Качеството е по-важно от броя на университетите

Анастас ГЕРДЖИКОВ е роден на 28 февруари 1963 г. Завършил е класическа филология в Хумболтовия университет в Берлин през 1990 г. Специализирал е в Австрия и Германия. Преподава в СУ от 1991 г. От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература. Беше зам.-ректор от 2010 до 17 ноември 2015 г., когато бе избран за ректор на Алма матер. Бил е управител на Фонд "Научни изследвания" в МОН (2008-2009) и зам.-министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2003 г.).


"Не е вярно, че приоритетните професионални направления получават повече пари. На тях им се осигуряват повече бройки при приема, дори да не отговарят на други условия"


- Проф. Герджиков, току-що бе публикувано новото издание на един от най-известните международни рейтинги - Уебометрикс. Софийският университет се е придвижил с около 40 места напред, сега се класира на 813 място сред 12 000 водещи висши училища в света и на 29 място от 3000 в Източна Европа. Според вас на какво се дължи този рязък напредък за една година?
- Софийският университет традиционно заема подобни места в международните класации. И през 2016 г. се изкачи с около 50 места в две от класациите, а в третата беше още по-напред. Тази година виждаме, че тази тенденция продължава. Ще се радвам, ако направим рязък скок напред, но не мисля, че сме дръпнали рязко напред. Моето мнение е, че не бива прекалено да се радваме, когато имаме изкачване с 50 места напред, нито да проявяваме обичайната тревога на медиите, когато става обратното. Основният въпрос е защо има само един български университет в първите хиляда.
- Следващият е ТУ-София - чак на 2595 място и виждаме само още 3 наши университета в диапазона до 3000.
- В първите 1000 трябва да имаме поне 3-4 университета, а СУ трябва да се опитва да влезе в първите 500. Твърде сме далече от това, така че колкото и да се радваме на класацията в последните две години, си даваме сметка, че следващите стъпки са много по-трудни. Не мога да кажа на какво се дължи напредването сега, защото то не е резултат на работата в последната година, а е резултат на работата през последните поне 10 години, защото много индикатори като публикации, цитирания, докторанти и т.н. са се развивали през този период.  
- Тези дни гърми скандалът с писмото от Еврокомисията, че спира да плаща по оперативната програма за наука и образование поради български грешки в управлението й. Софийският университет е лидер по качество в 21 професионални направления и има шансове да разчита на най-много спечелени проекти. Каква загуба може да претърпи университетът, ако не дай боже, спре програмата?
- Няма как тежкото финансово положение на университета, което е свързано най-вече с възнагражденията, да се подобри поради участието в европейски програми. Този проблем трябва да се реши от държавата чрез повишаване на субсидията за издръжка и то въз основа на критерии като качество и научни резултати. В същото време обаче от европейските програми ние можем да си осигурим финансиране за инфраструктура и оборудване, които иначе традиционно нямаме, понеже са скъпи. А и за реформиране на някои образователни и научни области. В миналия програмен период например ние имахме около 25 успешни проекта и това ни даде възможност първо да развием програма за дистанционно обучение, която да не е просто печелене на пари и раздаване на дипломи, а да бъде сериозно подплатена с научни резултати на 10 различни факултета. Второ, много успешна беше докторантската схема, която ни позволи да изградим собствено докторантско училище, което е пред институционално завършване. Студентските стажове също бяха една много успешна практика, защото само от Софийския университет около 6000 студенти отидоха на стаж, което им позволи да опознаят работодателите, а работодателите да видят техните възможности. Ще загубим пари за инфраструктура и научно оборудване и необходимите на университета средства за реформиране на няколко сфери, ако програмата пропадне.
- Като стана дума за парите, у нас има един абсурден факт. Алма матер в последните години трайно излиза първи по качество в рейтинговата система, а в същото време неговото финансиране не е високо, заплатите са сред ниските в сектора. Има вузове с много по-ниско качество и много по-високи заплати...
- Половината са с по-високи заплати.
- Този нонсенс как се обяснява?
