И все пак има идеал!

Проф. Владимир ТОПЕНЧАРОВ

С известна изненада коментаторите констатират несигурния резултат от явно още непотвърдено социологическо проучване: БСП изпреварва (с малко, само 1,5%) ГЕРБ в очакванията за изборните резултати в предстоящите парламентарни избори и в рейтинга на водачите Бойко Борисов е едва на четвърто място след Румен Радев, Красимир Каракачанов и Корнелия Нинова. Това са междинни резултати. Те подлежат на проверка. Но и сега те дават повод на специалистите да разсъждават и за двата блока - левицата и десницата. Учудват се, че въпреки многобройните неуспехи и поражения се стига до такъв резултат. И най-вече констатират противоречията в класическата десница. Защото ГЕРБ не е точно десница, а само отрицание на изроден вариант на левицата, смес от разочаровани бивши безидейни членове от БСП, приспособленци и, разбира се, не многото дясно мислещи хора. Защо е този разнобой в дясно? И защо след привидните постоянни спорове в левицата тя отново е на крака, въпреки привидното вътрешно "различие" и най-вече "разноговорене"?
Нека си спомним казаното от древните китайски военни дейци: "Армия със стратегия, но без тактика е осъдена на победа, но след дълга война. Армия без стратегия и с блестяща тактика е осъдена на бързо поражение." Не е ли тук проблемът? А левицата винаги е имала стратегия и най-вече идеал.
Зад левицата има история, натрупване на опит, и то противоречив! Често се оспорва марксизмът. Но се забравя това, което е преди него. Понятието "комунизъм" възниква в утопията "Градът на слънцето" на доминиканеца Томазо Кампанела, писан 27 затворнически години. Но това е началото - "религиозният комунизъм". Преди него са догмите на Библията. Да споменем само една: "По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в царството небесно". Самата Библия, книга за бедните, е недостъпна за онези, които не знаят латински до реформацията и Лутер. Защо ли е догмата за богослужението да се прави на един от трите езика - латински, гръцки и староеврейски? Вече съвременната левица е подготвена от идеите и делото на Великата френската революция. Приема лозунгите й "Свобода, братство, равенство". Но какво остава от лозунгите по пътя на битката за повече печалби?
Научният социализъм, наричан най-често "марксизъм", е още от първите си стъпки подгонен от Бисмарк и руския цар, от римския папа и православните попове навсякъде. Но оцеля, въпреки вътрешни борби и търсения, единни в едно: да се преодолее експлоатацията и господството на капитала. Превърнат в "държавна религия", марксизмът при всяка грешка намира верен път, с десетилетия мъки, кръв и покаяние. Нима църквата по пътя на своя възход и световно утвърждаване не поражда инквизицията, която остава нарицателно за всяка форма на насилие и мъчение, духовно и физическо? То кара мнозина да се откажат от църквата, за да запазят вярата. Нима и България не е покръстена с много насилие (клане на най-видни родове само с царска заповед - главата на клана и целия негов състав до децата и слугите включително)? А това приобщава народа й към прогреса и хуманизма, носени от Христовата църква.
Учението за нов свят, за ново общество, за по-добри условия за живот на всички се налага. И всяка защита на миналото е охулване на учението за социализма, възникнало в средата на XVIII век, усъвършенствало се в дълги вътрешни борби до наши дни. Поколения преживяват и надживяват левичарски забежки и капитулантски слабости, мечти за "световна революция", при нужда и възможност за "износ на революция" (Троцки). Появи се идеята за "изграждане на социализъм в една страна" (Сталин). Идейният спор се изражда в партийни и полицейски репресии, докато се стига до известния на цяло поколение съветски граждани терор на 30-те години (ежовщина). Това не е само руско явление. Мнозина още помнят "големите скокове" (Мао Дзе Дун); естествено по съветски опит се стига до политически процес и са осъдени маоисти (процесът на "четирмата"). Но накрая се стига до конфуцианската поука: "дали котката е бяла или черна, важно е да лови мишки" (Дън Цяо Пин). Това извежда за 25 години полугладния Китай за кратко на второ (или даже първо) място по основни икономически показатели в света. Но всеки сблъсък дава нов опит за обществото, както всяка икономическа криза дава нова поука на икономическата наука.  
Гъвкава и адаптивна, левицата е често привидно разнородна, като че ли силно разединена даже във вътрешни "непримирими противоречия". Тя обаче има едно, за което е единна: вярата в човешкия прогрес и преодоляването на капитализма като строй. Той е дошъл през XIV век, като отрицание на феодализма, развил е новите производителни сили на цялото общество и е готов да си отиде в историята, като остави на новите поколения своите успехи, своите богатства, заграбени с робството и невежеството (с блестящи красиви стъкълца, приличащи на брилянти), с най-модерно оръжие срещу героично размахвани копия, с фалшиви и реални долари, и накрая - с обещания и заплахи, оформени в хитроумни договори и концесии (спомнете си наложените с "канонерките" опиум и други дроги в името на "свобода на търговията"). И още най-нови форми на грабеж, прикрит като хитри адвокатски договори за "хуманитарна помощ". Когато това не стига, се пускат стари отпреди почти столетие "досиета" или "тайни решения", за да забравят хората явните мъки на бедните. Разчита се на това, че никой не си спомня (ако някога е знаел) за явните обвинения на Инквизицията, чиито архиви се пазят в тайна векове, след като тя е отречена (но не и осъдена като престъпна!).
Затова днес има привидно много левици, но като забравим личностни битки, има единна посока на борбата. Тактиките са много, но стратегията е една. Затова сигурно е, по китайската поука отпреди три хилядолетия, че за победата в огромната война на Историята левицата има своя стратегия. Тя е само привидно многолика, но е обективно с единна стратегия - идеал: да преодолее капитализма!
Именно поради тази изстрадана вековна история, безсмъртна като живота е идеологията на левицата, както и да се нарича тя на дадено място под слънцето и на всяко място, където се води борба за хляб и човешки права.