Честно и открито

Кой от вас действително вярва, че някое българско правителство, от която и партия да е, може действително да направи действия, водещи или до отмяна на антируските санкции в общоевропейски мащаб, или поне до излизането на България от санкционния режим? Спокойно може да не отговаряте, поради потискащата очевадност на отговора. При това причината не е толкова в някакви юридически тънкости, които правят подобно действие мъчно изпълнимо, а в баналните опасения какво ще се случи на самите управляващи и на страната като цяло. Представете си спиране на еврофондове, обичайния протест на обичайните заподозрени, с обичайното финансиране, посланически демаршове, може би дори сенатор Джон Маккейн ще бъде принуден отново да си вдигне задника от Вашингтон до София. Представете си колективна истерия на журналисти и техните семейни приятели по водещи електронни медии, това действително не се издържа.

Подобни рискове няма да бъдат поети

Нито има воля, нито има единство на нацията, която все още разглежда ЕС като спасение от реалиите в отечеството, нито пък политиците ни виждат нужда да се съпротивляват на спорни решения на ЕС. Но това трябва да бъде казано честно и открито, за да няма внушения, че има една риторика за пред партийния актив и друга за пред света.
От една страна, членовете на НС на БСП Светлана Шаренкова и Ваня Добрева тези дни призоваха за вето върху антируските санкции. Те не бяха чути, вероятно и поради горните причини. В същото време лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ако партията е на власт след изборите, тя ще постави пред ЕС въпроса за отмяна на санкциите срещу Русия. Но "ще постави въпроса" и "ще отмени санкциите" или "ще наложи вето върху тяхното продължаване" са три много различни неща. "Поставянето на въпроса" на някое заседание на Европейския съвет може, и вероятно ще бъде, небрежно отметнато с мотива: "Не са настъпили необходимите за това условия", каквато дежурна реплика чуваме редовно от чиновниците от Брюксел или от други европейски водещи политици.
Но какви условия трябва да настъпят? Знае се например, че трябва да бъдат изпълнени Минските споразумения. Но това означава преди всичко Украйна да приеме съответните законодателни актове. Тя не го прави. Дори открито признава, че извършва "пълзящо настъпление" в Донбас, което пък предизвиква ответната реакция, което води до нови боеве и невъзможност за изпълнение на Минските споразумения. Излиза, че отмяната на антируските санкции е поставена в зависимост от поведението на Украйна. Т.е. те няма да бъдат премахнати, докато настоящият режим или подобен нему е заел началническите кресла в Киев. Никой засега обаче не желае да санкционира Украйна, защото ще развали образа й на жертва, който пък е нужен, за да продължи натискът срещу Русия. Трябва да си даваме сметка, че механичната отмяна на санкциите срещу Русия е на практика чиста проба капитулация на Запада и поради това е нереално това да се случи.
В същото време в ЕС

расте раздразнението

от продължаването на тази ситуация. Премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви наскоро, че страните, които въведоха санкции срещу Русия "си вкарват автогол". Фицо дори нарече санкциите "абсолютно безсмислени". Това е вярно, защото Русия не е променила и няма да промени своята политика, а икономиката й постепенно се съвзема от шока и се приспособява към новите реалности. Това го потвърждава и скорошен аналитичен доклад, публикуван на сайта на Държавния департамент. Болката на европейците и американците от украинския таралеж в гащите, който сами си вкараха, няма да бъде премахната чрез санкциите срещу Москва. Точно обратното.
За отмяна на безсмислените санкции призова наскоро и бившият председател на Европейската комисия, Романо Проди, а кандидатът за президент на Франция Марин льо Пен заяви, че ще ги отмени, ако спечели изборите - смело и действително силно ангажиращо изказване.
Ако БСП получи възможността да управлява, то тя трябва да отиде малко по-далече от това да постави въпросът за санкциите.


Ясно е какво ще последва

България обаче може да постави въпроса да бъде извършено разследване на действията на Украйна за последните две години. В крайна сметка за какво са всички загуби на България и другите страни от ЕС, ако в Киев се правят на ударени и мислят, че са недосегами. Приказките им, че защитавали европейската цивилизация и трябва едва ли не да им плащаме, са откровени тъпотии, на които може да се вържат само хора от курса по "Русофобия за начинаещи". На Киев трябва да бъдат поставени строги срокове за изпълнение на поетите ангажименти. В случай на тяхното неизпълнение всяка една европейска страна трябва да реши по съвест и съобразно националния си интерес какво да прави със санкциите срещу Русия.
Единно решение на ЕС в момента е абсурдно най-малкото поради блокирането му от страна на русофобските правителства в Полша и Прибалтика. Ние обаче не може да си позволим да бъдем заложници на тази чужда политика и мирозрение. Защото може да дойде момент, в който, ако перифразираме Владимир Путин, няма да се разминем само с домати и краставици. Не можем да позволим България да бъде въвлечена в катастрофични събития поради фобиите на хора от другия край на континента. И това трябва да бъде обяснено честно и ясно не само на партньорите ни, но и на българския избирател. Той ще разбере. Той е важният.