Пръстовият отпечатък в болниците остава засега

Системата за пръстовия идентификатор в болниците остава засега. Това стана ясно от определение на петчленен състав на ВАС, което не подлежи на обжалване и е взето на закрито заседание на 26 януари т.г. Определението отменя решението на 3-членния състав на ВАС, постановено на 21 ноември м.г. и обжалвано от тогавашния министър на здравеопазването Петър Москов и кабинета "Борисов 2". Системата за пръстова идентификация остава да действа в болниците до окончателното решение на Върховния административен съд.
"Не е налице ограничаване правото на болните пациенти да имат достъп до лечение и профилактика, нито жалбоподателят сочи реални вреди или настъпването на бъдещи такива за пациентите, които дори да не са материални вреди, не биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин впоследствие след отмяната на акта. Не се касае за заплащане на лечение или до пациенти, чието здравословно състояние е подложено на риск в резултат на изпълнението на оспорения текст, поради което не може да бъде обоснована хипотезата, че вредите за тях от действието на акта ще са необратими и непоправими", мотивират се четиримата съдии.
Все пак съдията докладчик Мариана Михайлова е с особено мнение. Тя смята, че е "основателно твърдението на жалбоподателите, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще причини значителни и трудно поправими или непоправими вреди за пациентите. Тези вреди биха били не само материални, които биха могли да бъдат компенсирани по някакъв начин впоследствие след отмяната на акта, но и нематериални". В мотивите си Михайлова пише, че са противопоставени  два вида конституционно гарантирани права на българските граждани: на гарантирането на личния живот на гражданите като неприкосновен е противопоставено правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. "Държавата, в лицето на изпълнителната власт, е длъжна да постановява нормативни административни актове, който да са съответни на предвидените конституционни и законови цели, което в случая не е налице", категорична е Михайлова. Тя обяснява, че "изпълнението на задължението от страна на едно лице да бъде здравноосигурено, не е съразмерно на отказа да получи лечение при непредоставяне на своите лични данни. Още повече, че липсата на съгласие може да бъде наложена от обективни причини, които не могат да бъдат преодолени от лицето не по негова вина".