- Това се дължи на погрешния финансов модел в продължение на последните 15 години, който не отчиташе качеството, а само броя на студентите. Софийският университет има поредица от дейности, които започват с развиването на втората по големина библиотека в страната и продължават с оборудване в лаборатории, с изграждане на аудитории, на специални зали и т.н., които повишават качеството. Това струва пари. Само че субсидията се получаваше според броя на студентите, без да се отчита дали си инвестирал в подобни дейности. По тази причина много ректори решиха, че няма нужда от подобни инвестиции, защото никой не те възнаграждава за тях и затова те не са ги направили. Съответно качеството в определени университети е по-ниско, но въпреки това те получават същите субсидии като нас. Т.е. ние имаме едни и същи приходи, но различни разходи - нашите бяха по-високи. Затова нашите заплати 8 години не са повишавани и възнагражденията на преподавателите стоят на едно място. От три години насам тенденцията, слава богу, е в правилна посока - стратегията за висшето образование и измененията в закона насочват финансирането постепенно според качеството. Тази година СУ получи 3 млн. лв. повече от миналата година, което е крайно недостатъчно, по моите сметки са необходими 15 милиона увеличение, но пък е стъпка в правилната посока. Ако тази тенденция се запази, след 4-5 години ще постигнем правилния финансов модел.
- Служебният министър Николай Денков преди дни изрази намерение да промени методиката за приемане на студенти, защото се оказва, че постановлението за приема от миналата година е създало проблеми. Имахте среща с него заради проблеми с приема в хуманитарните направления. Какви са те?
- Наред с промяната на финансовия модел, част от реформата е свързана и с промяна на модела за прием така че и той като финансирането да отчита в рамките на направлението в кои университети качеството е по-високо и в кои - не. Идеята беше в тези университети, в които качеството е най-ниско, да се ограничи приемът, дори да се сведе до нула. Така че постановлението на МС от миналата година е полезно, неговата цел е заедно с финансирането да насочи системата към повишаване на качеството. Още тогава обаче предупреждавахме, че в някои специалности и дори направления ще има проблеми и посочихме най-вече поредица от хуманитарни специалности. Първо филологическите, които до голяма степен влязоха в списъка на защитените специалности, които са най-застрашени. Второ, посочихме българска филология, българска история, българска култура - специалностите, свързани с националното ни самосъзнание. Посочихме, че в списъка на защитените специалности трябва да влязат не само тези, които са уникални или са под 15 човека, но и тези, които вървят към това. Нашият пример беше специалност богословие, в която е имало 35 човека, в следващата година намаляват на 30, после на 25 и сега на 20. Очевидно е, че следващата година студентите ще са 15 и няма нужда да чакаме това да се случи. Обсъждахме с министър Денков как приемът да се промени така, че да не се ограничава в такива специалности, дори там, където качеството не е високо, за да не изгубим самите специалности, които са важни.
- Стои един проблем: приоритетни специалности - защитени специалности. Имам усещането, че дори ректорите не са наясно с разликата между тях.     
- Да, в известна степен. Един от поводите за срещата с министъра бе, че има и подписка на хора от няколко университета, свързани с хуманитарните науки, които са разтревожени за бъдещето на хуманитаристиката. Казах, че те имат, основание доколкото някои неща в приема трябва да се променят, иначе ще имаме проблем най-напред при хуманитарните науки. От друга страна, подписката беше провокирана от две погрешни представи, които дори ректорите понякога споделят. Първата заблуда е, че приоритетните професионални направления носят повече пари. Това не е вярно, тези направления не получават повече пари. Идеята, че като включим едно направление сред приоритетните, това ще му даде повече финансиране, е погрешна. Те са приоритетни, защото на тях им се осигуряват повече бройки при приема, дори да не отговарят на други условия. Което често не върши никаква работа, защото като няма кандидати, нищо не става. Защитените специалности са съвсем друг случай - при тях има повече средства. Идеята тук е, че дори специалността да е с по-малко студенти, ако има повече субсидия, те ще могат да се издържат.
