(Раз)единяване

Време беше БСП да се отърве от тежестта на някои от така наречените си партньори. От години партии с отминала слава и мега малоброен електорат смучат субсидии, а при първа възможност забиват нож в гърба на БСП. Крайно време беше партията да се отръска от наплива на "бълхи", които са готови да се лепнат за кучето водач.
Факт е, че механичният сбор от партии невинаги води до победа. Важно е качеството! Със сигурност много членове на социалистите си отдъхнаха, че няма да се налага да оправдават егоцентричните напълни за власт на хора, с които уж са в съюз, но с които нямат общо като идеи, манталитет и действия.
Коалиционните "партньори" на БСП свикнаха да са насреща само за хубавата част - за властово местенце, за някое банкетче, за среща с някоя важна клечка... Най-любимо им е да са на избираемо място в парламентарните листи. В краен случай се задоволяват "само" с немалка част от партийната субсидия. Нямаше да е лошо, ако всичките им щения за финанси и слава бяха подкрепени и с реални гласове, с реална помощ за основния партньор. Атестация за несъстоятелността им обаче може да се търси и в последните парламентарни избори - преференциалният вот на разни партньори клонеше към нула. А едва ли кандидатите им доброволно са абдикирали от битката за депутатски пост и заплатка!
БСП се раздели с бившите си партньори. Привидното разединение всъщност цели обединение - около кауза и цел. Сега няма да се налага БСП да се бие с уж "свои" на местния вот. Партията ще може да концентрира сили върху собственото си възраждане и обединение, защото досегашното приютяване на този и онзи само дразнеше обикновените партийци. И водеше до разединение. Остава да видим доколко тези, които останаха в съюза, са готови да отстояват левите ценности и общественото благо. Защото в едно семейство приоритетите са еднакви, а пътят напред е по-лек, когато не само екстрите, но и отговорностите са споделени.