Време за вайкане

Бившият премиер съвсем го удари на самосъжаление. Номинирането на Цецка Цачева за кандидат-президент било грешка, провеждането на референдума заедно с изборите било грешка, назначаването на Меглена Кунева за министър на образованието било грешка. Натиснали го партньорите му за машинното гласуване, приел, било грешка. Все негови грешки. Човещинка е. Простете. На третия път ще се поправя.
Това се опита да каже на избирателите от кръглата маса във Велико Търново Бойко Борисов. Това е човекът, който не е завършил нито един управленски мандат, дали като кмет, дали като премиер, а все се изнизва в последния момент, преди да му е запекло под задника. Така стана и с последното му управление, както виждаме от назряващите скандали с евентуалното спиране на още пари по еврофондове по вина на ГЕРБ.
Наивно е да очакваме, че Борисов ще си посипе главата с пепел за другите му грешки. Недостойната антибългарска, предателска по своя характер кампания срещу Ирина Бокова. Хвалбата, че е спрял три важни енергийни проекта с руско участие и още, и още... И всеки път някой друг е виновен. Коалиционни партньори, съветници, външни фактори, вътрешни гласове.
Някъде през пролетта на миналата година ГЕРБ влязоха в спирала на непрекъснати грешки. Те не са случайни. Те са плод на дългогодишната политика на Бойко Борисов - кадрова, управленска, коалиционна, вътрешна, международна. Той си повярва, че ще бъде завинаги любимец на нацията и всичко ще му бъде простено и прощавано. Поредният глупец, който смята, че нищо не се мени.
Ще бъде грешка обаче да се смята, че ГЕРБ ще тупнат на земята като презряла круша. Това няма да стане без сериозна борба. Главният политически противник на БСП разполага с огромни финансови ресурси. Както казвал Филип Македонски: "Магаре, натоварено със злато, превзема и най-непрестъпната крепост".