Втората заблуда у колегите е, че според тях конкуренцията е нещо лошо, защото води до борба между различни професионални направления, в която печелят например техническите или природните науки. А всъщност не става дума едното направление да е за сметка на другото, а става дума за конкуренция вътре в направленията. И затова конкуренцията е нещо добро, защото, когато в рамките на техническите или на хуманитарните науки изберем най-добрите и посочим най-слабите, това е полезно за съответното направление. Като оставим тези две грешки, идеята на колегите е правилна - трябва да отстояваме, че хуманитарните науки трябва да бъдат национален приоритет.
- И миналата година при приема във вузовете останаха незаети близо 16 000 места, дори в Софийския университет имаше...
- Не е точно така. Ние не запълнихме 600 места, но кандидатите бяха с 1000 по-малко от предишната година. Просто имаме демографски срив. Той започна преди 7-8 години, най-напред стигна до частните университети, след това до държавните и в последните 2-3 години вече засяга и Софийския университет. Демографската криза е такава, че ако преди сме имали 70 000 места за 100 000 завършили, сега имаме 55 000 за горе-долу 55 000 завършили. Една част от завършилите отиват да следват в чужбина, друга част просто не желаят да следват, а трета част не успяват да положат успешно държавните зрелостни изпити. Така се оказва, че ние предлагаме 55 000 места за 35 000 кандидати. Да, наистина при нас понякога приемът и най-вече следването са по-трудни, освен това не всички специалности са еднакво атрактивни. В медицина или информационни технологии, които се търсят много, има голям брой кандидати за едно място. А в други се оказва, че местата са 2-3 пъти повече от кандидатите - например в направление физика. Но ние няма как да повлияем на демографската криза, а в същото време някой трябва да учи и физика, защото държавата има нужда от физици. Ето, физиката е приета за приоритетно направление, но това не й помага, тя не получава повече пари, а местата не се запълват.
Трябва обаче да кажем, че коефициентът, с който се определя издръжката на всички тези специалности, се повиши тази година и това повлия положително на повечето хуманитарни и обществени науки, както и на природните, и техническите. Ако продължим реформата в същата посока, след 6-7 години ще имаме много добри резултати.
- Само че висшите училища приемат вече всеки тройкаджия, приемните кампании започват от март и текат 8 месеца - до края на октомври, само и само да се наберат студенти. Дали това не е, защото никой не смее да постави големия проблем - трябват ли ни 51 висши училища?
- Според мен - не. Няма никакво значение дали университетите са 51 или 12. Има обаче значение дали всичките 51 могат да предлагат всякакво обучение. Преди всеки знаеше в какво е професионалист и в какво е специалист. Когато химико-технологичен университет в провинцията предлага хуманитарни направления; когато технически университети предлагат право и всякакви обществени науки, накрая това свършва зле. Всички имаме всичко, студентите се разпръсват между всички - ако имаме на 10 места право, те се делят на 10, а не на три, където имаме качествено обучение на юристи. В Софийския университет не разкриваме специалности, в които други университети са добри. Това е, което трябва да се реформира и в последните 3 години се върви в тази посока. Ако продължим, след 6-7 години ще регулираме системата и във всяко висше училище ще останат само качествените специалности, в които то традиционно обучава добре.
- Мечтанията са хубаво нещо, но знаем, че университетите във всяка паланка си имат лобита - и политически, и всякакви. Специалностите се роят, за да може всеки да се опази цял. Една компенсация на демографския срив, която сега се стимулира, е да се приемат повече студенти от чужбина и да се правят изнесени обучение извън страната. Но тук се появява големият въпрос съгласен ли е българският данъкоплатец да издържа български университети, за да обучават чужди студенти.
- Предполагам, че ще бъде съгласен, първо защото по цял свят е така - чужди студенти се приемат. Втора причина е, че когато има чужденци, няма българският данъкоплатец да плаща много средства за малкото български студенти. Това е начин университетите да поддържат специалностите, които са наистина добри, без да искат повече средства от държавата. Още преди 15 години предлагах на ректорите същото - но не изнесено обучение, което означава разпиляване на ресурси. По-скоро прием тук и евентуално дистанционно обучение, което обаче трябва да се контролира, за да бъде качествено.