Зимно обостряне

След като през май м.г. британската обществена медийна корпорация Би Би Си нарече в свой документален филм войната в Украйна "гражданска война" и после учтиво каза на вбесените депутати от Радата, да не й се бъркат в работата, преди дни третият по популярност американски всекидневник "Ню Йорк таймс" направи същото. По повод поредното военно обостряне по фронтовата линия в Донбас вестникът публикува статия със заглавие "Украинската гражданска война се разгаря, докато САЩ се опитват да подобрят отношенията си с Русия". По-късно, в електронното си издание, вестникът промени заглавието на "Украинската война се разгаря...", но както знаем, "казана дума, хвърлен камък".
Не само този камък полетя през последната седмица в градината на режима в Киев. Влиятелният германски вестник "Зюддойче цайтунг" излезе със статия, след срещата между лидерите на Германия и Украйна Ангела Меркел и Петро Порошенко, изобличаваща властите в Киев като пряко отговорни за новата ескалация на насилие в източната част на страната. Според изданието официален Берлин разполага с информация, че правителствените сили са започнали настъпателни действия по всяка вероятност с цел да провалят затоплянето на отношенията между САЩ и Русия. "Петро Порошенко ще направи всичко възможно, за да не допусне премахване на санкциите срещу Русия", пише германският вестник с пределно ясния намек защо десетки украинци загинаха от двете страни на фронта за една седмица.
Частната агенция за анализи "Стратфор", която е известна като "ЦРУ в сянка" е напълно съгласна с германските журналисти. В неин анализ от края на миналата седмица се посочва, че на Киев му е изгодно

да привлече вниманието към конфликта

и да получи международна подкрепа за продължаване на санкциите срещу Русия. "Стратфор" обаче отбелязва, че тези опити на Киев няма да попречат на затоплянето на отношенията между САЩ и Русия, но ситуацията в Донбас може да се влоши.
В тези анализи има известна доза преувеличение, защото няма никакви сериозни основания да предполагаме, че администрацията в Белия дом ще реши да отмени санкциите срещу Русия. Може да има известни корекции, премахване на някои ограничения за сътрудничество между военните ведомства и спецслужбите, отмяна на някои персонални санкции, но не и премахване на финансовите и икономическите ограничения. От гледна точка на Запада нищо не се е случило, за да се предприеме подобна стъпка.
Тъй като обаче киевските власти са обезпокоени, че промените в САЩ и възможните промени в Европа след изборите във Франция и Холандия ще им се отразят негативно, то те бързат да вземат превантивни мерки. Изострят ситуацията на фронта, за да имат някаква фактология под формата на трупове, които да предявят, когато започнат да доказват защо е необходимо да бъдат подкрепяни, за да останат на власт - за да сдържат "руския агресор", "източните варвари", "руските терористични войски", "страната окупатор". При това номерът им е да покажат пред западните държави, че точно тези хора, дошли на власт след кървав Майдан и с чужда помощ, са единствено достойните да получават необходимата, най-често финансова, подкрепа. При това те вече изобщо не се смущават да признават, че открито нарушават Минските споразумения. Как иначе да тълкуваме думите на украинските военни, че провеждат "пълзящо настъпление" в Донбас за отвоюване на нови територии от непризнатите Донецка и Луганска народна република. Именно в хода на това "пълзене" се стигна до най-ожесточените сражения и обстрели на Донецк от лятото на 2015 г. насам.
Опитите на Киев винаги, навсякъде и истерично да се представя във всяка ситуация за жертва на "руската агресия" хващат все по-малко вяра. Точно като в приказката за "Лъжливото овчарче".
Умората от поведението на украинските власти си пролича и по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Унгария. Неговият домакин - премиерът Виктор Орбан, достатъчно прозрачно намекна, че транзитът на руски природен газ през Украйна е под заплаха. "Що се отнася до доставките на газа, ние не можем да подминем въпроса доколко стабилни са тези доставки през Украйна. Това е ключов въпрос". После Путин и Орбан говориха за "Северен поток 2" и "Турски поток" като възможности за захранване на унгарските потребители със синьо гориво. Това означава, че унгарската страна се стреми да се обезопаси срещу

