модерна техника, заема две трети от цялата сграда - по златното правило на световните театри. 
За 3 януари 1907 г. е обявено откриването на театъра с постановката "Пролог" на Иван Вазов. Но то е белязано с небивал скандал. Българските студенти са обидени, че нямат запазени по-евтини билети за тържеството. Организира ги Антон Страшимиров, снабдява ги със свирки, пищялки и когато се появява надменният и властен княз Фердинанд, който се държи сякаш от джоба си е дал парите за театъра, започва замерването му със снежни топки и оглушителното му освиркване.
Обиден, Фердинанд затваря за 6 месеца Софийския университет, уволнява професорите, а студентите се пръскат из Европа. Министър Шишманов също си подава оставката.
С драматични събития е изпъстрена историята на сградата на Народния театър. На 10 февруари 1923 г., по време на юбилейния спектакъл "Апотеоз на родното драматично изкуство", унищожителен  пожар съсипва зданието. Трупата се разделя на две части и играе в различни градове на България, сетне 6 години е на сцената на Свободен театър в София.
В годините 1924-1928 се извършва реконструкция на сградата на театъра по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и с работата на Кирил Чапаров - български инженер, завършил образованието си в Мюнхен. Сградата се изправя отново с немска железобетонна конструкция. Сценичната механизация, изработена в "Круп" и "Ман", е като на най-добрите европейски театри. Тази техника работи безотказно от 1929 г. до днес!
По време на бомбардировките в София отново разруха сполетява сградата на театъра. Срутено е южното й крило, което е възстановено през 1945 г. Последното преустройство се извършва под ръководството на проф. Венелин Венков в годините 1972-1975. Тогава се изгражда и специалната Камерна сцена. Художественото оформление е дело на Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков - автор на завесата на Голямата сцена с пламтящия и възраждащ се феникс.
Фасадата на Народния театър с двете каляски върху куполите създава впечатление за вечния полет на изкуството. Инж. Емил Марков, работил 30 години в театъра, е тествал техните пружини, които са от 1924 г., и казва, че те нито са ремонтирани, нито са подменяни, но са в добро състояние и здраво поддържат устремния летеж.
Наименованията на театъра са: от началото му до 1952 г. - Народен театър, от 1952 до 1962 г. - Народен театър "Кръстьо Сарафов", а от 1962 до днес - Народен театър "Иван Вазов".
Сред имената на артистите основатели са Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Гено Киров, Вера Игнатиева, Христо Ганчев, Сава Огнянов, Златина Недева и мн.др. Театрални постановки правят Иван Попов, Гено Киров, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Ганчев, Павел Ивановски, Сава Огнянов. Като режисьори се изявяват Кръстьо Сарафов, Стоян Бъчваров, Васил Кирков, Гео Милев, Георги Стаматов.
Интерес към сценичното изкуство проявяват най-добрите ни писатели и поети. Вазов подготвя за сцената "Вампир", "Под игото", "Казаларската царица", Антон Страшимиров - "Над безкръстните гробове", Кирил Христов сътворява "Боян Магесникът", Ст.Л. Костов - "Мъжемразката", Яворов - "В полите на Витоша". Играят се и пиеси от класиката на световната драматургия, от  значими европейски автори като Стриндберг, Ибсен, Чехов.
Директори на театъра са били литературният критик и редактор на "Златорог" Владимир Василев, проф. М. Арнаудов, Вл. Полянов, проф. Балабанов, Димитър Подвързачов, Т. Траянов. Като режисьори са работили Осипов, Юрий Яковлев, Боян Дановски и мн. др. С Николай Масалитинов започва периодът  на майсторското реалистично и психологическо драматическо изкуство, както и обучението на бъдещите театрални кадри. По негова инициатива се създава в 1943 г. Държавната театрална школа, която в 1956 г. вече е Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ).
В днешно време Народният театър посреща зрителите си на три сцени. Голямата зала приема 880 зрители, Камерната сцена - 130, а Сцената на четвъртия етаж - 90. Когато техните завеси се вдигнат, 1100 души попадат под магията на театъра  и се потапят в изкуството на любимите си актьори.
В последните две десетилетия незабравими за любителите на театъра са постановките: "Крал Лир" на Шекспир, "Пигмалион" на Б. Шоу, "Вишнева градина" на Чехов, "Сако от велур" на Ст. Стратиев, "Идеалният мъж" на О. Уайлд, "Хъшове" по Иван Вазов и мн. др.
 На 110-годишнината си театърът е посветил  три празнични постановки - "Майстори" на Рачо Петров, "Някъде в този свят" по Израел Хоровиц и "Последното изкушение" от Казандзакис.
 И накрая - здраве, успехи и бурни аплодисменти за Народния театър "Иван Вазов" и за големите ни и обичани актьори!
                                      

Залата

Сцена от "Мизантроп" на Молиер

Така започва любовта към театъра

Билетът за влак поскъпва с 20% от 7 май

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 72

Тецовете в Източномаришкия басейн минават на газ

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 72

Инфлацията леко се забавя, но храните поскъпват

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 72

Заплаха за поливния сезон в Пловдивско

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 72

Разногласия в Тел Авив за отговора срещу Иран

автор:Дума

visibility 348

/ брой: 72

В Гърция забраниха паленето на огън

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 72

Кипър спира да дава убежище на сирийци

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 72

Накратко

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 72

Широко затворени очи

автор:Мая Йовановска

visibility 323

/ брой: 72

"Наивният" Иран

автор:Юри Михалков

visibility 323

/ брой: 72

Ще изпратим ли на изборите отново бандити във властта?

visibility 295

/ брой: 72

За нов икономически модел в ЕС, базиран на знанието

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