възможни проблеми с доставките на руски газ

и ако съдим по тона на Орбан, той не смята, че вината за възможните проблеми ще лежи върху Москва.
Междувременно ситуацията с транзита на руски газ през Украйна, традиционно за зимата, започна да се изостря. Въпреки уверенията на украинската компания "Нафтогаз", че не се очакват никакви проблеми, местни и руски експерти от "Газпром" далеч не са така оптимистично настроени. Работата е там, че поради липса на пари Киев, през миналата година, запълни газовите хранилища само с 14 млрд. куб. м газ, вместо с най-малко 17 млрд. които са необходими за вътрешния пазар и за безопасното транзитиране на синьо гориво към Европа. В резултат на интензивното използване от украинците на тези запаси към края на януари запасите паднаха до 9,9 млрд. куб. м. Според специалистите, ако тези резерви паднат до 7 млрд. куб. м и февруари бъде студен месец, то украинците ще имат два пътя - или да купуват допълнително газ от Русия, за което нямат пари, или да започнат да черпят от транзитната тръба, което ще накара "Газпром", както през 2009 г. да спре газта за ЕС. Икономическият експерт Всеволод Степанюк направи вече прогноза пред РИА "Новости" Украйна, че на страната няма да й стигнат резервите от газ, за да мине безпрепятствено през зимния отоплителен сезон.
В същото време Полша, водена Бог знае от какви мотиви, ако, разбира се, не смятаме, че се ръководи в решенията си от клинична русофобия, реши да обжалва пред Европейския съд решението на ЕК от октомври м.г. , с което на "Газпром" му се разреши да използва на 90% мощностите на газопровода OPAL - сухопътното продължение на "Северен поток". Съдът спря временно изпълнението на решението и това принуди руската страна да намали съществено доставките на газ по "Северен поток", тъй като по нормите на Третия енергиен пакет руснаците може да използват само 50% от мощността на OPAL. Мотивът на поляците е, че максималното натоварване на OPAL водело до намаляване на руския транзит през тяхната територия, но това е лесно проверимо и оборимо. Със сигурност мотивът на Варшава е да помогне на Киев, като създава спънки за алтернативните маршрути на руския газ за ЕС, но тази игра не може да продължава дълго. Ако например стане така, че възникне проблем с транзита през Украйна заради полупразните хранилища и едновременно с това заради Варшава юридически бъде ограничена възможността за допълнителни руски доставки за Варшава, то тогава може да възникне "обосновано предположение", че едни европейски държави преднамерено

саботират доставките за други европейски държави

При това няма никакви гаранции, че през 2017 г. ситуацията ще бъде по-различна. Украйна не само, че няма да има повече пари, но възможностите й да плаща ще бъдат май още по-ограничени. Според икономиста Александър Дубински, който води и предаване по тв канала "1+1", през 2017 г. Киев трябва да върне на кредиторите 17 млрд. долара, което е 17% от БВП. Това е чудовищна цифра и според него Украйна ще трябва да взема нови заеми, само за да плати лихвите по тези задължения. Страната уверено върви към икономическа катастрофа, смята Дубински.В такъв случай откъде Киев ще намери пари, за да закупи газ и да запълни хранилищата?
На фона на изтощаващите се европейски находища на природен газ в Холандия и незначителните засега доставки от САЩ, които не могат да се конкурират ценово с тръбопроводния газ,  това ще доведе само до повишаване на ролята на Русия на енергийния пазар и до раздори в ЕС. Образно казано, Варшава и Киев ще се "прострелят в крака" и ще претърпят финансови и репутационни загуби, а руското синьо гориво ще стигне до своите европейски потребители по заобиколни пътища.
Запитан за снижаването на доставките за ЕС, зам.-председателят на "Газпром" Александър Медведев лаконично отговори: "Нека Европа да анализира". Впрочем това важи като цяло за отношението към Русия и кризата по източната граница на съюза.


Законът на раздора

Закарпатска област ще се отдели от Украйна и ще се огради със стена от нея, ако Върховната рада приеме закона за изключителността на украинския език. Това написа във фейсбук бившият кмет на Ужгород Сергей Ратушняк. Той има предвид  закона "За държавния език", който бе внесен в Радата на 21 януари от 33 депутати от различни групи. Този законопроект предвижда, че украинският трябва да стане задължителен за всички държавни и местни органи на властта, всички учебни заведения, той трябва да се използва на масови мероприятия, в сферата на обслужването, във всички медии и в книгопечатането. Предвидени са глоби в случай на неговото нарушаване.
Трябва да имаме предвид, че в Украйна, по данни на центъра "Разумков", към края на 2016 г. 41% от хората са обявили, че разговарят на руски в дома си, като при това като майчин език руският е посочен от 27 на сто. Според доклад за 2016 г. на организацията "Пространство на свободата", цитиран от Би Би Си, руският език доминира в ключови сфери на украинския обществен живот. Той преобладава в тв ефира, печатните медии, сферата на услугите и в украинския сегмент от интернет. На украински се издават по-малко от 35% от вестниците и по-малко от 25% от списанията и друга периодика.
Според писателя и активист на Майдана Сергей Жадан в Украйна "върви борба не за украинския, а против руския език". "Тази законодателна инициатива може да провокира нови пукнатини в украинската идентичност", пък смята известният политолог Вадим Карасев.
Законопроектът пряко засяга и българското малцинство, но засега не е известно да има реакция от наша страна. Виж, унгарците вече заявиха, че ще пазят правата на техните съплеменници в Украйна от попълзновенията на националистите.